Какво трябва да свърши НС, за да получим милиардите по Плана за възстановяване

Едва 4 от 22 закона, нужни за отпускането на втория транш от парите по Плана за възстановяване и устойчивост, са влезли в Народното събрание към днешна дата. 

Преди три седмици, след няколко провалени заседания заради липса на кворум (демонстрация на сила на т.нар. ново мнозинство), НС прие Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Благодарение само на този един закон България ще получи солиден транш от парите - 2,6 милиарда лева. Предстои искането за изплащане на сумата да бъде внесено в ЕК. Заради процедурата, включваща одит и контрол, парите ще получим най-рано през есента, като не се очаква да има проблеми с този първи транш. 

Днес от МФ в съобщение до медиите уточниха, че преди да изпратят искането до ЕК, НС трябва да ратифицира Финансовото споразумение с Комисията, подписано на 4 юли 2022 г., както и да бъдат финализирани Оперативните договорености, които са технически документ, уточняващ начина на верифициране на постигнатите резултати. Очаква се още тази седмица България да финализира преговорите по този документ с ЕК и официалното им одобрение да стане в рамките на месец юли (eдин от най-кратките срокове, за договаряне на документа с всички държави членки).

И ако първият транш е почти сигурен, то не така стоят нещата с втория, мерките по който трябва да са изпълнени до края на годината. Сумата на втория пакет е по-малка - 724 039 480 евро. (България договори по-голям първи транш заради пропуснатите авансови плащания, от които другите европейски страни се възползваха - б.а.) Тези пари обаче могат да попаднат в клопката на политическите игри, тъй като получаването им зависи от 66 реформи и 22 закона, които е невъзможно да бъдат приети без работещ парламент. 

Политическата криза поставя под въпрос не само приемането на тези закони, но и цялостното изпълнение на Плана за възстановяване в срок, което пък би ни лишило от европейските средства, които в условията на икономическа криза биха били "глътка въздух" и "свежа кръв" за българската икономика, както се изразяват представители от ПП.

Ако въпросните 22 законопроекта не станат факт до края на годината, то няма да има и траншове. При връщането на първия мандат за съставяне на правителство от Асен Василев президентът Румен Радев призова в НС да бъдат внесени максимално много от готовите текстове по ПВУ.

Ако Радев обаче не забави връчването на мандатите, то и бързането не би могло да осигури достатъчно време за приемането на част от текстовете. Според опозицията новите избори са задължителни и провеждането на такива няма да попречи на усвояването на средствата от ЕС. Нещо повече, от ГЕРБ заявяват, че щели да влизат в зала, ако законите ще се гласуват. Преди това текстовете трябва да минат в комисии, заседанията на които обаче се бламират от новото мнозинство.

Кои са тези 22 закона и на какъв етап са те?

Промени в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове:

Целта на промените е да се засили прякото участие на органите на регионално и местно равнище в управлението на средствата от ЕС чрез засилване на тяхната роля при разработването и изпълнението на интегрирани териториални стратегии и проекти. Това означава, че регионалните и местните органи трябва да отговарят за изпълнението на  стратегическите документи на ниво регионално планиране и за предварителния подбор на проекти на местно равнище, които да бъдат финансирани със средства от ЕС. Тази мярка е обвързана с първото плащане. Крайният срок за законопроекта е юни 2022 г. Законопроектът е приет. Той е свързан с първото плащане.

1. ЗИД на Закона за чужденците

Промяната касае нуждата от приемане на Наредба за реда и изискванията за издаване и отнемане на Стартъп виза, която е предмет на ключов етап в ПВУ. Законопроектът е в НС.

2. Промени в Закона за обществените поръчки:

Целта е намаляване на договарянето на обществени поръчки (без обявление) и на поръчките само с една оферта. Според промените поне веднъж годишно следва да се изготвя доклад по изпълнението на поръчките. Трябва да бъде засилен предварителния и последващия контрол от страна на отговорните институции. Въвеждат се и санкции за нарушителите на правилата, за което също следва редовно да постъпват доклади. Според измененията повторното възлагане на подизпълнители се забранява. Вече сключените инхаус договори следва да се публикуват, както и редовно да се отчитат плащанията по тях.

Крайният срок за тази реформа е декември 2022 г. Законопроектът е на фаза обществено обсъждане.

3. Промени в Закона за етажната собственост:

С промените се улеснява вземането на решения от собствениците на отделни обекти в многофамилни сгради чрез намаляване на прага, необходим за подпомагане на обновяването на сгради. Освен това се улеснява кандидатстването за колективни кредити от страна на етажната собственост чрез откриване на съвместна банкова сметка на името на етажната собственост.

