Три цитата хвърлят светлина върху същината на конфликта в Украйна

Трима известни анализатори дадоха мнението си наскоро за продължаващата в Украйна война.

Техните коментари хвърлят така нужната светлина в тъмния тунел на пропагандната война и предлагат алтернатива за случващото се.

Джон Пилджър – режисьор, който е правил документални филми от различни горещи точки по света, включително Виетнам, Камбоджа, Никарагуа, Египет, Индия, Ирак и Афганистан, казва следното:

„Цялата ми кариера е преминала в работа с масовите медии и съм отразявал седем, или осем, или дори девет активни войни. Никога не съм виждал друг конфликт да е отразяван от медиите по такъв залят от цунами на джингоизъм* начин. И то манипулативен джингоизъм”

*джингоизъм - националистически възглед, подкрепящ агресивната външна политика, който настоява за това конфликтът да се решава не чрез дипломация, а чрез война

Цитатът от Джон Пилджър идва от скорошно интервю, излъчено по South China Morning Post, и казва достатъчно за информационната екосистема, в която се намираме в момента.

Още от ранните дни на инвазията стана ясно, че Западният свят бива удрян в лицето от потоп от пропаганда, невиждан досега никъде. През първия месец на конфликта в Украйна американските медии направиха повече репортажи за точно тази война, отколкото за тези, в които САЩ директно са участвали, включително Ирак и Виетнам. Директно някои от архитектите на войната в Ирак бяха канени по студиата да призовават за още ескалации срещу Русия. По този начин прозорецът на Овертон бе избутан в посока подстрекателство към война и директна конфронтация с Русия.

Всичко това, конкретно за Америка, но от части важащо и за Европа, лесно се възприе от хората, защото през последните години „почвата беше вече опипана” – основно от масовата психологическа операция, наречена „Русиягейт”, според която Кръмъл има свои агенти на някои от най-високите нива на властта във Вашингтон. Така най-опасната конфронтация между САЩ и Русия в историята, която сега повече от всякога може да доведе буквално до ядрена война, се оказа предшествана от продължила с години медийно генерирана паника сред хората, нарочно описваща Русия като „лоша”.

„Много е интересно как в медиите и в дискусиите по темата за инвазията в Украйна, тя вече почти задължително се описва като „непровокирана инвазия”. Проверете го в Гугъл, ще ви излязат стотици хиляди резултати. Но разбира се, че инвазията е провокирана! Ако не беше, нямаше постоянно да я наричат непровокирана инвазия”

Това казва не друг а Ноам Чомски в интервю от миналия месец. Изказването му би следвало да е ясно за всеки, но все пак трябва да се повтаря по-често, за да се запомни.

Хората не добавят прилагателни към определени думи, освен ако не искат да манипулират начина, по който обектът се възприема. Така, ако съседът ви описва съпругата си като „Моята съпруга, която аз никога не бия”, е нормално да сте по-подозрителни към него, защото това не е начинът, по който нормалният човек говори. Като говорим за Земята например, не казваме „сферичната Земя”, а когато визираме морето не използваме „мокрото море”. Когато говорим не добавяме безсмислени прилагателни към ясни истини, защото не е необходимо. Освен ако не искаме да имплантираме някакво други значение в ума на читателя или слушателя.

А съчетанието „непровокирана инвазия” се среща наистина много пъти, включително и по някои от медиите в България. Чрез повторението на това прилагателно към инвазията става ясно, че това е един вид „признание”, че не се казва цялата истина. Класически туит от 2013 г. го казва доста ясно: „Тениската ми с надпис „Не се занимавам с трафик на хора” провокира много въпроси, които вече са отговорени от надписа”.

My "Not involved in human trafficking" T-shirt has people asking a lot of questions already answered by my shirt.

— Mike Ginn (@shutupmikeginn) November 21, 2013

А Чомски отбелязва в интервюто си и много от провокациите, които САЩ и НАТО са правили преди същинския конфликт и окончателната ескалация в края на февруари. Той подчертава, че инвазията е могла лесно да бъде предотвартена чрез малко дипломация и обикновеното спазване на Споразумението от Минск, както и запазването на неутралитета на Украйна. Вместо това огънят на конфликта беше подклаждан с чисто нова бутилка масло всеки път, когато старата свършваше. Към това трябва да прибавим и жестокия обстрел на Донбас от страна на Киев в дните директно преди 24 февруари.

Това не значи, че Русия няма вина за войната. Ако вие провокирате ваш приятел да ви удари в лицето, той носи отговорността за удара, но пък вие сте отговорни за създалата се ситуация. Точно така Русия е отговорна за действията си в Украйна, а НАТО и САЩ – за действията преди началото на войната. И в това няма нищо сложно.

„Никога досега, дори по време на Кубинската криза, не сме стояли толкова близко до истинската ядрена война”

Цитатът е от Крис Хеджис – бившият главен редактор на Times в отдела за Балканите по време на войната в Югославия и носител на награда Пулицър за репортажите си през 2002 г. В своя статия от преди дни Хеджис очертава картината на опасната игра, която Западът играе срещу ядрена суперсила в постоянно подклаждания прокси конфликт в Украйна.

Няма обективна причина, поради която светът да се бута към глобална и ядрена война.

Превод: Георги РУСЧЕВ