Двегодишният Ники оцеля на косъм във войната по улиците

Това беше историята, която за щастие не завърши трагично, но предизвика остри коментари срещу нас за това как може да пишем, че двегодишно дете пресича улица  и каква е тази висока скорост, с която може да кара възрастен човек кола. Историята обаче,  изкарана от анонимност може да звучи твърде поучително. Аз не успях да преценя кой точно е виновен в конкретния случай, но пък не може да се подмине с лека ръка този инцидент, защото на мястото на Ники можеше да е детето на всеки от нас и да няма неговия късмет. Темата е особено чувствителна в Бургас това лято заради нелепата смърт на Валя Димитрова на бул. Транспортна, както и заради серията други случаи, при които деца бяха блъскани на пешеходни пътеки и по време на игра в междублоковите пространства. Очевидно хаос има, а кой е виновен за него – родителите, паркираните коли, недисциплинираните шофьори или липсата на маркировка и правила – преценете вие.

Дни след произшествието с Николай ни потърси неговия баща – Данаил Александров, който поиска да дадем гласност на случая. Той е бургаски хирург, заминал да работи като лекар в Англия, заедно със съпругата си. Децата са поверени на грижите на баба им – Станка, която живее в района на злополуката. В деня на инцидента възрастната жена е държала за ръчичка внучето си, което за миг се отскубва и побягва към намиращата се наблизо улица. Точно в този участък обаче има завой, на единия от тротоарите са поставени контейнери за боклук и минаващия по пътя шофьор вижда чак в последния момент тичащото дете. Водачът е спрял след удара, показал е съпричастност, разказаха съседи, очевидци на инцидента.

На мястото няма пешеходна пътека, но има паркирани коли, детска площадка на единия тротоар и детска градина от другата страна на улицата. Пешеходната пътека е на метри от мястото.

„Как може там да няма знак за пресичащи деца, защо автомобили се движат в малките улички в комплексите със скорост, при която не могат да реагират, ако отсреща изскочи дете с топка, куче и т.н”, реагира възмутено бащата. Той е потресен и смята, че районите край детските градини трябва да бъдат напълно обезопасени. „Моля ви, разгласете случая, за да няма разплакани родители”, каза бащата.

Очевидно обаче не само бащата на Ники е съкрушен от преминаващите с несъобразена скорост шофьори по кварталните улици. Още преди месец, когато комисията по безопасност на движението реши да премахне пешеходната пътека, където загина Валя, излезе и едно друго съобщение, на което никой не обърна тогава внимание. „Комисията реши и друго – движението по двете нови улици, които Община Бургас построи при бл. 55 и 56 в к-с „Славейков”, ще стане еднопосочно. Там ще бъдат заличени две паркоместа, за да се маркира пешеходна пътека. Това се прави по желание на жителите на двата блока. Те се оплакаха, че по хубавите нови улици шофьорите карат доста бързо и застрашават безопасността на децата, които често пресичат, за да стигнат до близката площадка.”, се казваше в прессъобщението на общината. И наистина е така, забързани в ежедневието, шофьори превърнаха кварталната улица в същинска магистрала, защото няма дупки, няма и  зеещи канали. Но има деца.