„Булгаргаз“ е подготвян или за приватизация, или да бъде унищожен

Количествата газ за зимата още не са договорени, а в доставките бяха включени посредници. В разработения от сваленото с вот на недоверие правителство на Кирил Петков План за възстановяване и устойчивост е предвидено затваряне на въглищните централи и излизане на домакинствата на свободния пазар на ток. С въпроси какво трябва да направи служебното правителство и какви сметки за ток може да очакват домакинствата се обърнахме към енергийния експерт и бивш шеф на БЕХ и АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов.

- Г-н Николов, има ли опасност да останем без газ през зимата?
- В сегашната ситуация опасност да останем без газ няма. Има опасност да купуваме много скъп газ. Но искам да подчертая дебело, че всичко зависи от „Газпром“. В момента „Газпром“ задоволява голяма част от потреблението на газ както в Гърция, така през Гърция и в България, така и в Турция. Гърция може да направи микс, както от терминала за втечнен природен газ в Ревитуса, така получава и азербайджански газ, както и България. Но въпреки всичко взима газ и от „Газпром“. Аз съм сигурен, че капацитетите са ангажирани още от февруари от фирми, които по една или друга причина са били близки или са имали досег с „Газпром“. Тоест от „Газпром“ зависи дали на Балканите ще има дефицит или няма да има. Ако намалят доставките към Гърция, сигурно ще има дефицит.

- За какви капацитети говорите - за терминала на Ревитуса или за тръбите, по които газът стига до България?
- В Гърция има един терминал за втечнен природен газ. Той е в Ревитуса и слотовете са взети още от февруари от фирми, които са очаквали това да се случи. Отделно са ангажирани и капацитети за преминаване от гръцката компания, собственик на тръбите в Гърция, към „Булгартрансгаз“, тоест от Сидирокастро към Кулата. Така че, ако позволят, ще купим техните капацитети, ако не позволят, няма да можем да прекарваме газ. Това е положението, зависим от фирми, които аз съм сигурен, че зависят или са били в някаква зависимост от „Газпром“.

- В момента какъв газ потребяват предприятията в страната, руски или някакъв друг?
- Към момента потребяваме газ от Азербайджан и руски.

- Газът, който идва чрез посредници, с каква надценка ни го продават спрямо цената на газа на „Газпром“?
- С голяма. Цената на газа на „Газпром“ се определя 30 процента от цената на нефтените деривати, а другите 70 процента се определят от TTF пазара. Докато посредниците ни го дават на цена на TTF пазара плюс надценка, тоест ние получаваме газ някъде с около 40-50 евро за мегаватчас над цените на „Газпром“.

- Може ли да се пресметне колко пари губи страната ни, заради включването на посредници при доставката на газ?
- Аз лично не съм го смятал, но бяха смятали, че е около 100 милиона лева на месец.

- На каква цена е получаваният азерски газ?
- Азерският газ към момента, защото за съжаление не е готова връзката Комотини-Стара Загора, го получаваме точно на цената на „Газпром“. Тоест 30 процента са на база нефтените деривати, а другите 70 процента на база TTF цена, тоест на пазарна цена в Европа за ден напред. А можехме да го получаваме изцяло на една трета от пазарната цена за ден напред.

- Служебното правителство трябва ли да възобнови доставките на газ от „Газпром“?
- По принцип неправилно се поставя въпросът дали служебното правителство да преговаря или да не преговаря с „Газпром“. Служебното правителство не може да преговаря с „Газпром“, защото нов договор не може да сключи. Европейската комисия категорично е дала препоръки, че никакви нови договори не трябва да се сключват. Обаче, дали да възобнови доставките, тоест да изпълни условията на „Газпром“ за съществуващия договор, това вече е друг въпрос. Трябва много дълбоко да се изследва дали можем да загубим арбитражно дело от „Газпром“. Ако го загубим, поради форсмажор, който са сложили руснаците, то тогава ще платим 1 милиард без да потребяваме газ. Така че това е ролята на служебното правителство да прецени дали да изпълни условията на „Газпром“ и да получаваме газ до края на годината и да се запълни хранилището, но да не влизаме в арбитражно дело, или да влезем в арбитражно дело. Не знам предишните управляващи при условие, че не изпълниха условията на „Газпром“, защо не заведоха арбитражно дело, след като смятат, че са прави.

- А ако спечелим делото, какво реално ще спечелим?
- Ако арбитражният съд признае, че България е права, но за едно такова дело ще минат няколко години, то тогава България ще претендира за всички загуби и за неизпълнените количества, които трябва да се доставят, и за пропуснати ползи. Всяка една фирма ще може да заведе собствено дело срещу „Газпром“ за пропуснати ползи. Но това ще бъде възможно, само ако „Булгаргаз“ спечели делото срещу „Газпром“. Аз обаче такова дело не видях да е заведено.