Крайният срок е септември 2022 г. Работата по текстовете продължава.

4. Промени в Закона за енергетиката:

Премахване на задълженията за квоти за „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) и прекратяване на ролята ѝ на обществен доставчик. Забрана на дългосрочните договори, като например споразумения за изкупуване на електроенергия или други подобни споразумения със същия или равностоен предмет или ефект, с изключение на тези за електроенергия от възобновяеми източници или сключени на енергийната борса. При изтичане или предсрочно прекратяване на действащи споразумения за изкупуване на електроенергия централите, които са се възползвали от такива споразумения, не трябва да получават нова държавна помощ за подпомагане на производството на електроенергия от въглища; реформират балансиращия пазар на електроенергия най-късно до 31 декември 2022 г.

Крайният срок е септември 2022 г. Работата продължава в Министерството на енергетиката.

5. Промени в Закона за енергетиката: С измененията на Закона за енергетиката и последващите подзаконови актове се регламентира определението за „енергийна бедност“ и се установяват критериите за определяне на домакинствата в положение на енергийна бедност и уязвимите потребители. При измененията трябва да се вземат предвид критериите, изброени в Директива (ЕС) 2019/944: ниски доходи, високи разходи за енергия като дял от наличните доходи и ниска енергийна ефективност.

Крайният срок е декември 2022 г. Работата продължава в Министерството на енергетиката.

6. Промени в Закона за енергетиката:

Влизане в сила на измененията в Закона за енергетиката и подзаконовите актове, за да се даде възможност за начин на финансиране на подобрения на енергийната ефективност, като се използва сметката за комунални услуги като средство за погасяване. Механизмът не позволява финансиране на газови котли като възможност за подмяна на отоплителни системи с мазут.

Крайният срок е декември 2022 г. Работата продължава в Министерството на енергетиката.

7. Промени в Закона за водите, Закона за енергетиката и Закона за концесиите:

С промените се премахват основните пречки, посочени в пътната карта за развитието на геотермалната енергия като възобновяем енергиен източник; гарантират, че няма замърсяване на подземните води и водните повърхности както по време на геотермалните енергийни проучвания, така и по време на експлоатацията на инсталацията.

Крайният срок е декември 2022 г. Работата по текстовете продължава в ресорните министерства.

8. Законова разпоредба, указваща влизането в сила на измененията в националната законодателна рамка:

Измененията в съответните законови или подзаконови актове, включително актовете на националния регулатор, премахват пречките пред инсталирането и свързването към мрежата на съоръжения за енергия от възобновяеми източници, като например рационализиране на процедурите за издаване на разрешения.

Крайният срок е декември 2022 г. Работата продължава в Министерството на енергетиката.

9. Законова разпоредба, указваща влизането в сила на измененията:

Измененията в съответните законови или подзаконови актове премахват пречките, въвеждат специфична регулаторна и подкрепяща рамка за изграждането, свързването и експлоатацията на съоръжения за съхранение на електроенергия.

Крайният срок е декември 2022 г. Работата продължава в Министерството на енергетиката.

10. Доклад за сценариите и препоръки и одобрение от Народното събрание на пътна карта за неутралност по отношение на климата:

Правителството представя на Народното събрание предложение за постепенно преустановяване на използването на въглища въз основа на доклада за сценариите и препоръките, разработени от Комисията за енергиен преход. Освен това НС трябва да приеме пътна карта за постигане на неутралност по отношение на климата въз основа на доклада и препоръките, представени от правителството.

Крайният срок е септември 2022 г. Необходима е резолюция на НС.

11. Промени в Закона за биологичното разнообразие:

Въвежда изискването за създаване на структури за управление на мрежата „Натура 2000“ на национално и регионално равнище и за разработване на планове за управление на мрежата. Заложено е още всички защитени зони да се управляват въз основа на документи за планиране, в които се определят специфични за зоната природозащитни цели и мерки.

Крайният срок е септември 2022 г. Работата по текстовете продължава.

12. Влизане в сила на законодателните изменения за реформа на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество:

Крайният срок е септември 2022 г. Законопроектът за реформата в КПКОНПИ е внесен в НС, но не е разглеждан. Миналата сряда новото мнозинство бойкотира заседанието на парламентарната правна комисия. Очаква се втори опит тази седмица.

