От шофьор на лимузина до търговец на оръжие - как един българин прави сделка за 30 милиона с Украйна

Още най-дълбока древност войната винаги е представлявала възможност не само за постигане на някакви политически или други цели, но и шанс за лично икономическо благополучие за всякакви опортюнисти.

Условията на хаос и несигурност често разкриват различни бизнес възможности за спекуланти, наемници, измамници, крадци или пък просто производители и търговци, които намират пазар за дефицитни стоки.

А по време на война дефицитни са оръжията.

Точно това осъзнава българинът Мартин Златев, който живее в САЩ. До миналата година той работи като шофьор на лимузини в Сейнт Луис, но с началото на войната в Украйна решава да навлезе в оръжейния бизнес.

Разследване на New York Times (NYT) попада на документи, показващи как Златев и неговия бизнес партньор д-р Хедър Георгиевски, са на път да осъществят оръжейна сделка на стойност 30 милиона долара с правителството на Украйна, която включва муниции и оръжия, произведени в САЩ, България и Босна и Херцеговина.

Това е частна инициатива на свободния пазар, където търсенето определя и предлагането. В случая Украйна има огромна нужда от различен вид оръжия и оборудване за справяне с руската инвазия, като една голяма част от предлагането се покрива от правителствата в НАТО.

Най-голям дял имат САЩ, които досега са предоставили на Киев военна помощ на стойност 17,5 милиарда долара в поредица от сделки. Всички те обаче са инициирани от правителството и са поставени под строг държавен контрол, така че да бъдат минимизирани рисковете от попадане на оръжия не където трябва.

Не така стоят нещата с частните търговци и посредници на оръжейни сделки, които попадат в една сива зона на вътрешното и международното право.

Проблемът е, че макар и да действат легитимно на територията, където са регистрирани, те често трябва да осигуряват стока от трети страни, използвайки множество други посредници и търговци.

Така често пъти търговците заобикалят или директно се нарушават местни законодателства, като се възползват от корупционни практики и други незаконни инструменти.

Другият проблем е, че преминавайки безконтролно през няколко различни посредника по своя път, много оръжия в крайна сметка могат да се окажат на съвсем различно място и в неподходящи ръце.

"По този начин се насърчава цяла една икономика, която съществува в едно сиво правно пространство без международни граници и с хора със съмнителни мотиви", смята експертът по международна търговия с оръжия Елиас Юсиф.

"Като Дивият запад е. Виждаме много хора, които преди това не са участвали в продажбата на оръжие да се включват сега, защото виждат възможности.", споделя от своя страна Олга Торес, адвокат, който представлява износители на оръжие и работи във федералната Консултативна група за отбранителна търговия.

Точно такъв е и Мартин Златев. До края на миналата година той е бил в бизнес, свързан с даване на лимузини под наем, но го оставя след спор с тогавашния си партньор. От своя страна д-р Георгиевски е лекар остеопат с кабинет в Сейт Луис.

Двамата решават да се възползват от възможността за навлизане в оръжейния бизнес в контекста на войната в Украйна и от факта, че американското правителство значително облекчава процедурата за предоставяне на лиценз на търговци на оръжие.

Вашингтон позволява на все повече подобни играчи да оперират в сектора заради нуждата от облекчение на тежестта върху правителството и фактът, че различни посредници като Златев могат по-лесно и по-бързо да осигурят източноевропейско или пък старо съветско оръжие, с което украинската армия е добре запозната. Американското правителство все още дава крайните разрешения, но в момента това се случва много по-лесно. 

Разбира се, става въпрос за неособено високотехнологична, но пък за сметка на това изключително важна продукция като муниции и боеприпаси за артилерия, гранатомети и всякакво друго леко въоръжение за пехотата.

Такава е и сделката на Златев и Георгиевски, според официалните документи, които NYT цитира.

Компанията на двамата предприемачи се казва BMI, като адресът ѝ се намира в град Еврика, в покрайнините на Сейнт Луис. Офисът е на един и същ адрес със стрелбище и в съседство до мексикански ресторант.

В споразумението между министерството на отбраната в Киев и BMI пише, че украинците трябва да внесат 25 милиона долара в сметката на BMI. От своя страна, фирмата се ангажира да плати на друг посредник за 2,2 милиона малокалибрени патрони от американската армия. Въпросните муниции трябва да бъдат откарани със самолет до Полша и от там с камиони към Украйна.

Останалата част от сделката обаче е доста по-сложна и включва участието на много повече страни. BMI трябва да закупи 540 противотанкови гранатомети и 22 минохвъргачки от производител в Босна и Херцеговина. Те трябва да достигнат до Украйна, преминавайки транзит през Хърватия, Словения, Австрия, Словакия и Полша.

Българската част от цялата схема включва доставката на 900 ракети. Общата стойност на гранатометите, ракетите и минохвъргачките е 5 милиона долара.

Целият проблем в случая е, че правителствата на Босна и Херцеговина и България официално не разрешават оръжейната търговия с Украйна и по тази причина Златев представя некоректни документи, според които крайната дестинация на оръжията е Полша.

Към момента не е съвсем ясен какъв е статута на 30-милионната сделка, но според NYT тя е близо до осъществяване.

За Елиас Юсиф подобни споразумения трудно могат да променят ситуацията на фронта, но за сметка на това създават условия за други дългосрочни проблеми чрез изграждането на мрежа от нелегални канали и посредници.

А когато войната свърши, Украйна да се превърне в огромен черен пазар за оръжия.

Източник: Webcafe.bg