Траките можели да лекуват само с думи

Чували сте за баенето, а някои от вас сигурно са ходили при баби, които имат умението да премахват телесна болка, като изричат наум магически заклинания, докато ти разтриват леко челото или махат покрай главата ти с ръце. Но каква е силата на тези думи и действия, които извършват, никой не знае, защото те се предават в абсолютна тайна.

Баенето е отколешна традиция на свръхестествено въздействие върху психическото и физическо здраве на човек. Това е лечителски магически обред. Извършвал се е хилядолетия наред и се корени още от времето на жреческите ритуали, когато най-посветеният е изричал определени словесни формули за призоваването на добра поличба, за измолване на благоразположението на природните сили и боговете за берекет.

От тях произтича най-вероятно и обредното лечение с използването на магически заклинания. То било широко разпространено сред всички народи на света. Баенето като елемент от народната медицина може да се открие в най-архаичните пластове на първобитната култура, предава lupa.bg.

Подобни лечебни заклинания са намерени и в клинописните плочки в Месопотамия датирани 4 хилядолетие преди н.е.

Магическите лечебни практики са били познати и на траки, и на славяни, и на прабългари. В „История на Витиния“ древният летописец Ариан пише, че „Траке била нимфа, веща в баянията и билките и могла, от една страна, да премахва страданията чрез билки, а от друга, да ги причинява“. Траките вярвали, че духът и тялото на човека са неразделни, а душата е безсмъртна. В своето съчинение „Хармид“, Платон свидетелства, че траките имали умението на лекуват душата с думи: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен.

А Залмоксис – рече ми той – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“.

Храмовете на митичния тракийски цар, които са на повече от 2500 години, могат да се видят и днес край силистренското село Стрелково и са известни като Свещената долина на Залмоксис.

В Средновековна България баенето е било доста прилагано и е описано в Симеоновия сборник (1073 г.) Поп Еремия (X-XI в.), който се занимавал с лечение на хората, и по преданията направил много чудеса, бил осъден като чародей, сключил договор с дявола.

В антибогомилската литература се споменават и други целители използващи в практиката си баене – Василий Врач, Симон Влъхв, Ликопетр. Презвитер Козма ги осъжда строго: “ Е затова, о христолюбци, дори да видите еретик, че изгонва бесове, че лекува слепи или възкресява мъртви, не вярвайте, почитат своето учение и баят някакви басми, както ги учи да бръщолевят техният учител дявола“.

Живата фолклорна традиция на мартениците също е свързана с вярването за изчистващата сила на огъня и с магическата защита от уроки и болести. Смята се, че мартениците гонят злите очи, духове и болести. Например в Смолянско на мартениците се поставят байници – полускъпоценен камък с дупка, през който се промушва конец. Така се подсилва нейното действие. Против уроки се слага син конец, а за здраве, любов и късмет – червен. Баенето и гаденето с байници е било широко разпространено в миналото. От байниците са се правели гердани и амулети, които са служели като украшение и защита от зли очи.

В народната традиция има два основни типа лечители – врач (врачка) и баяч (баячка). Първите лекуват предимно с билки, а вторите използват най-вече магия – обредното баене. Отношението към тези хора е предимно положително, въпреки че църквата ги осъжда. За това свидетелстват българските етнографи. Фолклористът Петър Любенов в началото на 19 век пише, че „вражалците и врачките между простия народ се ползват с такова уважение, каквото уважение няма свещеника, нито учителя“.

    Причина за това отношение според учените е, че в българското съзнание рязко се разграничават представите за тези, който биват наричани „баячка“ и „магьосница“.

Първите правят само добри неща, лекуват хора и добитък, а вторите се занимават с така наречената черна магия, т.е. вредят на хората. Въпреки че баенето е езическа практика, повечето баячки у нас са вярващи християнки.

Счита се, че силата на баенето се предава по майчина линия, като най-добре е да е през поколение, от баба на внучка – нещо, което носи също езическото, т.е. бабата посвещава внучката, инициира я. В случай че няма момиче, или то не желае, баенето може да се предаде и на момче. За да бъде успешно предаването, баячката трябва да е „чиста“, т.е. сама, без мъж, ли поне да не е спала с мъж няколко – поне 3 дни, а момичето на което му се предава, трябва да е малко, още да не е имало цикъл.

