ДНК експертизи заковават Никола Батилов и Щерион Джамбазов за бойния арсенал, марихуаната и оранжерията в Свети Влас

То е много лесно за обиждаш скрит зад друго име.Хората сме станали много зли същества.

То са видя кой е картата.

Боклуци.Цял Влас ги мрази.Гниите там в затвора отрепки такива.Хубаво е че има някво възмездие най накрая!И оная грозна курва ако се разкара ще е супер че нещо много взе да го играе мутреса ама някой ден ще си намери маистора.Парите и имотите до време.

Боли го!Магаретата още пръскат боклуци,ся оная проститутката ше е мутресата.Оня Иван ли е къв е скъсания дървар като псе си влачи мадурите след нея.трагедия,пълен смях.Ма кат си мишка ся ше бииеш чекии в затвора.

Policiqta e monopola sega ... ako ne prodavash za tqh te vkarvat travestitite ... te darjavata prodadoha vie za 5 domata revete eni4ari bolni traversi

„Нямам нищо със случая. Не живея в Свети Влас, както твърди държавното обвинения. Живея в бургаския жк. „Изгрев“ с МАЙКА ми. Нямам намерение да се укривам, нито някога съм се укривал през живота си. Не съм съден. Не съм ТРУДОВО ангажиран, майка ми се ГРИЖИ за мен, но аз помагам и на баща ми, който се занимава с ЖИВОТНИ“, каза пред апелативния състав 24-годишният.”

И всеки ден мама и тате слагат 20лв под пепелника на масата в хола! Защото 24 годишното им момченце е безработно и няма средства и възможности да живее самостоятелно! И въпреки всичко той е истински мъж! Няма намерение да се укрива, защото само мишките се крият!
После защо децата си оставали в пубертета и се превръщали в социални паразити и олигофрени!

Е ако не е Гошо кои беше щерион направиго чевет после го продаде нека. Да го нахулят както той хули хората !
Вземете интервю от Георги Тодорлиев за Щерион да ви каже истината за тази тиня

Рено "Зафира" - някакъв нов модел ли са пуснали ?

Ние се намираме в състояние на геополитически и цивилизационен упадък. Животът диктува какво да се прави. А с кой да го правим, как да го правим, откъде да започнем и какво да изберем като приоритет - това са открити въпроси. Втората фаза приключи. Третата все още не е започнала. Ако приемем за свършен факт, че либералната посока е свършена завинаги за нас, хоризонтите на бъдещето ще станат съвсем ясни. Но за да преминем към това бъдеще, трябва да положим усилия. Трудно е да се повярва в нещо ново. Винаги. Включително и сега. Или суверенитет, или запад (упадък). Това е необратимо. България е геополитическото сърце на Балканите и е най-важната страна тук. Балканите усилено се милитаризират. България увеличава дела от БВП за оръжие и купува американски военни самолети. НАТО продължава да се разширява на Балканите и наскоро включи в себе си и Северна Македония, наред с Албания, Черна Гора, Словения, Хърватия. САЩ рязко увеличиха военното си присъствие в Гърция – освен авиационни бази в Лариса и Стефановикио, присъстват в бази в Георгула, във Волос, Янули, Александруполис, Литохоро, в Суда, на остров Крит.
Българската военна индустрия е във възход и увеличава производството си и продажбите в около 60 държави в света. България бе превърната от сегашните български политици във фронтова държава във войната на Запада с Русия и изпълнявайки тази своя роля те извършиха неща, които дори Борис III като съюзник на Хитлер по време на Втората световна война не направи тогава срещу СССР – скъсване на дипломатическите отношения.
Нарастваща милитаризация и агресия характеризира и нашата съседка Турция. Нейната армия от над 355 000 души е по-голяма от армиите на всички останали балкански страни взети заедно. Над 60 хиляди човека от нея се намират в други държави. Нейни войски и военни бази са разположени в 15 други държави в Азия, Европа и Африка – Азербайджан, Албания, Босна и Херцеговина, Ирак, Конго, Катар, Косово, Ливан, Либия, Мали, Сирия, Сомалия, Северен Кипър, Судан, Централноафриканската република. Това е страната с най-много военни бази и войски в други страни след САЩ, Великобритания и Франция.
Това е свързано с тенденцията военните конфликти в света да нарастват. България е геополитически нервен сплит на Балканите. И предизвиква напълно разбираем интерес на всички възможни световни шпионски служби. Най-старото присъствие по българските земи е на британското разузнаване, още отпреди Освобождението.
След това пусна мощен корен руското разузнаване, който е непоклатим и досега. В България се прескачат като зайци на горска полянка шпиони от всякакъв вид и калибър - американски, френски, немски, да не говорим за турските и гръцките и разбира се, израелският шпионаж, който не вижда нищо интересно в България, но е длъжен да докладва.
Този голям брой от шпиони на квадратен метър на българска територия говори само за едно - че България е важна страна като територия и все още като държава. 

