Скъпата храна и енергия засилват вероятността от социални бунтове
„Парите вече нямаха никаква стойност в Истанбул.
Пекарни, които някога са продавали големи хлябове за една сребърна монета, сега пекат хляб наполовина по-малък на същата цена.
Кралският монетен двор хитро намаляваше количеството сребро във всяка монета. Когато еничарите откриха, че заплатите им са намалени, те се разбунтуваха, обсаждайки двореца на нашия султан, сякаш е вражеска крепост“.
Това е откъс от романа на Орхан Памук „Моето име е червено“, чието действие се развива през 16-и век.
Галопиращата инфлация днес отново се превръща в проблем за Турция. Официално е 73%, но всички подозират, че е по-висока. Лауреатът на Нобеловата награда за литература Орхан Памук казва, че никога не е виждал толкова драматично покачване на цените, пише Профит.
Той не прави прогнози какви могат да бъдат политическите последици, но да се критикува съвременния турски "султан" Реджеп Тайип Ердоган би било рисковано.
От своя пълен с книги апартамент с изглед към Босфора Памук коментира пред The Economist, че сънародниците му реагират с шок, изненада и гняв.
Навсякъде по света инфлацията нанася тежки удари върху жизнения стандарт, разпалва ярост и подхранва смут. Инвазията на Владимир Путин в Украйна доведе до покачване на цените на храните и горивата.
Правителствата биха искали да смекчат удара, но след като са взели големи заеми по време на пандемията, лихвите по които постепенно започват да нарастват, много от тях вероятно няма да са в състояние да го направят. Всичко това влошава съществуващото социално напрежение в много страни и прави вълненията по-вероятни, пише още изданието.
Най-силният предсказател за бъдещата нестабилност е нестабилността в миналото. Според анализ на Международния валутен фонд, в исторически план вероятността една страна да преживее тежки социални вълнения през даден месец е само 1%, но този шанс се удвоява, ако е имало такива трусове през предходните шест месеца.
Шансовете се удвояват и ако съседна страна е преживяла подобни вълнения. Много по-вероятно е протестиращите да излязат на улицата, ако смятат, че и други ще се присъединят към тях.
The Economist използва статистически модел за оценка на връзката между инфлацията и социалните вълнения, базиран върху цените на храните и горивата. Данните на проекта ACLED (Armed Conflict Location & Event Data Project) от 1997 г. насам показват, че покачването на цените на храните и горивата е силен знак за евентуална политическа нестабилност.
Според изданието, има достатъчно сериозни причини за тревога за следващите месеци. Разходите за внос на храни и горива се очаква да се увеличат, особено в бедните страни, чиито дългове също са нараснали. Средното съотношение на публичния дълг към БВП там е от 69.9%, изчислява МВФ.
Тази година те вероятно ще изпреварят по този показател средната стойност за богатите страни. Тъй като бедните държави обикновено трябва да плащат много по-високи лихви, дълговете им изглеждат неустойчиви. Според МВФ, 41 държави, в които живее 7% от световното население, са изложени на висок риск от свръхзадлъжнялост. Някои, като Лаос, са на ръба на неизпълнението.
А моделът на The Economist предполага, че много страни ще станат свидетели на удвояване на броя на събитията с безредици през следващата година.
Места, които преди са били несигурни от политическа гледна точка, могат да прекрачат "ръба" на социалния баланс. В Турция, например, прекъсването на вноса на храни и горива от Украйна и Русия допринася за щетите, които вече са причинени от паричната политика.
Ердоган смята, че високите лихви причиняват инфлация, а не я ограничават. Затова той е наредил намаляване на лихвите, дори когато цените бушуват извън контрол.
За да защити турската лира, Ердоган от края на 2021 г. призова хората да влагат парите си в специални сметки, защитени от обезценяване. Държавата обещава да компенсира разликата, ако тези депозити загубят стойност спрямо долара.
Лирата вече падна с почти 25% тази година. Не е чудно, че над 960 милиарда лири (55 милиарда долара, или 7% от БВП) са били укрити в сметките за шест месеца, създавайки огромен дълг за правителството.
