Анализ: Истинската цена на бензина е 2,45 лв./л
Петролът значително поевтиня през последния месец и половина, но цените на горивата се понижиха минимално. Цената на уралския петрол, който се използва в рафинерията в Бургас, вече мина под нивото от 25 ноември миналата година, когато бензинът струваше 2,45 лв. за литър, а дизелът беше 2,51 лв. Сега обаче цените на горивата по бензиностанциите са с около 1 лева за литър по-високи, пише "Труд".
Цената на уралския петрол в четвъртък, 4 август, се понижи под 75 долара за барел. Като поевтиняването на петрола не е инцидентно, а тенденция от последния месец и половина. На 14 юни петролът надмина 101 долара за барел и оттогава с леки колебания има тенденция за понижение на цената.
През последната една година уралският петрол е струвал малко под 75 долара за барел на 23 септември миналата година, на 26 ноември, на 6 април тази година и на 27 април. За да бъде коректен анализът трябва да се разгледат периодите, когато петролът е бил по-скъп и е поевтинял под 75 долара за барел, както се случва в момента, предава Blitz.bg.
Същата е била ситуацията и през ноември миналата година. След като месец и половина уралският петрол струва над 80 долара за барел, на 26 ноември 2021 г. цената му се понижава под 75 долара. Сега обаче бензинът струва средно 3,32 лв. за литър или с 87 ст. повече спрямо цената от 25 ноември миналата година. Дизелът пък сега струва средно 3,46 лв., което е с 95 ст. повече от миналия ноември. Повишението на цената на бензина спрямо ноември е с 35,5%, а на дизела - с 37,8%.
На 6 април тази година уралският петрол също поевтинява под 75 долара за барел след дълъг период на по-високи цени. На 8 март петролът беше надминал 110 долара за барел, на 23 март беше над 101 долара, но след това последваха две седмици на понижение на котировките и стойността на черното злато се понижи под 75 долара. На 6 април обаче бензинът струваше средно 2,95 лв. за литър, а дизелът беше средно 3,06 лв. Сега бензинът е с 37 ст. по-скъп, а цената на дизела е с 40 ст. по-висока.
През последната една година няма промяна на акцизите и ДДС за бензина и дизела, които имат съществена роля за цените по бензиностанциите. Основният фактор за определяне на цените на горивата е петролът, от който се произвеждат.
През последната една година значително поскъпна токът, може да се предположи, че в бранша има и известно увеличение на заплатите. Но това не би трябвало да доведе до поскъпване на бензина и дизела с около 90 ст. за литър, или с над 35%, коментираха финансисти. Токът и заплатите на хората в бранша нямат такъв съществен дял от крайната цена на горивата. Освен това дори през миналата година токът да беше значително по-евтин, през април това не беше така.
От месец април насам няма съществена промяна при цената на тока за бизнеса, защото фирмите получават компенсации от държавната хазна. При заплатите на хората също едва ли има съществена промяна от април насам. През април обаче, при същата цена на петрола, горивата по бензиностанциите струваха около 3 лв. за литър.
За разлика от цената на уралския петрол, която през последната една година се движи и нагоре и надолу, цените на бензина и дизела у нас почти постоянно се покачваха. Лек спад на цените на бензиностанциите има само през последните две седмици.
За последния месец и половина уралският петрол е поевтинял с около 20 на сто. Винаги цените на бензиностанциите, се променят малко по-бавно от котировките на петрола на международните пазари, защото производители, търговци и бензиностанции имат количества горива, купени на стари цени. Те трябва да ги продадат, преди да заредят по-евтини горива.
Но докато петролът е поевтинял с 20%, цената на бензина е паднала само с 2,3% или с 8 ст. от рекордното ниво от 3,40 лв. за литър.
Дизелът пък е поевтинял само с 2,5%, или с 9 ст. спрямо рекорда от 3,55 лв. за литър.
Разликата в цените на бензина на различните бензиностанции стига до 57 ст., показват данни на специализирания сайт fuelo.net. Най-ниската цена на бензина е под 3 лева - 2,93 лв. за литър, а най-високата е 3,50 лв. за литър.
Най-ниските цени на бензина са в малки бензиностанции в Шумен, Ботевград и Видин, които не дават отстъпка от 25 ст. на литър гориво. Но цените им пак са по-ниски от тези на големите вериги бензиностанции, дори след отстъпката от 25 ст.
При дизела ситуацията е същата. Разликата между най-евтиния и най-скъпия дизел достига 55 ст. Най-ниските цени от 3,10 лв. за литър са на малки бензиностанции във Велико Търново, Белослав и Ботевград. А най-високите цени достигат до 3,65 лв. за литър дизел.
