Премиерът внася оставката, готов е с кабинета „Петков 2“
Премиерът Кирил Петков ще внесе днес оставката на правителството, след като депутатите гласуваха "за" вота на недоверие, внесен от ГЕРБ, съобщава БНТ.
Вчера Петков заяви, че след като получат мандата на президента кабинетът, който ще предложи, ще е в същия състав. Той каза още, че няма да води преговори с отделни личности, които изброи, но е готов да разговаря с другите депутати от парламентарните групи.
Президентът Румен Радев от своя страна даде заявка, че консултациите с партиите ще започнат веднага след това, съобщава Нова телевизия.
По Конституция следва връчването на проучвателен мандат. Първо той отива в ръцете на „Продължаваме Промяната”, които ще имат 7 дни, за да се опитат отново да съберат мнозинство. Ако не успеят, мандатът ще бъде даден на ГЕРБ, които са втора политическа сила. От партията на Бойко Борисов вече заявиха, че веднага ще го върнат, тъй като по думите им работа на първата политическа сила е да осигури управление на страната. Тогава третият мандат отива при партия по избор на президента Румен Радев.
Да прави порно оргии в МС , може да излезе нещо от Биг Брадър какви са ги вършили нашмърканите и провалени променливи.
Задкулисието и олигархията от промяната фалираха държавата.
Депозирай си оставката и с двеста към Канада!
До сега се плюха, като каруцари, а сега ще се цунят по дупките :)
случва се бързо!
засяга големи групи хора!
радикална е!
неочаквана е!
Когато дълбоки социални промени стават колективни културни травми, обществата реагират по следния емоционален начин:
с общ климат на несигурност и страх,
недоверие – както към хора, така и към институции,
дезориентация по въпроса за колективната идентичност
песимизъм по отношение на бъдещето
В ситуация на стрес ние реагираме по един от двата възможни начина – с бягство или с борба. Травматичната ситуация е предизвикателство за всички нас, защото нито една от тези реакции не е възможна.
Травмата е преживяване на несъвместимост – между заплашителното събитие и личните възможности за справяне с него, свързано с чувство на безпомощност и дългосрочно разтърсване на чувството за света и за себе си.
Тогава идва реакцията на „замръзване“, „смразяване“, фрагментиране на действителността. Човек може да е недоволен, да кипи вътрешно от гняв, но няма къде да избяга, нито как да се бори.
Общото усещане за регрес и инфантилност става преобладаващо. В травматична ситуация всяка нация или отделна общност избира един специфичен "колективен травма-наратив", който става подходящ за мобилизиране. Този травма-наратив съдържа общо преживяване на несправедливост в миналото, свързан е с общи идеали, позволява преместването на агресията върху един общ враг.
Примери за това в нашата история има много.
Новото на ситуацията е, че имаме възможност да наблюдаваме, сравняваме и мислим – както и да анализираме доколко чувствата, които изпитваме, са наистина свързани с конкретната ситуация, а не идват от обкръжението ни – или от миналото. Можем ли да приемем, че носим лична отговорност за себе си и околните или вярваме, че ако „се снишим“ и се правим, че няма криза, тя ще ни отмине по принципа на поговорката „върху храстите не падат мълнии“?
A pessimist is one who goes to the window and says, “My God, it is morning?” It is the same morning, maybe the same window, maybe the pessimist and the optimist are staying in the same room — but it depends. And what a difference when you say, “Good morning, God” and when you say, “My God, it is morning?”