Глобалната икономическа буря изостря основните политически проблеми и в други държави. В Пакистан драстичният спад в стандарта на живот е едно от обясненията за свалянето на премиера Имран Хан през април. Оттогава той води масови улични митинги, за да си върне влъстта. В Индия избухнаха бунтове заради плана за намаляване на броя на работните места в армията.
Когато времената са трудни, едно от най-важните неща за хората е сигурността на работното място.
Шри Ланка дава представа колко бързо нещата могат да излязат извън контрол. Президентът Готабая Раджапакса забрани химикалите в земеделието миналата година и нареди на фермерите да използват органични продукти.
В резултат реколтата падна катастрофално, а шест месеца по-късно той вдигна забраната, но тогава вече имаше твърде малко валута, с която да се внасят достатъчно химически торове. Следващата реколта се очаква да бъде мизерна. Шри Ланка се нуждае от храна и гориво, но не може да си позволи да ги внася.
На 9 май протестиращите в страната се сблъскаха с проправителствен митинг. Бутаха автобуси в езера или ги запалваха. Изгорени бяха и домовете на няколко политици, а музей, посветен на семейство Раджапакса, беше разбит. Наложи се армията да разпръсква протестиращите, които нахлуха в резиденцията на премиера.
Но жителите на Шри Ланка все още са бесни. Рафтовете на магазините са празни, липсват основни продукти, а хората се редят на опашки с часове за бензин. Училищата и държавните учреждения са временно затворени. Правителството не изплати дълговете си, а служители на МВФ пристигнаха в столицата Коломбо на 20 юни, за да обсъдят спасяването.
Никой не може да бъде сигурен коя ще бъде следващата държава или регион, в които ще избухнат подобни безредици. Южносахарският регион в Африка беше свидетел на пет преврата през последните две години.
В Казахстан правителството извика руски войски, за да помогнат за потушаване на гражданските вълнения през януари, а в Киргизстан, която разчита на пшеница и парични преводи от Русия, бяха свалени трима президенти от 2005 г. насам.
Една страна с почти всички предвестници на хаоса е Тунис. Тя има и богата история на улични вълнения. Преди 12 години тунизийският продавач на плодове Мухамад Буазизи се запали заради упражнен върху него полицейски тормоз.
Смъртта му постави началото на арабската пролет - вълна от протести, която заля Близкия изток и свали четирима президенти. Първоначално демократичната революция в Тунис вървеше добре, но миналата година президентът Каис Сайед пое автократични правомощия.
Спадащият стандарт на живот отново превърна страната в "буре с барут". Половината от населението е на възраст под 30 години, а една трета от младите мъже са безработни. На 16 юни обща стачка спря автобусите и влаковете в страната. Правителството се опитва да сключи сделка с МВФ, но синдикатите възразяват срещу условията, които включват намаляване на разходите за заплати в публичния сектор.
Президентът Сайед се опитва да подкрепи собствената си власт и на 25 юли тунизийците ще гласуват за нова конституция, чийто текст все още не им е показан. Обикновените тунизийци обаче копнеят за калории, а не за конституционна реформа. Но политиките, предназначени да задоволят глада им, имат погрешни последици.
Подобно на много страни, Тунис фиксира цената на хляба, а субсидиите се увеличават успоредно с покачването на цените на пшеницата. Това е и една от причините, поради които правителството се нуждае от спасителните програми на МВФ.
Междувременно, фермерите трябва да продават зърното си на държавата на ниска фиксирана цена. Това обезкуражава производството.
Инфлацията пък стимулира корупцията. В бедните страни всеки държавен служител обикновено издържа голямо разширено семейство. Сметките за хранителни стоки се повишават, заплатите изостават, а това създава стимул да се искат повече подкупи.
Това прави социалните вълнения още по-вероятни. Въпреки че руският президент Владимир Путин е отговорен за голяма част от глобалната инфлация, хората са склонни да обвиняват за нея собствените си правителства. В Перу Педро Кастило спечели властта миналата година с лозунга „без повече бедни хора в богатата ни страна“.
