Украйна може да освободи всичките си територии, ако получи необходимото въоръжение

Генерал-лейтенант от резерва Аню Ангелов е на 79 г. Един от най-големите военно-политически експерти у нас. Учил е във Военната академия „Г. С. Раковски“ оперативно и стратегическо ръководство на въоръжените сили. Специализирал е в Академията на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР в Москва в периода 1982 – 1984 г. Бил е командир на бригада, началник щаб и командващ противовъздушната отбрана на Сухопътни войски, заместник-началник на Генералния щаб на БА, аташе по отбраната във Великобритания, началник на Военна академия „Г.С. Раковски“. След пенсионирането си за кратко е директор „Планиране“ в Министерството на отбраната, след което навлиза в политиката - става министър на отбраната в периода 2010 – 2013 г. А после е съветник на Бойко Борисов в следващите му два премиерски мандата. Потърсихме Аню Ангелов за коментар на последния развой на войната на Русия в Украйна.

- Ген. Ангелов, колко сериозен е обратът във войната след контраофанзивата на украинците?

- Това контранастъпление показва една зрялост в стратегическото мислене на военното командване на украинските въоръжени сили. То, естествено, е базирано и на резултатите от разузнаването - собственото и на партньорите. Всъщност, оказва се, че руските войски не са били построени за отбрана. Те са очаквали резерви, за да започнат настъпление към Славянск и Харков. Това е било използвано много кадърно от украинците и те започват контранастъпление. Пробиват една от позициите поради факта, че други отбранителни позиции няма, т.е. там не е построена отбраната, както, примерно, на херсонското направление. Бързо настъпват, овладяват по линията Купянск, Изюм пред Лиман и така постигат един огромен успех за украинските въоръжени сили и голям удар по имиджа на руското военно командване и на руските войски. Естествено, във война е много важно да се закрепи успехът. В този случай според мен военното командване на Украйна ще вземе решение да закрепи позиции около Купянск и Изюм и на тази основа да създаде нови резерви, с които евентуално да продължи настъплението към Луганск и Донецк. Въпреки че с разузнавателни диверсионни групи те биха могли да действат и сега в това направление. Т.е. общопризнат е фактът, че това е една добра победа, но да говорим за пълен обрат във войната все още е рано.

- Как украинците успяха с контраофанзивата и какво да очакваме от руснаците?

- Според мен тук имаше една стратегическа изненада. Всички резерви на руското командване се придвижваха към Херсон и всъщност тази стратегическа изненада доведе до победата на украинците на север и североизток. Сигурен съм, че украинското командване си дава реална сметка за възможностите, все още, на Руската федерация за попълване с резерви и с въоръжение и техника. Въпреки че руснаците изоставиха доста голямо количество въоръжение и техника, измъквайки се, т.е. бягайки. За първи път ще се въведе нов термин във войната – стратегическо прегрупиране чрез бягство. Това извършиха руските войски в това направление към украинско-руската граница. И всъщност сега ще се очаква да се формират нови резерви и евентуално руските войски да нанесат контраудар, за да си възвърнат донякъде това, което те загубиха. Но пък украинското командване не спи и според мен то ще затегне отбраната на този рубеж, до който са стигнали – държавната граница с Русия, Купянск и Изюм.

- Може ли Украйна да си върне всички територии, включително и Крим?

- Разбира се, че може, ако евентуално те получат необходимото въоръжение – тежко въоръжение, средства за противовъздушна отбрана и по-скоро - за противоракетна отбрана. Едва сега германците казаха, че през септември ще им доставят IRIS - модерна система за противоракетна отбрана. Американците също обещават, но все още не са доставили ATACMS (Аrmy Tactical Missile System) – тя използва оперативно-тактически реактивни снаряди с далечина на действие 380 км и повече. Така че ако се създаде, грубо казано, такъв паритет между въоръжението и техниката на руските въоръжени сили и на украинските въоръжени сили с помощта на техните партньори, тогава може да се очаква и успех по освобождаването преди всичко и първо на Луганска и Донецка област, както естествено и на Херсон. Така че Крим да остане евентуално за 2023 г. Според мен така изглеждат нещата.

- Т.е. Вие не предвиждате скорошен край на военните действия?

- Не. Ако внимателно прочетете статията на ген. Залужни, който е командващ украинските въоръжени сили, ще видите, че при условие че има такъв паритет, командването на украинските въоръжени сили считат, че някъде в средата или лятото на 2023 г. може да се приключи тази война. Но при това условие – че има паритет на въоръжението и техниката. Сега вероятно предстои атака към Херсон. По данни на британското разузнаване вече има отделни батальонни командири от западния бряг на Днепър на около 15-20 хиляди души руски войски, които са поискали среща с представители на украинските въоръжени сили евентуално за предаване в плен. Защото те са в „чувал“. Това е една голяма групировка. Ако това се случи, ще има плацдарм за настъпление към Херсон. Т.е. следващият удар може да се очаква към Херсон, който досега беше използван като маньовър за отвличане. Там щеше да има контранастъпление, но всъщност контранастъплението се оказа в Харковското направление. Затова отдавам наистина голямо уважение към стратегическото мислене на тези, които стоят начело на Украйна и като политическо ръководство, и като военното ръководство.

- Един малко по-политически въпрос: застрашена ли е властта на руския президент Владимир Путин?

- Не съм сигурен кой въпрос е политически и кой – военен. Така, например, в момента има един проблем, който украинците следва да решат с партньорите. Руски войски отстъпиха оттатък границата в Руската федерация, но те постепенно ще натрупат сили, като доведат нови попълнения. Това ще им даде възможност да нанесат и контраудар. Затова е необходимо да се нанасят удари и на територията на Руската федерация. Това зависи от три неща. Първо, от военна гледна точка това е абсолютно оправдано. От гледна точка на международното право, също е абсолютно опрадвано. Въпросът е политически: дали украинското политическо ръководство, заедно с тези страни, които го подкрепят – основно САЩ, Великобритания, донякъде Германия и т.н., ще се съгласят да се нанасят такива удари. Но такива са необходими.

А по въпроса с Путин, важно е как се възприема пропагандата от съзнателното руско население. Дали общественото мнение може да се преобърне някак си. Сега на изборите в Русия имаше много бюлетини, надраскани с надписи като например „Отивай си, Путин“ и т.н. Предстои да видим, но неминуемо една победа на Украйна и връщане към границите от 1991 г. в Донбас и Херсон и евентуалното връщане на Крим ще е един апокалиптичен удар за Путин. Просто това ще е удар, който той няма да може да понесе. Както, разбира се, и неговото обкръжение.