Вече 34 години (от 1988 насам) България отбелязва в края на юни Международния ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотични вещества. Борбата на българските власти срещу нелегалното добиване и разпространение на наркотиците се води с променлив успех през годините, а войната срещу тях става все по-продължителна. Факт обаче е, че в доста дълъг период в историята на страната ни управлението на държавата не само не преследва, но дори насърчава населението да произвежда опиати, разказва д-р Димитър Гюдуров, преподавател в Нов български университет и автор на мащабното изследване "Българите и опиатите. Производство и търговия. 1879-1944".
Държавата е първият възложител
След Освобождението от османско владичество и до края на Първата световна война страната се вписва идеално в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на войната и въведените от Обществото на народите (ОН - предшественика на ООН) ограничителни мерки за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи глад за този вид наркотици. Между 1919 и 1944 г. обществото ни също е въвлечено, от българи и чужди граждани, в световната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. На въпроса от кога датира държавната намеса у нас, първо с цел насърчаване на производството на опиати, Д-р Димитър Гюдуръв припомня, че на 3 март 1883 г. със спешно писмо на финансовия министър по онова време Григор Начович се уведомяват окръжните управители за решение на Министерския съвет, одобрено от Обикновеното народно събрание (ОНС), за отглеждането на сънотворен мак, неговото обработване и добиването на опиум (афион).
Целта на приетото решение е да се насърчи населението в България, да отглежда сънотворен мак и да извлича от него опиум.
По този начин, вторият кабинет на Драган Цанков слага началото на една нова икономическа политика на българската държава, която с времето придобива неимоверно значение за препитанието на част от населението и попълването на хазната с чуждестранна валута за закупуването на животоспасяващи лекарства за населението.
От окръжното на Начович става ясно, че от МФ са убедени във знанията и уменията на българските селяни в култивирането на земеделски насаждения, поради това отглежданият в страната мак и добиван афион може да надмине по качество всеки един опиум на световния пазар, както се случва с много други продукти на българското селско стопанство.
Данъчните облекчения
Населението, което засява нивите си с мак и започва да добива афион, се освобождава за десет години от плащането на десятък. Допълнително вносът на макови семена от Османската империя и износът на опиум от България се освобождават от митнически такси, а на производителите се гарантира премия от 5000 лева, ако успеят да получат награда от международно изложение. Безспорно българските селяни се насърчават от държавата да отглеждат сънотворен мак и добиват опиум, като  засетите площи се концентрират в районите на Лом, Ихтиман, Пловдив, Дупница и Кюстендил.
Цялата продукция от афион със средно съдържание на морфин от 8% до 12% е за износ и се изкупува предимно от британски търговци.
Българските селяни са заинтригувани от идеята на арменските и гръцките търговци да се захванат с отглеждането на индийски коноп и добиването на хашиш.
Първоначално азиатското растение се разпространява в Пловдивска и Станимашка (Асеновградска) околии, но след сполучливото култивиране и добрата и качествена реколта започва да се отглежда в Ямболско, Сливенско, Бургаско и други райони. Гарантираното изкупуване на продукцията от търговците и високите приходи са причината, която води до ежегодното засяване на няколко десетки хиляди декари с канабис в страната.Смолата от растението има от жълтеникаво-кафяв до тъмнокафяв цвят и се нарича хашиш в България, но се именува и "индийски катран", "техрури", "хорас", "киф", "банг", "есрар", "шира", "джамби" и др. През 1931 г. в София се създава първата легална фабрика за упоителни вещества и от този момент нататък в контрабандата на хероин присъства и такъв произведен в България. Създаденото акционерно дружество "Първа българска фабрика за производство на алкалоиди - С.О.Ф." е със седалище в Красно село, София, и с основен капитал от 600 000 лева. Много бързо и за кратък период от време са издадени разрешителни за работа на още фабрики за преработка на опиати. Със законно разрешение за работа от октомври 1932 г. е "Фабрика за химически продукти и алкалоиди" на Исак и Бенямин Анави, която официално произвежда кодеин и морфин от опиум. Санитарните власти обаче се усъмняват в легалната дейност на фабриката и я затварят със заповед от 4 август 1933 година.
