Каква перверзия: Съдия и посъдим мафиот в президентска двойка*

Нека днес си поговорим за кандидат-президентските двойки.

Алексейпетровщината е пропагандна ешерихия коли. Лекарството е контрамафия  
 
Доста шум съпровожда напоследък пръкващите се номинации. Жени Живкова, Жан Виденов, Филип Димитров и др. са само част от обсъжданите имена. След Бойко Борисов и княз Кирил Преславски обяви, че баща му – Симеон Сакскобургготски „би свършил чудесна работа като президент”. И докато в лятната жега отмерваме кой е сериозен кандидат и кой – екзотичен, някак си от засада ни връхлетя превъзбудената двойка Алексей Петров и Душана Здравкова. Не се натискали за поста от завист и реваншистки чувства, а защото искали да променят системата, обществото и въобще цялата страна. Бре, как пък другите не са се сетили... За тези хора, или по-точно за Алексей Петров искам да си поговорим. 
 
Чувал съм упреци и другарски съвети, че занимавам читателите на в. „Торнадо” и сайта Frognews.bg с персоната на бившия милиционер, барета, бизнесмен, съветник в ДАНС и офицер на прикритие повече, отколкото е необходимо. Че така му правя реклама. Има и такива, които ме обвиняват в пристрастност, понеже съм свързвал опита за убийство срещу мен със същия този Петров. Така е, пристрастен съм. Не съм от тези, които се захласват по Трактора Но в случая не става дума за мен, а за по-важни и страшни неща. След Меглена Кунева, Алексей Петров и Душана Здравкова също претендират да говорят от името на гражданите. Даже написали някаква харта и вече сънуват, че са поне като Абрахам Линкълн. Излиза набързо стъкменият дует пред камерите и почва да ни облъчва с клишета.  
 
Разбираема и логична е кампанията, която Петров води за своето оневиняване. 

  Не е шега да ти предявят 100 тома с обвинения в престъпна дейност. 

 Наел е скъпи адвокати и не толкова скъпи журналисти, които всеки ден търкат петната по светлия му лик, както онези хигиенисти бърсаха шарените боички от Паметника на съветската армия... Целта е гражданите, които Петров доброволно се наема да представлява, да се убедят в неговата невинност, а защо не и в неговата гениалност. „Борисов е несъизмерим с мен”, казва Петров и допълва с цялата ирония, на която е способен: „Когато аз бях при баретите и печелех медали по карате, той беше в пожарната”. Дори повече от това. Когато сегашният премиер застраховал силово, Петров вършел алтернативно застраховане, каквото и да означава това. При такива аргументи човек трябва да е луд да не гласува за Трактора и Душана Здравкова.  
 
Само дето Петров не казва защо иска да променя системата, която от бедно селско момче го превърна в горд милиционер, а след това в бизнесмен и консултант, в шампион и виден учен, в офицер и спец по банковите лихви. 
Преди време разговарях с издателя на в. „Земя” и бивш шеф на 6-и отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов за това какъв е бил Алексей Петров по времето, когато силоваците са били към отдел Т (Терор) на Шесто. Отговорът бе: „Не беше лошо момче, ама всяка сутрин се налагаше да го оправяме, защото ходеха с други негови колеги по заведенията в София и често пребиваха някой от посетителите”. Забележете съжителството на „не беше лошо момче” и „често пребиваше”, очевидно стимулирано в Народната милиция.  
 
Какво е ставало с пребитите – не е ясно Пък и не е важно, защото сигурно са били „вражески елементи”, които младият Трактор смело е неутрализирал. Което ме подсеща да попитам уважаемата защита на Петров, която е много чувствителна на тема човешки права, дали са се питали понякога как се чувстват жертвите на насилие? А на „Октопода”, на „Наглите”, на „Килърите” и прочие? Или става дума за някакво справедливо насилие срещу някакви лоши жертви? Няма да се учудя, ако се окаже така...  
 
Алексей Петров обича да се изявява в медиите, но  

не обича да му задават неудобни въпроси. 

 Затова закъсваше с отговорите при Милен Цветков по Нова, а след това и при Виктор Николаев по bTV. Все още обаче никой не се е решил да го пита директно за някои неща, които отдавна се обсъждат в обществото. Например дали е заплашвал журналисти. Какво би казал за случая, когато е крещял и заплашвал служител в голям столичен вестник и се е наложило главният редактор да се обажда на Георги Първанов, Сергей Станишев и Петко Сертов да си озаптят човека. Заплашвал ли е да застреля с пушка свой бизнес партньор, ако не му прехвърли фирмата си?  
 
