Министрите на БСП са гласували против диверсификация на ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“

Четиримата министри на БСП са гласували „против“ решение, свързано с предприемане от страна на министъра на енергетиката „на необходимите действия за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво с оглед сигурността на енергоснабдяването“. То е било обсъдено на 13 юли, като е имало сериозен спор, сочи справка на „Флагман“ със стенограмата от заседанието на Министерския съвет.

Проблемът е, че България към момента ползва ядрено гориво само от Русия, която ни обяви за неприятелска страна, след като започна войната в Украйна.

„Войната в Украйна е най-скорошният повод, който в пълна степен потвърди необходимостта от успешното провеждане на политиката за диверсификация по отношение на енергийните продукти, в това число и ядрени такива, коментира енергийният министър в оставка Александър Николов. Конфликтът доведе до сериозни смущения в световната енергийна система, в това число и до генериране на сериозни рискове относно реализиране на доставките на ядрени материали и услуги. Предизвика се трудност в резултат на високите цени на енергията и засилени опасения по отношение на енергийната сигурност, което извежда отново на преден план прекомерна зависимост на Европейския съюз от вноса на газ, нефт, въглища и, не на последно място, ядрено гориво от Русия.“

Премиерът Кирил Петков зове: „Може ли само да кажете как би изглеждал рискът, ако се случи, че нямаме втори доставчик и от първия доставчик имаме спиране на доставките. Как би изглеждала българската енергийна система при не работа на единия реактор?“

„С една дума ли? Буквално катастрофа“, отговаря Николов и продължава да излага надълго аргументите си.

Думата обаче в един момент взима... министърът на туризма Христо Проданов – представител на БСП.

„В тази точка беше необходимо да сменим подхода. Това е въпрос, който касае националната сигурност на България. В момента говорим за нещо, което ядрена енергетика и тук на масата най-вероятно никой не разбира. Това е изключително важен въпрос за България. В тази връзка предлагам да оттеглим тази точка, да консултираме въпросите и на евентуално следващо заседание да обсъждаме този въпрос“, казва Проданов. Той на няколко пъти уточнява, че не е против диверсификацията.

„Не бива да подхождаме по този начин. Не е разумно. Нека да го видим, нека да го обсъдим с хора, които разбират по-добре от ядрена енергетика, защото освен използването на ядрено гориво, то е свързано и със самите системи, които използват това, тоест реактори и т.н. Не бива да постъпваме, ще кажа, по този лаишки начин. Призовавам към мъдрост и наистина да направим едно по-добро обсъждане и след това да вземем това решение. Пак повтарям, лично аз по този начин няма да подкрепя това решение. Лично аз съм „за“ диверсификацията и търсене на начини, да, това е безспорно, не можем да зависим от един доставчик, но нека да вземем наистина информирано и мъдро решение“, добавя Проданов.

Тук се намесва вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, който напомня, че в неговия ресор е Агенцията за ядрено регулиране.

„Агенцията за ядрено регулиране от две години работи по лицензиране на алтернативни доставчици на ядрено гориво и има план изготвен, така че да може до 2024 година да бъде лицензирано ядреното гориво с много ясни доклади, които трябва да се случат, стъпки и т.н.“, казва Василев. Според него войната на Русия в Украйна налага ускоряване на процеса.

От дискусията става ясно, че сме силно притиснати от срокове за действие.

Кирил Петков взима думата отново: „Просто сега е моментът, когато сроковете за потенциалната диверсификация наистина се опират в граничните формати и риска, който обикновено управляваме малки рискове или средни рискове. Днес обсъдихме и по-големи рискове във връзка с язовирите, но този риск в момента би бил катастрофален, защото реално няма да имаме ток в България, ако изпуснем този срок и понеже за съжаление този проблем и този риск не е само за България, а е за всички страни в Европейския съюз реално кой, как във времето се позиционира има огромно значение, защото дори и ако постигнем тази диверсификация само една година по-късно имаме една година риск, който не може да се управлява по друг начин.“

В един момент се намесва и министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер: „Икономическите аргументи на министър Проданов са, разбира се, валидни. Те в крайна сметка влияят и на цената на тока, която се образува в крайна сметка, но чисто геостратегическият аргумент и изключително важно, защото ние можем да се окажем 2024 г. в ситуация да имаме по-добри оферти от Русия, но можем да се окажем в невъзможност изобщо да имаме гориво от Русия. И това е апокалиптичен сценарий, който ние сме длъжни да вземем предвид на тази маса и да започнем да работим върху него сега, докато имаме оперативно време да си осигурим алтернативни оферти. Всъщност ние нямаме никакъв избор освен да приемем тази алтернатива сега, ако не искаме да се окажем като в ситуацията с газа в Германия, където те нямат алтернатива на определен вид гориво.“

Думата взима и вицепремиерът и икономически министър Корнелия Нинова – лидер на БСП.

„Имам усещането, че ще се окажем в ситуацията, в която бяхме с „Газпром“. При действащ договор да изразим, че скъсваме отношенията и че няма да разговаряме за продължаване на този договор, без да сме готови с алтернативата, защото всички сме наясно, че нямаме гарантиран газ до края на годината. Значи, скъсваме онези отношения. Нямаме гарантирана алтернатива и сега се чудим, защо цените хвърчат нагоре, икономиката – половината казват, че ще фалира“, обяснява Нинова.

Александър Николов отговаря остро: „Уважаема госпожо Нинова, колкото и пъти да се повтори една лъжа, тя не става истина. България не е прекратила договора с „Газпром експорт“. За последен път. Последното предложение, което има „Газпром експорт“ е от България, от България към „Газпром експорт“, как трябва да изглежда анексът, така че да се спази указът, който едностранно променя договора и който не поставя „Булгаргаз“ в зависимост. И което няма да принуди „Газпром“, нито „Булгаргаз“ да изпълни плащане в размер на приблизително 200 милиона долара за доставка в един месец. Парите да не са в „Булгаргаз“ и количествата да не са доставени. Защото с предложения анекс от „Газпром експорт“ към България се предоставяше точно тази възможност. Т.е. прекратяване на договора няма. И това се вижда по всички документи, които са изпращани от наша страна към „Газпром експорт“.

Дискусията е необичайно дълга и разгорещена.

В крайна сметка Кирил Петков я прекратява и предлага да се гласува.

„Какъв е резултатът? „Против“ – 4 (Корнелия Нинова, Иван Иванов, Христо Проданов, Георги Гьоков). „Въздържали се“ - няма. Решението се приема“, заключава премиерът в оставка.