В Радомир "Фабрика за фармацевтични и химически произведения и алкалоиди - Стефан Лазов и Синове" е с разрешение за инсталиране на техника за производство от май 1932 г., но без разрешение за функциониране и работи нелегално до февруари 1933 г. Преработва 570 кг опиум и при затварянето на сградата от криминална полиция е конфискуван 12,596 кг хероин.
В София през август 1932 г. е открита Лаборатория за фармацевтични и други продукти "Лабор". В Княжево започва да функционира фабрика "Химически произведения - Петър Дечев", която е с разрешение за производство от 1933 г., но работи през повечето време нелегално. Фабрика "Фармацевтични продукти - Ст. Младенов" започва работа през септември 1932 г. и официално обработва 146 кг опиум и 13,700 кг. морфин. Тя е под постоянното наблюдение на криминална полиция поради подозрения за нелегален износ. Последна в списъка е лаборатория за химически и фармацевтични произведения "Устрем" край София в Царибродски квартал до тухларната на братя Димови, но не функционира през разглеждания период.
Здравните власти се намесват през втората половина на 30-те години на миналия век.
Преди 1 век: Само 1 българин на морфин
В докладите на Главната дирекция на народното здраве (ГДНЗ), която от 1936 г. провежда ежегодно анкета и събира сведения за разпространението на токсикоманията в държавата, се посочва, че в страната злоупотреба с наркотични вещества почти отсъства от обществения живот и до онзи момент има само 8 души, а в началото на Втората световна война са регистрирани още трима, но всичките са с мания по морфин и един по кокаин. В Обществото на народите повече не проявяват интерес към наличието на зависимости от опиум и опиумни деривати в България, но дали защото те отсъстват, или по друга причина, няма как да се разбере от наличната документация.
Д-р Димитър Гюдуров коментира, че в анкетата на ГДНЗ, заимствана от ОН се забелязва една слабост. Проучването за употребата на наркотици обхваща населението от 15 до 64 г., но хората надхвърлили тази възрастова граница не влизат в статистиката. Поради това може да се допусне, че лица около горната статистическа граница припалват от време на време по някоя друга цигара тютюн, примесен с опиум или хашиш, за да облекчат хронични болки. Това косвено се потвърждава от едно от най-често изтъкваните оправдания на български контрабандисти при задържане от полицията, което гласи, че "опиумът е за лекуване на ревматизма или други болежки".
Опиумът - символ за бързи пари
В историческите извори не се намират доказателства за пристрастеност на широк кръг лица или обособени групи към хашиш, опиум, морфин и хероин. В българските представи и обществени стереотипи наркотикът е за продажба, а не за употреба, защото носи финансова печалба и нищо повече. Опиатите присъстват в българското социално пространство единствено като символ на бързо замогване, което променя социалния статус на търговеца или контрабандиста, но не и на земеделския производител. Афионът за разлика от розовото масло, тютюна и алкохола, другите три конвертируеми контрабандни стоки на епохата, има слабо отражение върху българската култура и интелектуален елит.
Наркоманията като социален проблем и културен феномен не съществува в България. Опитът до 1944 г. да бъдат открити български музиканти, писатели, общественици и интелектуалци опиомани или поклонници на хашиша, морфина и хероина "изглежда обречен на провал". Управляващите в София в междувоенния период се присъединяват към международните усилия за превенция срещу нелегалното производство и трафик на вредните дроги, но в политиката на правителствата се забелязват известни слабости.
Основната е  липсата на съдебно преследване на контрабандистите.
При комунизма - лекуват наркоманите с пердах
и налагане на присъди с лишаване от свобода. Главна дирекция на народното здраве разчита, че глобата от 5000 лв. е достатъчна да откаже от повторни действия трафикантите на дрога, но размерът на паричната санкция е нищожен на фона на печалбата. Дирекция на полицията смята, че възпитателният пердах в арестите респектира чуждите и български граждани, заловени за незаконна продажба на хашиш, опиум, морфин и хероин. Боят като средство за вкарване в правия път се употребява от българската полиция и спрямо други лица - чужди разузнавачи, контрабандисти на алкохол, тютюн и добитък, фалшификатори, мошеници, крадци, сутеньори и др., за които обаче следват и присъди със затвор. Запитан какво се случва с наркотиците във времената на комунистическия режим (1944-1989 г.), Гюдуров подчертава, че производството на опиум, опиумни деривати и търговията с тях не изчезва след преврата на 9 септември 1944 година.