- Настоящият договор с „Газпром“ изтича в края на годината. Щом не може да преговаряме за нов договор, откъде ще получаваме газ?
- През 2024 г. очакваме LNG терминалът в Александруполис да е завършен, където ние имаме 20 процента собственост. Капацитетът на този LNG терминал ще бъде достатъчен, за да може да захрани България, а и не само. Тогава гръцката връзка най-сетне трябва да бъде завършена и от края на следващата година може би няма да имаме проблем с газа. Но към момента, а и следващата зима, ако „Газпром“ реши да не доставя, ще имаме голям проблем. Не говорим за нас, а за Гърция. Ние и в момента директно с „Газпром“ не доставяме, през посредници купуваме.

- Може ли да се направи прогноза каква ще бъде цената на газа до края на годината?
- Всичко зависи от „Газпром“. В момента всичките терминали за втечнен природен газ са запълнени като капацитет. И Урсула фон дер Лайен каза, че са изчерпани възможностите да диверсифицират източниците. Виждате, че „Газпром“ намали доставките по „Северен поток“ до 20 процента. Излезе доклад на английска изследователска група, която казва, че очакват през зимата отново до 20 процента да варира газът по „Северен поток“. Което значи рецесия, криза в Германия, икономическа криза в Европа. Засега „Газпром“ не е намалил доставките по „Турски поток“ понеже знаете, че има интереси в Унгария и Сърбия, но може да го намали за Гърция. А ние пряко зависим от гръцките количества газ, които получават от „Газпром“. А да си припомнят вашите читатели, че ние в момента плащаме капацитет за „Турски поток“, нищо че не ползваме газ. Това са милиони левове.

- Излиза, че в момента губим много от това, че не ползваме руски газ, който е договорен.
- Разбира се, точно така. Ние си плащаме капацитета, нищо че не ползваме. Трябва и много добре да се анализира договорът с „Газпром“. Международните консултанти най-вероятно са дали препоръки, които най-вероятно „Булгаргаз“ е скрил, и сега този щаб, който е направен, поне това да свърши.

- Необходимо ли беше служебното правителство да създава кризисен щаб във връзка с газа?
- Според мен щабът е абсолютно излишен. В крайна сметка става въпрос за търговски сделки между „Булгаргаз“ и други контрагенти. „Булгаргаз“ в момента събира оферти, въпросът е, че не може да осигури капацитет. Тоест трябва да преговаря с частните фирми посредници за капацитети. Те дали ще дадат и на каква цена е съвсем друг въпрос. А иначе газ има. Въпросът е как може да стигне до България. Единствената в момента възможност е през Ревитуса, а ако Турция склони, това е втора възможност. Но ако не склони, няма да може от там да получаваме. Това е вече въпрос на политическо ниво.

- „Булгаргаз“ е в тежко финансово състояние. Каква е причината за това?
- „Булгаргаз“ беше оставен от нас миналата година с близо 100 милиона лева печалба. А в момента е в ликвидна криза. Ние предупреждавахме още тогава, че „Булгаргаз“ или е приготвен за приватизация или е приготвен да бъде унищожен и търговците да се възползват от липсата на „Булгаргаз“. Това е причината, именно защото работят с посредници, а политически потискаха цената. Изпомпиха „Чирен“, въпреки че им казвахме недейте, има война, пазете го като зеницата на очите си, те взеха всичкия евтин газ и сега сме най-зле в запълнеността в „Чирен“.

- Какво трябва да бъде направено за оздравяване на „Булгаргаз“?
- „Булгаргаз“ трябваше да купи слотове в Ревитуса и капацитет в Сидирокастро-Кулата. Обаче не направи това и в момента сме зависими от други хора. А сега какво трябва да се направи - финансовото министерство най-вероятно ще даде под някаква форма пари на „Булгаргаз“, като се надявам да не изхарчат и тях, защото сега към 500 милиона лева им е дефицитът в сметката. Надявам се, че дружеството ще бъде управлявано добре, досега беше управлявано зле.

- Кога трябваше да е готово изграждането на газовата връзка с Гърция?
- Тя трябваше да бъде готова още в средата на миналата година. Понеже се възползваха от ковид кризата изпълнителите сложиха форсмажор, трябваше с форсмажорните обстоятелства да бъде готова в края на миналата година. Щом още не е готова, някой е попречил на това. Те обвиняват ГЕРБ, но нито смениха мениджмънта, нито смениха изпълнителите. Това значи, че са доволни, значи проблемът е при тях. Доколкото видях и документите им са доста объркани. Във вашата медия излязоха и четох документи от регионалното министерство, което показва, че абсолютно некомпетентно е водена цялата ситуация. И за това забавяне след 1 януари тази година някой трябва да поеме отговорност.