COVID-19 направи изпълнението на това обещание по-трудно. Коронавирусът беше по-смъртоносен в Перу от почти всяка друга страна. И точно когато икономиката се възстановяваше, войната в Украйна "задуши" доставките на тор. Перу разчиташе на Русия за 70% от вноса на карбамид, който е най-често използваният химикал. Сега фермерите са изправени пред тежки предизвикателства.
През април те блокираха пътищата в знак на протест срещу инфлацията. Изгорени бяха складове, стигна се до грабежи на магазини. Паникьосаният Кастило се опита да наложи нов локдаун, подобен на този от времето на пандемията, но критиците му го обвиниха в диктатура и той отстъпи.
Рейтингът на одобрението на президента сега е около 20%. Освен ако Перу не осигури повече тор, следващата реколта може да бъде драстично намалена, а социалното недоволство при подобна ситуация със сигурност ще ескалира.
Някои режими се опитват да овладеят вълненията чрез сила. Никой не очаква протестите да излязат извън контрол в Китай, например. В Туркменистан, където недостигът на храна отдавна е огромен поради лошо управляваната икономика, всеки, който купува повече от разпределения хляб, е заплашен от 15 дни затвор.
Египтяните са предпазливи да говорят. Последните масови протести през 2013 г. приключиха, когато режимът изби около 1000 души.
В Уганда президентът Йовери Мусевени каза на хората си да ядат маниока, ако няма хляб. Един от лидерите на опозицията - Киза Бесигие, който ръководеше протестите по време на предишния голям инфлационен скок през 2011 г., призова хората да излязат на улицата, но бързо се озова зад решетките.
Протестите в Уганда едва ли ще успеят. Държавата, подобно на Египет, не изпитва никакво угризение да разстрелва демонстранти. Също така, много угандийци живеят буквално от ден за ден, което прави протестите трудно поносими - ако хората не работят, те не ядат.
Все пак разочарованието нараства. Угандийците харчат 43% от доходите си за храна, така че покачването на цените ги удря изключително силно.
Авторитарните режими, като този в Уганда, са изправени пред дилема. За да смажат несъгласието, те трябва да отклоняват все повече ресурси към силите за сигурност, намалявайки капацитета си да реагират на икономически шокове.
Според Бесигие, репресивният апарат в Уганда е по-силен от всякога. Но като пропилява толкова много пари за армията, президентът Мусевени, всъщност, засилва условията за недоволство.
Глобалните вълнения могат да спрат растежа. Инвеститорите стават нервни, когато мафиоти изгарят фабрики или свалят правителства. Съвместен анализ на Международния валутен фонд и Световната банка установява, че големите политически и социални вълнения са последвани от средно намаление на БВП с един процентен пункт в следващата година и половина.
Това, на теория, може да се дължи на факта, че предишната политика на фискални икономии води както до засилване на народния гняв, така и до по-нисък растеж. Но авторите на доклада установяват, че връзката е валидна, независимо дали вълненията са предшествани от строги фискални икономии или нисък растеж. Те стигат до заключението, че уличните вълнения наистина вредят на икономиките.
Освен това те откриват, че вълненията, мотивирани от социално-икономически фактори, като инфлацията, са свързани с по-сериозни свивания, отколкото онези, предизвикани от политически фактори, като изборните измами. Когато вълненията имат както политически, така и социално-икономически мотиви, щетите върху БВП са най-тежки.
Добър пример за това са бунтовете, които разтърсиха Южна Африка през 2021 г., когато COVID-19 причиняваше икономически трудности и един бивш президент призоваваше поддръжниците си да протестират срещу изправянето му на съд за корупция. През тримесечието, когато се случиха уличните бунтове, БВП се сви с 1.5%.
Една от най-любопитните констатации обаче е, че въпреки срива на капиталовите пазари, който обикновено предизвикват социалните сътресения, този ефект исторически е бил незначителен в страни с по-отворени и демократични институции. Изводът е, че обществата се справят по-добре със сътресенията, когато имат добри институции и върховенство на закона.
Това, което протестиращите по света толкова често изискват – по-чисто и по-добро правителство, всъщност е точно това, от което се нуждаят техните страни. Но са необходими време и стабилност, за да се изградят подобни модели. Краткосрочната перспектива засега остава несигурна и бурна, пише още The Economist.