Опиумният протокол от 1953 г. налага ограничаване, регулиране и забрана на отглеждането на сънотворен мак, производството, свободната международна търговията на едро и употребата на опиум. Подписан е в Ню Йорк на 23 юни 1953 г. и съгласно разпоредбите му само седем държави - България, Гърция, Индия, Иран Турция, СССР и Югославия - получават разрешение за производство на опиум за износ. В тоталитарна България българската следа в производството и търговията на упойващи вещества попада под полезрението на Държавна сигурност. След средата но 60-те години на миналия век България се отказва от отглеждането на сънотворен мак.
Контролът тръгва от Шанхай
Кога, как и защо точно се налага държавите да започнат да се борят с проблема? От кога има законодателство срещу употребата и контрабандата с наркотици?
Д-р Димитър Гюдуров е изследвал с подробности историята на тези усилия във времената до Втората световна война. Той разказва, че първият опит за създаването на правова основа и кодификация на международна система за контрол над наркотиците е направен през февруари 1909 г. в китайския мегаполис Шанхай. По британска и американска инициатива са разгледани проблемите с употребата на опиум, морфин и хероин. Това споразумение, известно като Решения на Международната комисия за опиума, е в основата на Хагската международна конвенция от 1912 година.
Конференцията в Хага се провежда от 1 декември 1911 г. до 23 януари 1912 г. В нея участват представители на Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Италия, Франция, Австро-Унгария, Япония и др. Заседаващите държави приемат и първия международен договор за контрол над опиатите - Международна конвенция за опиума.
Тя съдържа шест глави с двадесет и пет члена и обхваща мерките срещу опиума и морфина, разгледани още на разговорите, проведените две години по-рано в Китай, но също така и контрола над хероина и кокаина. Въпреки огромното й значение за регулиране производството, търговията и разпространението на упойващи вещества в световен мащаб, Хагската конференция на практика има ограничено въздействие.
Това се дължи на множество фактори, но основните са различните интереси и позиции на договарящите се страни. Британската, Руската империя и Персия отказват да съкратят култивирането и добива на опиумен мак. Всъщност единственото пълното разбирателство, което държавите постигат, е да установят контрол върху производството на опиум, но не и да го ограничат до употреба за медицински и научни цели. Освен това, въпреки че държавите се съгласяват постепенно да ограничат пушенето на опиум, те не постигат съгласие за утвърждаването на общ план за действие.
Златният четириъгълник
Недостатък на Хагската конференция за опиума е и липсата на делегати от балканските държави, които до една произвеждат опиум с високо съдържание на морфин.
Въпреки това в глава VI от конвенцията е предвидена възможността тя да бъде подписана и от неприсъстващи на преговорите страни, като България, Гърция, Сърбия и Турция, които са основните производители на опиум в Европа и могат да бъдат определени за "златния четириъгълник" на континента. Балканските държави обаче отказват да се присъединят към международното споразумение. Така от 34 страни, произвеждащи, изготвящи и употребяващи упойващи средства, само 8 ратифицират конвенцията. Превенцията срещу наркотиците в Европа и света е разделена в своето развитие на три етапа с очертани хронологични граници - от средата на ХIХ в. до годините преди Първата световна война, междувоенният период или ерата на Обществото на народите и времето от края на Втората световна война до ден днешен. Характерна особеност на първия период е резервираността на повечето държави към текстовете на международните конвенции, което на практика ги прави неприложими на международно равнище, а правителствата се осланят повече на вътрешните си законови практики и сключените двустранни договорености.
На 13 юли 1931 г. е подписана Конвенцията за ограничаване на производството на опиум.
Новото споразумение е ратифицирано дори и от големите производители на наркотични препарати Франция, Великобритания, Швейцария, Германия и т.н. Международната престъпна дейност е причината за свикването на нова конференция и подписването през 1936 г. на Конвенция за борба с нелегалната търговия на опиум и вредни наркотични вещества. Спогодбата е първата в света, която обхваща незаконната търговия с наркотици и обвързаните с нея закони, като разпространението на опиати извън установените регламенти се признава за международно престъпление. Основните слабостите на конвенцията произтичат от обстоятелствата, че основните ревизионистични сили Германия и Япония напускат ОН през 1933 г. и не участват в обсъждането и гласуването на текстовете и, САЩ отказват да я ратифицират, подписана е само от тринадесет държави и влиза в сила през първите месеци на Втората световна война. Българската държава е страна по всички конвенции.