Метанът рязко поскъпна през последните дни и цената му нарасна с повече от 1 лв. за кг. Средната цена на метана достигна рекордните 4,76 лв. за кг. Преди година той беше с повече от 2 лв. по-евтин и струваше 1,66 лв. за кг.
Коренно различна е ситуацията при пропан буната, който поевтиня през последните дни. От рекордните 1,61 лв. за литър в средата на месец май, в четвъртък пропан бутанът струваше средно 1,29 лв. за литър. По-същественото понижение на цената започна от 8 юли насам. За около месец горивото е поевтиняло с 26 ст. за литър, или с близо 19%. За разлика от цените на бензина и дизела, които за същия период са се понижили с по-малко от 3%.
Делян Добрев, депутат от ГЕРБ в 47-то НС: Предложихме две решения на проблема
- Каква трябва да бъде цената на горивата по бензиностанциите при настоящите цени на петрола?
- Със сигурност трябва да е под 2,50 лв. за литър. Само през последния един месец цената на петрола падна с 20 процента. А в нашите бензиностанции цените не са мръднали. Като се има предвид цената на уралския нефт, цената на горивата трябва да е с 1 лев по-ниска от тази по бензиностанциите.
- Защо пазарът не може да понижи цените, картел ли има на пазара или има нещо друго?
- В момента просто не работят пазарните механизми, защото бензинът и дизелът, произведени от евтиния уралски нефт, нямат конкуренцията на петрола Брент, защото Брентът е много по-скъп. След началото на войната в Украйна уралският нефт падна с 40 процента в сравнение с Брента и няма какво да го конкурира. Той се конкурира единствено със скъпия Брент и държи високата цена на Брента, тоест пазарните механизми в момента не работят.
- Ситуацията може ли да се промени?
- Ние от ГЕРБ предложихме две решения, за да се нормализират цените на горивата и да паднат до 2,50 лв., колкото реално трябва да бъдат. Едното е държавата, Българският енергиен холдинг, да закупи петрол, така както прави “Литаско”, да го преработи на ишлеме в “Лукойл-Нефтохим”, така както прави “Литаско”, да получи горивото на крайна цена 2,40 лв. за литър и да го продаде на бензиностанциите.
Със спада на петрола може и на 2,20 лв. да слезе цената. Тогава държавата чисто пазарно ще се яви конкурент на “Литаско” и “Лукойл”. “Литаско” и “Лукойл” могат пак да се опитват да продават гориво на 3,50 лв., но когато държавата продава на 2,40-2,50 лв. не вярвам някой да отиде и да купи от тях. И по този начин по чисто пазарен механизъм ще се коригира този пазарен дефект.
Вторият начин, който ние също предложихме, е да се въведе мито върху уралския нефт. Тези 3 милиарда и половина, които в момента отиват в швейцарска сметка да влязат в държавния бюджет, и от държавния бюджет да се върнат на всеки потребител в България, без значение дали кара частна кола, дали кара служебна кола, дали е транспортна фирма, всеки който зарежда гориво на бензиностанция да ползва 1 лев отстъпка.
- Защо тези предложения не бяха реализирани?
- Нито едно от двете предложения не беше възприето. В Народното събрание в продължение на един месец имаше ясно сформирана коалиция “Лукойл”, която въобще не допусна тези наши предложения да бъдат разгледани от парламента. Правителството не даде никакъв коментар по тази тема.
В първите два дни на това служебно правителство виждам, че и те не коментират тази тема, а тя е жизненоважна за всички български граждани. Защото дори и тези, които не зареждат гориво на бензиностанциите, също плащат скъпя бензин и дизел през цените на стоките. Във всяка една стока влиза цената на горивото, защото всяка една стока има транспорт, включен в цената.
- Колко пари даваме всички ние повече за горива, заради този пазарен дефект?
- Консумацията на горива в България е 3,5 милиарда литра годишно. По 1 лев разлика, която отива в посредника “Литаско”, прави 3,5 млрд. лв. годишно, които заминават в швейцарска сметка. От там дали се преразпределят към бившите управляващи, министри, вицепремиери, премиери, се надявам един ден да разберем. Ако тези пари не се преразпределят, остават в руския посредник.
Ако се преразпределят, тогава и нашите бивши управляващи са в играта. “Литаско” е дъщерна компания на руския “Лукойл”, базирана в Швейцария, която преработва на ишлеме гориво в “Лукойл-Нефтохим”. След като “Литаско” може да преработва на ишлеме, защо да не може държавата да купува евтин петрол и по същия начин да го преработва на ишлеме. Още повече, че държавата е съдружник в “Лукойл-Нефтохим” и притежава златна акция, която дава право на член в Съвета на директорите на компанията.