Защо Армения за един ден стана американски съюзник

Общото минало с Азербайджан в рамките на СССР само привидно изглежда мирно и братско. Практически всеки, който е бил на екскурзия по тези места в годините на Съветския съюз, знае, че пресичайки вътрешната административна (тогава) граница между двете съюзни републики, неизменно е чувал от екскурзовода обяснението: Виждате ли как свободно се минава оттук, без проверки и препятствия. Каквото обяснение съветските екскурзоводи не даваха на нито една друга вътрешна граница. Напрежението между арменци и азери още тогава бе осезаемо, макар до голяма степен съветската действителност да ги бе омешала доволно в общи региони. Склонността на комунистите да чертаят граници произволно, без да се съобразяват с етническия състав на народите в получените територии, превърна Армения и Азербайджан в заложници на своите малцинства при противника. А оттам – в смъртни врагове. Вкарания от комунистите в рамките на Азербайджан район Нагорни Карабах бе населен изключително с арменци. А вмъкнатата, като в сандвич, в територията на Армения област Нахичеван, пък бе административно оформена като азербайджански анклав. Така и двете страни имаха постоянен източник на напрежения и повод за войни. Ереван и Баку също не са се признали взаимно и нямат дипломатически отношения.

Другият съсед – Грузия, доволно пострада от Русия, която я нападна и ѝ отскубна Южна Осетия и Абхазия, превърнати в момента в квази държави, признати само от Русия и още няколко държави, като Венецуела и Никарагуа. Това така смрази политическият елит на Грузия, че в момента там на власт е съглашателско правителство, готово на всякакви услуги на Москва. На помощта на такова правителство Армения не би могла да разчита.

Видео от пристигането на Нанси Пелоси в Ереван, което бе важна новина и за държавната телевизия в Армения, която го излъчи директно - ГЛЕДАЙТЕ ТУК.

Единствената страна, с която Ереван е в горе-долу топли отношения, е Иран, но това е приятелство по сметка. В Техеран управляват ислямисти от най-крайните течения на шиитския ислям. Те не се славят с особена търпимост. Ако в момента се държат мило и ласкаво с Армения, то е заради общите им врагове – на първо място Турция, приемана от Техеран за прекалено светска и опасна за ислямистките ирански порядки. И на второ – Азербайджан, с когото Иран е в твърде напрегнати отношения. Близките връзки напоследък между Баку и Израел и подписания между тях договор, по който Азербайджан получава израелско оръжие, са допълнителен фактор.

Европейският съюз, към когото преди време гледаха с надежда много от бившите съветски републики, достатъчно ясно им даде да разберат, че не ги чака с топли обятия в редиците си. Красивите слова за асоцииране, които се повтарят постоянно, са маскировка пред ясното послание – никога няма да станете наши членове.

Ето защо Армения няма много възможности за избор. Затова, независимо кой точно я управлява, въпреки че на власт е човек на Сорос, Ереван се присъедини към ОДКС – организацията на договора за колективна сигурност, в който членуват някои бивши съветски републики, без Азербайджан. Неговият чл. 7 предвижда (по подобие на чл. 4 от договора за НАТО), че ако една държава е нападната, всички останали приемат това като нападение над тях и се притичват да ѝ помогнат. ОДКС обаче бе създавана като структура, почти напълно доминирана от Москва. Русия желаеше да контролира изкъсо своята сфера на влияние, затова обгради всички органи на организацията и ги подчини на себе си. Докато НАТО например и в момента има своя автономия, която бе видна най-вече около агресията срещу Украйна. Няколкото срещи на пакта така и не успяха да родят общо натовско решение за помощ, поради което Киев получава западната помощ и западните оръжия не по линия на НАТО, а по взаимни договорености с отделни страни, преди всичко САЩ, Великобритания, Полша и Балтийските държави.

Обсебването на ОДКС от Русия я превърна в структура, където решенията се взимат в зависимост от моментното настроение в Кремъл. В началото на годината вътрешният метеж в Казахстан, организиран от сили, близки до бившия президент Назарбаев, принуди Нур-Султан да се задейства чл. 7. Москва склони и прати войски, които да потушат метежа. По-късно се разбра обаче, че Кремъл е дал да се разбере, че няма намерение да изтегля обратно войските, което заплашваше Казахстан с разпалване на друг конфликт – вече между проруските и останалите жители на тази азиатска страна. Това принуди президентът Касъм-Жомарт Токаев, който е китаист, да търси помощта на Китай. И я получи- С намесата на президента Си Дзин-пин Русия склони да изтегли войските си, но за казахстан това вече бе свързано и със завой към китайската сфера на влияние.

След няколко войни между Армения и Азербайджан, основно за Нагорни Карабах, тази седмица между двете страни отново избухна конфликт. Но вече свързан с Нахичеван. Различни източници сочат, че азерите, добре въоръжени и подготвени от новия си голям съюзник Турция, са решили да окупират части от Южна Армения, за да прокарат сухопътен коридор до своя ексклав. Което не е нищо по-различно от това, което Русия направи в Украйна, прокарвайки си коридор до Крим.

В сряда арменският министър-председател Никол Пашинян поиска от ОДКС да задейства чл. 7. Главният играч там – Русия, обаче отказа. Думите на Путин, цитирани от основните медии в Ереван, са били дословно: Или се присъединете към Съюзната държава (Русия-Беларус), или няма да ви помагаме. Тоест, чл. 7 от ОДКС реално не действа, ОДКС съществува само тогава, когато Русия реши. А с отказа си сега Путин де факто денонсира самия договор. Да се присъедини към Съюзната държава би било политическа смърт за Пашинян, а на практика и край на независимостта на Армения. Съюзната държава е аморфна структура, в която Беларус отдавна се е обезличила като отделна страна. Арменците са горд народ и след дългите години в СССР последното нещо, което биха искали е отново да изгубят независимостта си. Друг въпрос е, че реално в момента Русия няма особени сили, с които да помага на Армения, защото цялата ѝ боеспособна войска е пратена да се бие в Украйна.

Останала насаме с мощни врагове, които лесно ще я победят, Армения потърси единствената друга останала към днешна дата възможна за помощ – САЩ. И я получи веднага. В четвъртък Пашинян се обърна към американците, в събота на летището в Ереван екстрено кацна Нанси Пелоси. Още в първото си изявление г-жа Плоси направи реверанс към новия си съюзник, като обвини Азербайджан във всички възможни грехове.

Да, тя е представител на най-крайното либерал-глобалистко течение в САЩ, което би желало националните държави да се обезличат, да изчезнат и светът да се превърне в единна диктатура с единна власт най-отгоре. Книгите на теоретика на съвременния либерал-глобализъм Клаус Шваб са достатъчно откровени и ясни за техните мечти и планове. Да, поради тази причина глобализмът е пагубен за всяка държава по дефиниция.

Но когато на карта са поставени изобщо оцеляването на Армения и на арменския народ, даже помощта на глобализма е добре дошла. До такава безалтернативност постави нещата пред Армения Владимир Путин. С такава безалтернативност, както изглежда, ще приключи и войната му срещу Украйна.