- Може ли да искаме неустойки за това забавяне?
- Задължително трябваше да искат неустойки, а те са няколко милиона на ден забавяне. Не знам дали са ги взели. Трябва да се отговори на този въпрос. Според мен не са взели нито един лев неустойка.

- В разработения от правителството на Кирил Петков План за възстановяване и устойчивост е записано, че въглищните централи трябва да бъдат затворени до 2038 г. Как това ще се отрази на пазара на електроенергия в страната?
- Това е убийствено. Преди концепцията беше, и то не само на България, а и на цяла Европа, най-вече на Германия, газът да се използва като преходно гориво, за да можем да минем на нулево отделяне на въглеродни двуокиси. Но виждаме, че нещата се обърнаха. Виждаме, че Германия пуска централи на въглища. Даже внасяше въглища от Русия, сега руските въглища са забранени. Сега може би всичко ще претърпи промени и ще има нова концепция. Но зелената сделка не трябва да се спира по никакъв случай, защото това дава независимост от вноса на въглеводороди.

- В Плана за възстановяване е записано, че и домакинствата трябва да минат на свободния пазар на ток и то на два етапа - от 2023 г. и 2025 г. Какво означава това?
- Тази либерализация, която сега е подготвена, и трябва да влезе в Народното събрание, един от 22-та закона, които трябва да бъдат приети, предвижда да бъде либерализиран пазарът на едро. Това означава, че доставчикът на електрическа енергия на домакинствата, крайният снабдител, ще излезе на свободния пазар, а няма да купува ток на цена, която КЕВР определя. Тоест цената ще бъде каквато е на свободния пазар, например 700 лв. за мегаватчас беше в понеделник, плюс такси, ДДС и така нататък. Това ще бъде убийствено. А през 2025 г. домакинствата ще се либерализират от крайния доставчик и вече сами ще си избират кой да им доставя електрическа енергия. Още тук ще се почувства шокът на електроенергията, ако няма компенсации за бита.

- Това означава, че сметките за ток на домакинствата ще нараснат няколко пъти от 1 януари.
- Точно така. Затова искат да направят двутарифна цена на електрическата енергия. Ако ползваш малко електрическа енергия, тоест гасиш крушките, ще платиш по-ниската цена, а от там насетне всички други ще плащат на пазарната цена, на която доставя крайният снабдител.

- При положение, че бяха въведени компенсации за бизнеса заради скъпия ток, трябва ли да има такива компенсации и за домакинствата, ако минат на пазарни цени на тока?
- Категорично. Макар че, Международният валутен фонд препоръча домакинствата да не бъдат компенсирани, за да насърчат инвестициите им в енергийна ефективност. Обаче това за България си е смърт. Защото няма достатъчно свободни пари в домакинствата, за да инвестират в това и второ, няма програми. Още Планът за възстановяване не е стартирал. А да не казвам, за какви батерии и други глупости са дали парите.

- Има ли здрав разум в проекта за инсталиране на батерии, който е включен в Плана за възстановяване?
- Не. Това е някаква далавера. Никакъв разум няма в този проект. Ако бяха вложили парите в НЕК да увеличи капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“, това да. Това си е батерия, която щеше да балансира целия Балкански полуостров. А иначе, тези батерии после кой ще ги утилизира. Те са много скъпи. Въобще нямаме нужда от такива неща.

- Необходимо ли е да изградим нова ядрена мощност в България?
- Категорично да. Ядрените мощности при всички случаи ще имат бъдеще в Европа. Вижте цената на тока къде е, отиде в космоса.

- Кой вариант е по-добър - нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“ или АЕЦ „Белене“?
- Вече „Белене“ няма как да стане при условие, че Русия ни смята за вражеска страна, тоест ще трябва да се говори само за АЕЦ „Козлодуй“. В някой бъдещ период или продажба на реакторите ще бъде опция, но сега АЕЦ „Белене“ няма как да стане, защото конструкторът е „Росатом“.

- Възможно ли е АЕЦ „Козлодуй“ да работи с американско ядрено гориво?
- Да, може, само че трябва да се лицензира. В най-голямата централа, която се бомбардира в Запорожие в Украйна и е окупирана от руските войски, оператор са украински специалисти, а четири от реакторите работят с гориво на американската компания „Уестингхаус“. Има руски реактори, които работят с американско гориво.