Лекар за ударената от мълния в Приморско: Спасителите й не са по медиите, а в линейката и в спешното

През последните дни за автобусната катастрофа на магистрала Тракия и удареното от мълния момиче в Приморско медиите вадят свидетели като спасители на пострадалите, а за екипите на спешна помощ се говори като закъснели и без съществен принос за това пострадалите да стигнат живи до болницата... Истинските спасители обаче нямат имена и лица, защото мястото им не е по медиите, а в линейката и в спешното. Това сподели лекар с 30-годишен стаж във фейсбук страницата „Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ“. 

Постът му предизвика оживена дискусия в социалната мрежа. 

„Оценявам ролята на обучения свидетел на инцидент, който знае да прави триаж, кога да пипа и мести пациента, кога не и как се прави сърдечен масаж. Тези свидетели са единици, повечето са некомпетентни, вадят езици, тикат лекарства в устата или държат седнал припаднал пациент или ни пречат“, разказва той.

„След 30 години по линейки и шокови зали искам да ви разкажа за нашата работа. Знаете ли за колко  време изминава 50 км линейка при специален режим? По света средната скорост на движение на линейка със специален режим е от 100-80 км/ч., на хеликоптер 200 км/ч. У нас, независимо дали в градския трафик или по второкласните ни и третокласни пътища линейката не може да постигне средна скорост повече от 80 км/ч.“, добавя медикът, чието име в поста на „Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ“ не се споменава. 

„При положение, че ПТП-то на магистралата и Приморско отстоят от най-близкия център на 50 км, защо обществото ни очаква линейката да пристигне на третата минута. Защо медиите не разказаха за това как екипите ни са стабилизирали пациентите и са се борили за живота им в линейката, в спешното, в операционната. Защото сигурно това ни е работата и не е подвиг“, добавя той.

„Но, уви това е безименен подвиг зад кулисите защото: Знаете ли как се преглежда и стабилизира травматичен пациент пред публика  от свидетели, които понякога са агресивни, понякога пречат, понякога подлагат на съмнение действията ти. Знаете ли колко е важно да извадиш  и да фиксираш правилно един човек от смачкана кола, за да не го оставиш инвалид за цял живот?“, пита лекарят. 

„Знаете ли колко е важно да спреш външното кървене, да предвидиш вътрешното кървене, за да го компенсираш с вливания и закараш този смазан от ПТП човек жив до болница? Знаете ли колко болка изпитват пациенти с повече от една фрактура и колко кръв се губи от всяка една открита или закрита фрактура? Знаете ли по колко пъти пациент с мозъчно сътресение задава един и същи въпрос и така и не може да запомни отговора и колко ужас има в очите му, като го осъзнае?“, добавя той.

„Знаете ли какво е да следиш  жизнени показатели в движеща се със 100 км/ч линейка  на травматичен пациент в безсъзнание? От звуковия сигнал не чуваш дишането  и сърдечната му дейност. Апаратурата се тресе и понякога не вярваш на отчетените показатели на монитора, но няма начин да измериш   на ръка кръвното  в движение, да чуеш ритъма на сърцето.“, разказва медикът. 

„Знаете ли как се превключва банка в движение в линейката? Знаете ли, как се намира точното лекарство, аспирира  се и се прилага в движение? Знаете ли,че понякога извозваме по двама, трима пострадали и трябва да предвидиш при влошаване кого къде ще преместиш, че да има и малко пространство за теб да действаш?“, пита той.

„Знаете ли какво е да докарат в спешното за 20 минути 10 пострадали? Знаете ли как един лекар и една или две сестри преглеждат, медикират, превързват, наблюдават, взимат кръв за изследване, викат консултанти, координират образни и лабораторни изследвания и хоспитализират десет травматични болни? Знаете ли на какво мирише линейката, или шокова зала след такова ПТП? На страх, на болка и на кръв“, разкри мъжът.

„Затова не смейте да ни нападате и анализирате колко време пътуваме към вас, как си вършим работата. Защото след такива дежурства стигаме до къщи, благодарение на мисълта  за спасените животи. Защото след такива дежурства не спим, защото мислим за загубените животи. Даваме най-доброто от себе си според предоставените ни възможности и истинските ви спасители нямат имена и лица, защото мястото им не е по медиите, а в линейката и в спешното“, пише още той.