Всички, видели разстрела на Фатик, са в гроба

Митичният герой от прехода Филип Найденов – Фатик бе застигнат от куршуми преди 19 години, а разследването на убийството му се превърна в един от най-заплетените криминални сюжети. И до ден-днешен все още е мистерия кой подписа смъртната му присъда.

На 19 август 2003 г., около 11.30 часа на червен светофар на кръстовището на булевардите „България“ и „Гоце Делчев“ спира сребристият „Мерцедес S 600” с немски регистрационен номер BB FN 888 на бизнесмена – буквите не са случайни: BB идва от турската дума baba – баща, F е от Фатик, а N означава Найденов. Колата е шофирана от Румен Желязков-Жабока, а Фатик се вози на задната седалка. В задръстването до тях спира „Фолксваген Поло“, с който пътуват двама мъже с маски на лицата. Внезапно изкачат от него и откриват стрелба с автомати „Калашников“. Правят мерцедеса на решето и офейкват с фолксвагена за секунди. Въпреки че е ранен, шофьорът – Жабока, успява да откара в болница Фатик, но твърде късно – шефът му е мъртъв. Самият шофьор оцелява след животоспасяваща операция. Той е единственият непосредствен пряк свидетел на убийството, пише в. „Телеграф“.

2 години по-късно – на 15 април 2005 г., Жабока е намерен с куршум в главата в брезнишкото село Душинки. В ръката си държи пистолет „Парабел“, а до него е намерено предсмъртно писмо. Така истината за смъртта на Фатик е погребана заедно с шофьора му. Той е част от поредицата лица, свързани с убийството, които по мистериозен начин си отиват от този свят. Самото разследване върви тегаво още от самото начало. Часове след разстрела край Суходол е открита опожарената кола на убийците. Огънят не е успял да заличи напълно следите и разследващите откриват ДНК. Така са задържани шестима от страховитата костинбродска банда за мокри поръчки, водена от Йосиф Йосифов – Йоско Безденския и аверите му Асен Петров – Шаки, Данаил Георгиев – Джаки Ръчичката, брат му Стефан Георгиев, Ивайло Симеонов – Богьовеца и Борис Арсов – Борчо. Това е същата наказателна бригада, подсъдима и по-късно оправдана за първото отвличане срещу откуп на бизнесмена Стефко Колев през 2001 г. От прокуратурата намират ключов свидетел – Хрисим Хрисимов, който дава показания седмица след убийството, че именно това са наемниците. Хрисимов разкрива, че е осигурил автомобила, от който е стреляно, както и че наел къща в Банкя, която е била щабквартира на убийците. Свидетелят разказва още, че знае и за други поръчкови убийства, отвличания и грабежи, извършени от Йоско и бандата му. Хрисимов даже посочва човека, разстрелял лично Фатик – Борис Арсов-Борчо. Въпреки показанията обаче съдът освобождава групата, което предизвиква гневната реакция на тогавашния главен секретар на МВР, превърнала са в знакова – „Ние ги хващаме, вие ги пускате“.

Три месеца по-късно Борчо получава два куршума в главата като подарък за рождения си ден. Той е убит навръх празника за навършването на 25 г. Късно вечерта зарязва гостите си вкъщи след телефонно обаждане и отива със своя “Фолксваген Голф” на среща близо до Боянската църква. Приятелите му твърдят, че са го повикали да му дадат подарък много близки хора, с които не бивало да ги виждат заедно. 10 месеца след него – на 31 август 2004 г., двама маскирани и въоръжени мъже нахлуват в букмейкърски пункт в столичния квартал „Княжево“ и откриват стрелба. Убит на място е Асен Петров – Шаки. Загива и полицаят Кирил Живков, който бил на мястото съвсем случайно, за да пусне фиш. По-късно същия ден в близкия квартал „Горна баня“ е открито опожарено „Ауди“, а вътре оръжията на килърите – 2 пистолета “Хеклер и Кох” и един “Червена застава”. За двойното убийство е обвинен хърватинът Иван Може и неизвестен досега съучастник, но съдът оправдава Може. След като излиза от ареста, чужденецът отива в заведение в Сливница и се среща с Йоско и Богьовеца. Последно е видян да се качва с тях в джип и изчезва безследно. Йоско и хората му са оправдани по обвинението за отвличането на Може. Така и не се разбира защо е била срещата им.

Последно хората на Йоско бяха арестувани през ноември 2013 г., когато бе обявено, че Костинбродския, Ивайло Симеонов-Богьовеца, Вергил Славов, Александър Йорданов и Марян Атанасов са извършили серия покушения, сред които опитът за разстрел на Кирил Киров – Киро Японеца, отвличането на сина на Венцеслав Стефанов и разстрелът на собственика на ресторант “Пчела” Николай Иванов. Показания пред съдия дава отново познатият защитен свидетел Хрисим Хрисимов. Другият защитен свидетел е Красимир Гочев – Шмид. Той разказва подробно как след убийството на Фатик автоматът „Калашников“ е изхвърлен в канализационна шахта. Разкрива, че групата освен калашници използва и „Узи“. Преди нападения тренират и прострелват оръжията си в района на костинбродското село Градец.

През март 2014 г. обаче след дълго съдебно заседание Специализираният наказателен съд освобождава от ареста Йоско. Апелативните магистрати седмица по-късно постановиха задържане, но вече бе твърде късно. Йоско тръгна по пътя на дупнишките бизнесмени Братя Галеви. Към момента Йоско бе екстрадиран у нас от Гърция, след като дълго бе издирван с червена бюлетина от Интерпол. След бягството му са очистени двама от основните свидетели. Красимир Гочев-Шмид е разстрелян с автомат „Калашников“ на 20 май 2014 г. в Своге, а Хрисим Хрисимов е убит пред заведението си в столичния квартал „Банишора“ през декември 2014 г. Йоско и групата нямат повдигнати обвинения за убийството на Фатик, което така и не е разкрито.