Литерарурен анализ на произведението "Комбайна-вършачка" от оркестър "Камчия"

Манията по вечният хит на оркестър "Камчия" "Комбайна - вършачка", разразила се в съседна Сърбия в последните седмици като че ли дойде за да докаже максимата, че всичко ново е добре забравено старо.

Произведението заживя нов живот благодарение на силата на социалните медии и вечно актуалният на пръв поглед простоват и елементарен, но в действителност носещ дълбок смисъл силно социален по своята същност текст.

Песента “Комбайна-вършачка”, започва с прелюдия, загатваща за определени семейно-битови проблеми с препратки към така наболелия проблем с домашното насилие. Още в първата строфа лирическият Аз започва с отхвърляне на домашното насилие като способ за решаване на битови противоречия. "Няма да се караме, няма да се биеме", заявява категорично той, и дори повтаря тази строфа, като че ли да заяви категорично своята пацифистка и диалогична позиция. Решението на проблема с домашното насилие лирическият Аз вижда в канализирането на натрупващата се от ежедневните семейно-битови проблеми негативна енергия в едно наглед просто, но твърде ефективно занимание като карането на колело и то в часовете непосредствено преди лягане. Това определено има своята логика, предвид все по-тревожната статистика, която недвусмислено показва повишена честота на семейните свади в този часови диапазон.

За да предадат максимално добре своето послание, подобно на легендарните "Бийтълс" оркестър "Камчия" залагат на простотата по отношение както на музикалната композиция, така на лириката, която трябва да е лесна (всичките са лесни) за запомняне, вклиняваща се в съзнанието и създаваща чувство на мозъчна абсиненция минути след последния акорд на парчето, която да кара слушателя да го пуска отново и отново.

В жанрово отношение песента би могла да се определи като авторска народна с елементи на кючек, с изявен акцент върху традиционните народни културни традиции, както личи от видеото към песента. Традиционните национални костюми, логичната сюжетна линия и прецизно подбраните локации за заснемането му дават на зрителя усещането за завръщане към традиционните български, а и общобалкански бит и душевност, препращат към едни изгубени времена, в които комбайнът или "комбайната", както разговорно наричат в редица области тази издигната в култ селскостопанска машина, възпята в не една и две песни, и нейната посестрима вършачката, тези макар и сравнително съвременни достижения на научно-техническия прогрес навлизат дълбоко в бита на българското и балканското село и заемат своето сакрално място в пантеона на родния, а и балканския земеделец. Пораждането у зрителя на тези реминисценнции към едни непреходни по своята същност ценности, от своя страна до голяма степен обуславя и успеха на песента отвъд границите на поречието на река Камчия и далеч на запад от съвременната национална граница на Република България, което е своеобразна апробация на силата на посланието, което тя носи.

Зооморфизмът на лирическите герои с почти приказен човешко-животински образ препращат към един древен и дълбок пласт от фолклора на балканските, а и европейските народи като цяло. Жабата макар на пръв поглед отблъскваща е символ на прераждането и на новото начало. Докато достигне до крайната си форма, тя преминава през невероятни трансформации, което придава на лирическия герой Васко Жабата почти феноменални персонификации.

От това да свири мелодии, хора, народни песни и цигански кючеци на китара(последното от които по своята същност го приравнява с легенди от ранга на Джими Хендрикс, Слаш, Джо Сатриани, и Карлос Сантана от една страна и Ибро Лолов и Иво Папазов-Ибряма от друга) до това да преживее евентуална магическа трансформация в приказен принц след края този своеобразен концерт-спектакъл. И този образ не е изненадващ в контекста на жабешките реминисценции в родната популярна музика в годините след промените.

Македонците обявиха Васко Жабата за техен

Противно на негативния отблъскващ образ на жабата в общественото съзнание, и макар нарицателното "жабар" за французи и италианци да носи своята негативна и дори обидна конотация, то в българската популярна култура той е неведнъж експлоатиран от положителна перспектива, като една своеобразна екстраполация на неговите приказно-магически качества. От детското „Жаба жабурана сто мушици хвана“ през Валентин Валдесовото "жаба вряка вряк, вряк, вряк, купи бързо кадилак", което кореспондира пряко с образа на това земноводно във Фън шуй, където жабата е популярен символ, който под формата на сувенир, носи голям късмет и пари, съответно достатъчно за закупуването на „Кадилак“, до "най обичам луди, луди жаби на сън" на Джанго Зе, където лирическия герой е обсебен от крастави зелени създания до степен да отхвърля перцепцията, създадена в процеса на сънуване на хубави принцеси и уволнението си от казармата като нещо негативно, резултиращо в деконструкция на неговата хетеросексуална сексуална ориентация, преминаваща от стрейт, през джендър флуид и достигаща до наченки на зоофилия с акцент върху земноводните.

Кой е Васко Жабата и как една ретро чалга с безсмислен текст днес е №1 на Балканите

От друга страна антропоморфизмът на Цеца Мецата държаща микрофон в своята „лапа“ доизгражда образа на своеобразния „животински“ оркестър и препраща към по-ранни зооморфни и антропоморфни рефлексии в изкуството най-отроякваща се от които в съзнанието на слушателя е култовата приказка за „Бременските музиканти“ на братя Грим, проекция на които в началото на 21-ви се явяват лирическите герои на оркестър „Камчия“. Не по-малко значими по своята културно инфлуиране зооморфни екстернализации намираме и в българския поп-фолк, като е достатъчно да споменем само класиките „Тигре, Тигре“ и „Куцо магаре“на Иван Карачоров - Попа, „Хищна Хиена“ на Петра и „Дърт козел млада върба лющеше“ на Руслан Мъйнов.

От своя страна образът на мечката е дълбоко залегнал в славянската митология, като символ на сила и мощ хипербилизирайки вокалната силата на певицата Цеца до степен на вменяване на свръхчовешки качества. Популярността на името Цеца в съседна Сърбия в комбинация със славянските фолклорни импликации на мечката като образ са ключов елемент за разбирането на дифузното почти вирусно разпространение на парчето на територията на тази страна.

От друга страна персонификацията към слушателя сдъздава усещане за изключителност. (Тя ще пее драги гости само за вас). Виртуозният акомпанимент на Васко Жабата и силният и плътен мечешки глас на Цеца са гаранция за екстраординарно възприятие и пренасяне на слушателя в един приказен сюрреалистичен братя Гримов свят, в който всичко е възможно. Свят носещ усещането за преминаване в друго измерение, където границата между хора и животни е размита и те живеят в пълна хармония, свят без домашно насилие, където преди лягане всички карат колело, а комбайната и вършачката жънат и вършеят приказни златни поля, свят на любов, радост, и светлина.

Източник: неизвестен, от фейсбук