Аз за първи път чувам за Рено!!! Зафира!!! какво е това нещо

Влашка по влашка, тенжура по тенжура и Мерцедес. Така е през капитализма. Сега влашките на плажа са скъпи.

33 години ще станат на 10.11.2022 година, откакто уж тръгнахме по пътеката за Европата и Свободния Cвят. Републиката атрофира. Населението е в състояние на свободно падане. В криза е замисълът държавата да съществува такава, каквато е. Не можем да кажем дори дали е парламентарна или президентска. Президентът ни няма законодателна или изпълнителна функция, но има правото да мърмори по всички въпроси. Живеем без перспектива, нямаме дълга воля, живеем от днес за малко по-нататък. Това е големият проблем, всичко продължава да гние. Историята е пълна със сенките на велики народи - има маса примери на изчезнали социални светове и ние все някак можем да се сместим на скамейката между траки, хети, шумери и римляни – там, в Отвъдното.
Българите избраха пътя на фалшивия дух на своето развитие. Децата се сърдят на родителите си, че са ги родили българи, хората не разбират защо са нужни индустриализация и високите технологии. Това са последните фази на отпътуването ни към музея на Историята. Затова всеки трябва да си отговори на най-проклетия въпрос – Ти защо си тука, какво правиш на тази земя.? Ако питате за това гърците те ще ви кажат точно. Македонците пък са готови да го обяснят на цял свят.

В продължение на 40 години в тъканта на българския социализъм се възпроизведе тъканта на онази, другата – Виенска България. Тя реши, че трябва да е на власт винаги и 10-е % отново се добраха до управлението. При това положение първото, което трябва да направим е да си разтрием очите и да видим действителността такава, каквато е. Да престанем да живеем в сънищата си, които някой друг ги измисля и ни ги възлага да ги сънуваме.
- Каква е реалността, която не виждаме заради сънищата?
- Според мен българската държавност е изядена, ние отиваме към приключване на един цикъл на държавност. Малката България не може да победи. Дори и да победи, ще стане ясно, че няма и за какво да побеждава. Тя не може да упражни никаква историческа мисия – освен ако наглото и демонстративно плюскане не го разбирате като мисия. Голямата България пък е изморена. Тези 10% като маса са толкова, но разполагат с контролни позиции в елита, успяха да трансформират заграбените си комунистически привилегии в социално-икономически. Тоест, онази Малка България, на българяните, като „номенклатура” днес пак се добра до властта. Тя няма какво толкова да направи с властта, най-много да се задави с нея. Но при това положение ще изстрада нацията, която май вече се съгласи, че е някак си хем нация – хем етнос. Затова мисля, че Третата българска държава си отива.
Струва ми се, че е дошло времето да опаковаме в куфарна форма това, което е останало от културата ни – след набезите на отворени фондации, културни, образователни министри и други бедствия, да вземем само най-необходимото,това, без което съвсем не можем – и да се готвим за Голямото пътуване.
- Какво ни очаква?
- Може би ни очакват няколко десетилетия, примерно 50 – 60 години бездържавие, с регионално управление от генерал-губернатори от Брюксел. При това положение ние зависим от перспективата на ЕС. 
Това е колкото неприятно, толкова и понятно. Но големият въпрос си остава за решаване от нас, българите – можем ли да принудим т.нар. национален политически елит да бъде отговорен пред Историята? Защото днешният елит няма усет за историческа мисия, той не чува гласове нито от миналото, нито от бъдещето, чува само куркането на стомаха си и си мисли само как да го напълни.
А ако не можем да задължим елита си да бъде на височината на историческите си отговорности – можем ли да го сменим?
А ако и това не можем – тогава у дома ли сме си? Или вече някой друг е тук у дома си?
И ако е така – какво правим?

В първия етап властта бе осребрена и превърната в собственост. След успешното приключване на този етап, бе съвсем закономерно да започне вторият, а той се изразява в превръщане на добитата (най-често незаконно) собственост във власт. Олигархичният модел се характеризира с това, че собствеността директно манипулира властта. Управлява този, който има пари. Днешната политическа система в България е олигархична. Тя е резултат от процеси, протекли през последните 30 години. „Вертикалните лифтове“ в обществото не работят, а стълбите, по които можеш да се изкачиш на по-горно ниво, са блокирани и задръстени… и няма път нагоре без торба пари:
„Днес няма никакво значение дали си умен, способен и трудолюбив… ако си се родил беден, вероятно ще си умреш беден. Така е било през феодализма, така е и днес. Но има лъч надежда, защото българският олигархичен елит вече е навлязъл в последната си фаза на деградация. Системата и нейните представители са силно отблъскващи и формираха обществото по свой образ и подобие. Така стигнахме до момента, в който нито те вече могат да живеят с това общество, нито обществото вече може да ги търпи. Целият въпрос, на езика на политическата технология, сега е как да се отблокират и активират тези вертикални лифтове в българското общество, които позволяват на човека да мечтае за по-добър живот. Защото в съвременна България можеш да се „реализираш“ само ако си хубавица или имаш торба с пари“.