Потопете се в мистериите на Хухла в двудневен фестивал

С богата програма ще се отбележат културните празници „Мистериите на Хухла“. Ивайловградското село, което се намира на границата, за пореден път ще събере певци и музиканти, поети и художници от страната и чужбина.

Откриването на събитието е този петък, 7 октомври от 18:30 ч. с изложба на Общинския музей в Ивайловград с артефакти от археологическите разкопки в местността Балък дере, позната като Хухленското кале. 

Вижте цялата програма: 

7 октомври, петък
- Откриване на изложба на Общинския музей в Ивайловград  с артефакти от археологическите разкопки в местността Балък дере / Хухленското кале/  -  18,30 ч., в читалището на Хухла
- „Поезията е музика и музиката е поезия“ – рецитал на Петя Цонева, първа носителка на Наградата на името на Ивайло Балабанов и флейтистката Златина Георгиева, представени от Иван Бунков – 19 ч., в читалището на Хухла

8 октомври, събота
Преди обяд
- Памет за 1913 -та. Какво знаем и какво не знаем за разорението на Хухла? – Разговор с историци. -  10 часа, читалището на Хухла
- Панахида за загиналите в през 1913 г. хухленци. -  11 часа, на лобното място
  След обяд
- Концерт  и връчване на  наградата „Почетен селянин на Мистериите на Хухла“  - 16. 30 часа, амфитеатъра на връх „Свети Илия“ над село Хухла 

Участват:
Фолклорна вокална група на село Свирачи
Богдана Петрова, първата носителка на наградата в телевизионното предаване „България търси талант“
ЕВА квартет, световно известна формация от четири солистки от „Мистерията на българските гласове“,  изнесли множество концерти в Европа, Азия, Австралия, Америка, Китай, Япония и други страни
Костадин Генчев,  композитор, аранжор, изпълнител на кавал в оркестъра за Народна музика на Българското Национално радио
Мими Николова, джаз и поп певица, първата носителка на наградата „Златен Орфей“
Мартин Марков, преподавател в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и „Нов български университет“,  водещ джаз пианист от майсторски клас на Милчо Левиев
Петя Цонева, първата носителка на наградата за поезия на името на Ивайло Балабанов
Водещ: Светлозар Николов журналист от радио „Джаз ФМ“- София

Културният фест се осъществява с любезното съдействие на Община Ивайловград. Организаторите си запазват правото за евентуални промени в програмата

Откъс от историята на Хухла, написана по поръчка на „Мистериите на Хухла” от Василка Ташкова, уредник в Регионалния исторически музей в Кърджали

Много важен и изключително драматичен период за Ивайловградските български села е времето след войните 1912-1913 г. Един и същ сценарий се разиграва във всяко село - пълно разорение, ограбване, опожаряване и безчинства.
Мирно и добре живеели до войните двете общности в с.Хухла - българи и турци. Кольо Делчев от същото село, с когото проф. Л. Милетич разговаря през 1914 г. казва: „Добре живеехме с турците. В първата война и те минаха добре, само един турчин се уби, не се знае кой го уби. Ние ги защитихме. Тогава български пионери правиха под селото до манастира „Св. Петър” мост на Арда и нищо не сториха на турците. И затова ние бяхме по-спокойни и не избягахме. Някои искаха да бягат, но нашите турци ги кандардисваха да останат. Ние се решихме да стоим.”
В началото на Балканската война край селото се установява българска войскова част. Тя започва строеж на мост над „Шейтан кюпрю”, където сега е стената на яз.”Ивайловград”, необходим за прехвърляне на части от българската армия към обсадената Одринска крепост. Никой от местните турци не е пострадал. Избягал само бирникът Караали, за да се върне по- късно с башибозушките банди.
След опиянението от успехите на българската армия по време на Балканската война, неразумната политика на българските управници води до обявяване на нова война, която всъщност е война на България с всички свои съседи. Когато Турция се готви за опустошителен поход в Тракия и Източните Родопи, когато вилнеят башибозушки отряди, останалите в тези райони български войски получават заповед да избягват всякакви сражения с противника, за да не се представят те като изстъпления и да не компрометират страната ни в Европа. В средата на м. юли 1913 г. България се оказва притисната от всички страни.Междусъюзническата война води до национална катастрофа, която се стоварва с унищожителна сила над българите от Тракия и Македония. Кървавата драма, която се разиграва и в Източнородопска област през лятото на 1913 г. изправя българите в областта пред реалната опасност от пълно физическо изтребление.