13. Влизане в сила на изменения на нормативната уредба във връзка с подаването на сигнали за нередности:

Изграждане на поверителни вътрешни и външни канали за подаване на сигнали за нередности и корупция; изграждане на механизми за проверка на подадените сигнали; осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа на лицата, които подават сигнали за нарушения; осигуряване на обратна информация и публичност за резултатите от извършените проверки по сигнали. Предвиждат се още промени в правната регламентация на престъпленията обида и клевета в Наказателния кодекс. 

Крайният срок за приемането на измененията в НК е септември 2022 г. Общественото обсъждане приключи, предстои текстовете да бъдат гласувани от МС.

14. Промени в Търговския закон:

Влизане в сила на измененията на Търговския закон за транспониране на Директива (ЕС) 2019/1023. Тя предвижда въвеждане на инструменти за ранно предупреждение, улесняване на откриването и протичането на производствата по несъстоятелност и преструктуриране, задължения на директорите при вероятност от неплатежоспособност, правни гаранции, че при регистриране на търговски дружества търговците регистрират действителни адреси за управление, както и по-строго регулиране на професията на синдиците.

Краен срок - септември 2022 г. Законопроектът е на фаза обществено обсъждане. 

15. Закон за несъстоятелност на физическите лица:

Въвежда се производства по несъстоятелност на физическите лица, които включват погасителен план, ликвидация на имуществото, както и производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество на физическите лица. 

Крайният срок е септември 2022 г. Работата по текстовете продължава в правосъдното министерство.

16. Промени в Търговския закон:

Въвеждане на нова правна форма на търговско дружество, която позволява използването на по-гъвкави инструменти за развиване на стопанска дейност, включително договори за придобиване, опции за служители (option pools), конвертируеми заеми, права на присъединяване в продажбата на акции (tag-along) или на принудително присъединяване към продажбата на акции на дружество (drag along) и променлив капитал. 

Крайният срок е декември 2022 г. Законопроектът е в НС.

17. Промени в Закона за правната помощ:

Разширяване на видовете безплатна правна помощ и освобождаването от съдебни такси на лицата, на които е предоставена правна помощ. 

Крайният срок е декември 2022 г. Работата по текстовете приключи в края на юни.

18. Влизане в сила на законодателните изменения в съответните правни актове за въвеждането на задължителна съдебна медиация по някои граждански и търговски спорове:

Медиацията се извършва в центровете за медиация към съдилищата и техните териториални отделения. Промените уреждат устройството и дейността на тези центрове и статута на служителите в тях, за да работят те по еднакъв начин, както и процедурата за подбор на медиатори. За тази цел се изменят Законът за съдебната власт, Правилникът за администрацията на съдилищата и Класификаторът на длъжностите в администрацията на съдилищата. Освен това се приемат Наредба за устройството на центровете за медиация към съдилищата и Наредба за подбор и контрол върху дейността на медиаторите в центровете за медиация към съдилищата. 

Крайният срок е декември 2022 г. Работата по текстовете продължава.

19. Промени в Закона за електронното управление:

Създаването на всички регистри за електронни услуги. 

Крайният срок е септември 2022 г. Общественото обсъждане приключи преди два дни - 10 юли.

20. Промени в Закона за кадастъра и имотния регистър:

Промяна в изискванията за съдържанието на имотните партиди в поземления регистър и процесът по създаването им въз основа на съществуващите лични партиди, както и се уточняват отговорностите на съдиите по вписванията и на Агенцията по вписванията в процеса по създаване на имотните партиди в регистъра.

Крайният срок е септември 2022 г. Законопроектът е внесен в НС.

21. Промени в Закона за пощенските услуги:

В пунктовете на Български пощи трябва да започнат да се предоставят различни административни услуги, както и да има проверка на електронната идентификация. Освен това в пощите трябва да се предоставят и медицински диагностични услуги.

Реформата трябва да е факт до септември 2022 г. Работата по текстовете продължава в ресорните министерства.

22. Промени в Закона за насърчаване на заетостта:

Според промените младежите над 16 години ще могат да съчетават професионалното обучение с участието в курс. Ще могат да се удостоверяват придобитите по неформален път или чрез самообучение професионални умения. Освен това обучението трябва да стане по-гъвкаво - повече онлайн възможности за учене.

Крайният срок е декември 2022 г. Законопроектът е приет. Това е единственият приет ЗИД, касаещ второто плащане.

*Справката е направена от колегите от сайта Offnews.bg по данни на Министерството на финансите, което отговаря и за европейските средства.