Когато се предава на момче, то трябва още да не е познало жена, т.е. да не е имало никакъв сексуален контакт. Смята се, че ученичката може да бае, но силата и ще дойде едва след смъртта на тази която и е предала.

За баене пари не се искат, ако някой иска оставя и то на земята, баячката трябва да ги настъпи и да каже: „От мен помощ, от Господ и от Светата Майка здраве!“ Оставят се на земята, защото всичката сила идвала първо от нея.

Наричането е древна техника на психотерапия

Ако можем да пренесем баенето към съвременно по-достъпно определение, то най-близката взаимовръзка на прилика може да се направи с някои техники на психотерапията и самовнушението. Баенето работи и лекува енергийното тяло, а чрез него и физическото. Психотерапевтът Орлин Баев се опитва да обясни начина, по който се е смятало, че действа баенето: „Предполага се, че баячът има връзка с отвъдното, както и че всички болести се причиняват от зъл дух. Баячът има умението да изтласка духа извън тялото на жертвата“. Според него може да се оприличи и на рейки.

Една опитна баячка трябва винаги да излъчва неоспорим авторитет и още отиването при нея да е заредено с пълната и непоколебима увереност, че след намесата й и баенето й ще последва бърз ефект. При среща с нея човек е необходимо да загърби всичките си съмнения и тревоги или пренебрежителни въпроси. Ако постигне пълно освобождаванe, то той е направил първата крачка, която е необходима, за да си помогне.

    След това се явяват от огромно значение целенасочените жестове и думи на баятелката, чието съчетание по строга определена ритуалност, носи необходимото предразполагащо усещане на спокойствие и закрила.

Най-важното е да се постигне ментално-психическо състояние на пълно спокойствие у търсещия помощ и избавление. Това пък означава от своя страна, че е разбит механизмът на страха и автопрограмиране на най-негативния сценарий, по който си представяме нашето моментно състояние и причините, довели до него.

Болестта се пустосва и се гони вдън гори със заплахи

Всички се питат какво се говори в баилката, защото тя се шепти или изрича наум, за да не бъде чута. Според енциклопедичния речник на българската митология това е „словесна формула, с твърдо установен и устойчив текст, който се произнася обикновено тихо от посветеното лице (баячка, врачка), с цел да се извърши заклинание, да се прогони или умилостиви болестта и да бъде излекуван обектът“.

Използваните думи от баячките са различни. Болестта обикновено се определя като черна птица или черна крава с черно теле и черно мляко, сипано в черна паница в черна къща от черна жена. Когато има съмнение за уроки, бабата баячка ги прогонва със заклинателни думи далеч от хората, в някое диво място, като например: „в пусти гори дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, дека кози не врещат“. Прогонва се със страховити заплахи. В други случаи, ако болестта е по-сериозна, се моли за милост, да „пусне“ човека. Има и вариант баячката да призове на помощ добрите сили.

Фолклористите са записали някои баилки. Например, за изгонване на страха като се сече с нож във въздуха над главата на пострадалия се изрича:

„Бягай, бясна кучка, иде бесен вълк.
Иде бесен вълк, бягай, бясна кучка.
Бягай, бясна кучка, иде бесен вълк.
Да иде страха в пусти гори, къде манара не сече,
където петел не пее, където куче не лае,
където овчар овци не пасе, където птици не пеят.“

В зелена паничка със зелени шарки се налива чиста вода, взема се жив въглен и с него се прави кръст над водата и се бае:

„Сива птица фърчеше, бело мляко капеше,
по камъне капеше, камене се пукаха.
Да пукнат тия очи дет са (името) урочасале!
Ако бъде маш – джуна му се пукнала!
Ако буде жена – боска и се пукнала!
Ако бъде мома – коса и слетала!“

Според поверията друг важен фактор за това, дали ще подейства заклинанието, е кога се изпълнява то. Ако се бае на деца, това се прави по изгрев слънце. Ако ли пък се бае на мъж – срещу понеделник или четвъртък, на жена – срещу сряда и събота. Срещу самодивска болест пък се бае след залез слънце.