На 30 юни без да срещнат никаква съпротива турските войски нарушават границата Мидия – Енос, нахлуват и реокупират току що освободените земи. 
На 15 юли 1913г. в с. Хухла навлезли башибозушки части, които поискали да си върнат добитъка, взет по време на войната. Не се задоволили само с това, грабили и изтезавали хора за пари и стока.Тогава е убито едно момче от селото -Атанас Митров и ранен Кольо Костадинов.
С установяване на ”Временното тракийско правителство”, което скоро след създаването му има ново название „Независимо западно тракийско правителство” или т.н.“Гюмюрджинска автономна република“ в Западна Тракия и в Източните Родопи вилнеят башибозушки отряди и гръцки шовинисти. Временното тракийско правителство се оглавява от Хафуз Сали - помохамеданчен българин. 
Действителен господар в региона е Реуф ефенди, който стои начело на извънреден съд действащ по бързата процедура.Това ново правителство създава въоръжена милиция, в която влизат всички мюсюлмани в областта годни да носят оръжие. Онези, които отказват, особено българо-мохамеданите били облагани с военен данък. 
Въоръжената милиция имала своя униформа - носели войнишка униформа с калпаци. За главнокомандващ на въоръжената милицията бил назначен Сюлейман бей, близък сътрудник на един от младотурските водачи - Енвер бей. Високата порта се стреми да представи създаденото ново правителство в Беломорска Тракия като възникнало на местна почва, а в същност то е подготвено от представители на младотурския комитет в Цариград. Тази „Гюмюрджинска автономна република” просъществувала само два месеца, но те били достатъчни за пълното разорение на българското население, опожаряване и ограбване на селищата, избиване на невинни българи. 21
На 17 юли 1913 г. турски войски окупират Ивайловград, но там ги посрещат гръцките първенци начело с владиката. Няколко дена след това в Хухла идват четирима турски войника затварят 15 души, мъже от селото в турското училище и им искат 40 наполеона. Дават им 30 и ги пущат. 

На 20 юли турска войскова част се настанява на връх „Св Илия”, над селото. Войниците са около 70 души.Тази турска част трябвало да брани населението от групи турци от съседните села, които идвали и правели „яма”, т.е. отвличали добитък, но вместо това често им помагали.  

След като по силата на Цариградския договор става ясно, че Ивайловград остава в българска територия, тук пристигнали представители на Гюмюрджинската автономна република начело с Иляз бей. Той се заел да организира автовномна милиция със съгласието на гърците в града и района и да въоръжава младежи гърци и турци от близките села. От тук изпращал четниците в съседните български села за да ги подложи на нечуван погром. 
Представителите на автономната милиция събирали пари по селата уж като данъци за автономното правителство, но това ставало само в българските селища, гръцките били подминавани. 

Иляз бей организирал подмяна на командира на турската част, която била в с. Хухла с друг офицер, настроен да изпълни плановете за погром над българите. Когато напущал Хухла предишният командир на частта казал на Петър Хаджиев и Ангел Драганов, които карали багажа му с волска кола до Ивайловград, че селото ще остане в българско и до една седмица в града ще дойде българска войска. Да предадат на хухленци, до идването на българска войска мъжкото население да се крие защото този, който ще го замести ще подложи селото на огън и меч. Някои хухленци повярвали и се укрили, но по-голямата част останали по домовете си. В същото време техните съселяни турци също ги увещавали да останат и обещавали че ще ги пазят.25 Разбирайки, че Хухла остава в българска територия за една нощ всички турци от селото го напуснали, въпреки уверенията на българите да останат. Турската редовна войскова част настанена край селото била заменена с въоръжената милиция на Гюмюрджинската автономна република.

В селото пристигнал и Иляз бей, и уверил селяните, че ще ги пази, но че нямало да допусне българите да завладеят това място. Веднага след това турски офицер събрал мъжете в селската кръчма. 
Иван Георгиев от страх не излязъл, когато го извикали да отиде в кръчмата и бил убит. Същата вечер бил убит и Христо Димитров. Последвало ограбване на всичко с което разполагали затворените в кръчмата, извеждане от там за да копаят окопи, отново отвеждане в североизточния край на селото за да ги претърсят за пари и ценности и за да ги убият един по един. Подпалили къщата, в която ги убили, с бомби разрушили църквата. От този апокалипсис успели да се спасят Христо Димитров Папуфов, 21 годишен младеж и Димитър Митрев Христов-17 годишен. Това се случва на 28 септември 1913 г /  стар стил – бел. Иван Бунков/. А този ден започнал с убийството на селския свещеник Иван Вълканов - още сутринта, пред църквата.

Докато всички мъже, които останали в селото били затворени в кръчмата, жените били събрани в една къща край селото. Поставили караул да ги пази. 
Същата вечер пристигнали нови попълнения на автономната милиция – гръцки младежи от съседните села - Акалан /Бяло поляне/, Гайдахор /Славеево/, Пелевун, Зорназан /Свирачи/. Очевидци разказват: „Познавахме ги. Бяха преоблечени”. По сведения на проф. Л. Милетич, Атанас Божинов, когото той среща в Ивайловград през 1914г., казва че бил очевидец как през септември 1913 г. от града към Хухла са изпратени около 40 души гърци .
За преживяното от жените на с. Хухла, пред проф. Л. Милетич разказва Злата Колева: „Когато зданието гореше казаха ни да идем в къщите си и да вземем по един кат дрехи”. Тогава видели, че къщата в която са затворени мъжете им гори, а вещите им са разхвърлени из двора. „Изпъдиха ни от там - продължава разказа си Злата Колева - войската си беше уж тръгнала, а то пак след малко същите войници си станаха четници”. 
Вечерта жените отново са затворени в същата къща „Мъчиха ни цяла нощ” - разказва жената.

Жените и децата повели към Ивайловград обяснявайки им: „Не бойте се, сега хубаво стана, мъжете ви изклахме, а вас няма да закачаме, вие сте жени, вие не сте правили мурабе, вас ще оставим, вие рахат ще живеете, ще ви заведем в Анадола, ще станете кадъни”. 
Настанили ги в бубарницата на Стодул Узунов. На следващия ден заедно с жените и децата от другите Ивайловградски села ги отвели в с. Сейменли, а после отново ги върнали в Ивайловград. Намесата на чужди дипломати предотвратило прехвърлянето им към Анадола. 

Времето на междуцарствието, когато все още не са се изтеглили от района турските войскови части и не са се завърнали българските е най- ужасяващо за мирното население в Ивайловградския край. В същото време вилнеят башибозушки банди и представителите на автономната република. Дори след подписване на Цариградския мирен договор на 16/29/ септември 1913 г., който връща на България Западна Тракия, турците продължават да контролират районите между Места и Марица. 
След идването на българските войски през месец октомври мъжете, които успели да се укрият преди погрома и жените, които били отвлечени към Ивайловград се завърнали, заварили цялото село опустошено и опожарено, здрави били къщите само в турската махала. 

Погребали избитите мъже, които според проф. Л. Милетич са 42 души, 41 мъже и 1 жена, като двама от тях били на гости в селото.
Настанили се в изоставените турски къщи 25 на брой и започнали мъчително и бавно да се връщат към обичайните си делници. 
Но след войните животът в селото бил много различен. Овдовелите жени и децата се нагърбили с осигуряване на прехраната, да сеят и орат. Разрухата, липсата на добитък и инвентар за да обработват земята, бедността - това съпътства дните на селяните. 

Промени настъпили дори в традиционната им носия. Както и в близките разорени български села така и тук след войните 1912-1913 г. традиционната женска бяла носия изчезва, за да бъде заменена с черна.  
Още не отшумяла огромната болка от трагичната 1913 г., със започване на Първата световна война, малкото млади мъже останали в селото, са изпратени на фронта. От там не се завърнали, загиват или умират по болниците Кольо и Ильо Иванови Бункови, Димитър Тодоров Делиоланов, Димитър Георгиев Костов, Христаки Вълчев Китипов, Христо Митрев Христов, Тодор Маринов Колев, Георгияк Георгяков, Димитър Илчев Боров, Адан Колев Костов и Костадин Тодоров Тараболов .
Завърналите се живи от войната заварили селото в пълна мизерия. Жените и децата работят по нивите и едва изкарват прехраната си. Хлябът е от метлено семе, яденето - кромид лук и боб. 
Трудолюлието, упоритостта, пословичната пестеливост на хората възстановяват селото. Изградили отново своите къщи. Оповавали се на земеделието и бубарството. Основният им поминък става отглеждането на тютюна, а въглещарството постепенно запада. 

Със всяка измината година селото се съживява, възстановява и разраства.
От земите от държавния фонд оземлили дошлите бежанци от Македония. Част от тези земи отдали на църквата и училището. Дали ги под наем и с набраните средства за кратко време възстановили опожарените от башибозука църква и училище. 

Още през 1914 г. училището възобновява дейността си, а броят на учениците постепенно нараствал. 
През 1922 г. то е преместено в изоставената сграда на джамията. Малко по - късно, по инициатива на председателя на училищното настоятелство Петър Димитров Хаджиев положили основите на нова училищна сграда, която е завършена през 1934 г. 
Със собствени средства цялото население на с. Хухла построява новата училищна сграда. Тя имала две учебни стаи. Назначили двама учители, класовете били смесени, в които се обучавали децата от първи до четвърти клас. 
След напущането на Коста Божинов в следващите години в селото учителстват Димитър Кискинов, Ирина Ангелова, Невена Салабашева от Садово, Господин Петров Ангелов от с. Ръжина, Казанлъшко, Дона Ангелова. 
От 1935 г.до 1945 г. учители в селото са семейство Ганка и Петър Стойчеви от Стара Загора и други. 
След тях започва работа първият учител, роден в Хухла – Коста Петров Хаджиев.