Прибягвал ли е до физическа саморазправа (шампионе наш) срещу колега в ДАНС? Заплашвал ли е пред свидетели (при откриване на стрелбище в Плевенско) бившия вътрешен министър Румен Петков, наричайки го с обидни квалификации по телефона? Колко доклада е написал за свършена от него работа като офицер под прикритие? Колко са разкритите от него престъпления и колко от тях са стигнали до съда? Има ли въобще такива? Къде са картините от известни художници, които той „конфискувал” заради дълг на бизнесмен, с които трябвало да се покрие даден от Нешка Робева заем? Има ли пръст в зловещия побой над офицер по сигурността в „Кремиковци”? Заплашвал ли е журналистка, която е написала, че се говори за участие на Антон Петров-Хамстера в побоя над друг журналист? Кой е разпоредил застрахователни полици с лични данни на граждани от „Лев Инс” да се предоставят на РЗС за попълване на фамозния списък за промяна на Конституцията, в който бяха открити подписи на отдавна споминали се българи? Защо в Търговския регистър и на официалния сайт на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) никъде не е отбелязано Петров да е шеф на същия, а той навсякъде се представя за такъв? Как така се получи, че той, бившият главен прокурор Никола Филчев, бившият шеф на баретите Филко Славов и съветникът на президента и ректор на УНСС Борислав Борисов са съкооператори на частната улица „Арарат”? Не е ли свързано това с високата длъжност, която дълго време заема в ССИ същият проф. Борисов? Или пък е вид благодарност за това, че е уреден за преподавател в УНСС? Защото нито един служител, бивш или настоящ, нито една институция не потвърждава официално хвалбите му, че е работил лоялно и ефективно за държавата?  
 
Какво става с някогашните разследвания за злоупотреби със служебно положение? Защо е прекратен договорът му за охрана на Грандхотел „Варна”, собственост на Мултигруп, и дали причината не е вкарването на проститутки и наркотици в хотела въпреки изричната забрана? За силовото придобиване (с мощната подкрепа на БСП) на таксиметрова фирма в София, за което открито говореше социологът Илия Божинов и привеждаше факти? Има ли друга страна от ЕС, в която обвинен в престъпления, събрани в 100 тома, се е кандидатирал за държавен глава? Рано или късно Петров ще трябва да отговори на всички тези въпроси, а и на други, за които сега не се сещам.  
 
В понеделник Петров и постоянно „допълващата” го Душана Здравкова имаха премиера по bTV. Гледката бе  

като ковьорче от 50-те години на м.в. - двама влюбени 

 (в себе си) на фона на синьото Черно море и прелитащи гларуси. Водещият Виктор Николаев се опита да изтръгне някакви доказателства от Петров за твърдението му, че Бойко Борисов стоял зад атентата срещу него през 2002 г. „Най-малко е странно, че когато трябваше да бъда сериозен конкурент на Борисов, се извърши това покушение. Тези странни обстоятелства навеждат на подобна мисъл”, - отвърна Петров. Брей, ти да видиш какво страшно доказателство е това. Къде е съдът да се задейства със страшна сила? Човек трябва да притежава желязна воля или поне да е с противогаз, за да издържи подобно облъчване. Не е лошо при следващи покани към Петров (и допълващата го Здравкова) съответната медия да осигурява кисело мляко на аудиторията си... Едно време се казваше „вредни”. 
 
В такива моменти  

Петров прилича на човек, получил амнезия  

при падане от креват например. Ако така се сглобяваха доказателства, самият той отдавна трябваше да е с доживотна присъда. Което пък е сигнал към нашата бдителност да реагира всеки път, когато този човек ни пробутва забулени в мъгла парчета от своята автобиография. Няма да се учудя, ако някой ден бъде забелязан край някоя конспиративна партийна квартира, предрешен като Емил Боев или Авакум Захов, стискайки в ръка шишенце с ешерихия коли... Политическа, разбира се, която си прилича с истинската по това, че се развъждат в лайняна среда. 
 
Не ме разбирайте криво. Петров има право на защита и е невинен до доказване на обратното. Има и права, които вероятно добре стимулиран кръг от хора защитава всекидневно и натрапчиво. Но и аз имам права. Едно от тях е да не приемам опитите на този персонаж да говори за морал. Дори смятам, че той е опасен и вреден за обществото. Хвърля упреци към сегашната власт, особено за контрабанда и незаконен трафик по митниците, но не обелва и дума какво направи самият той, когато командореше в ДАНС.  
 
Такава е моята позиция. Освен това смятам, че алексейпетровщината застрашава ценностната ни система. Жертвите и пострадалите от извратените прийоми на това явление са много. Страхът все още ги кара да търсят убежище в мълчанието и аз ги разбирам. Освен това и държавата трябва да си свърши работата, за да станат хората по-смели. Тези хора трябва да знаят, че имат много съмишленици и далеч не сме толкова безпомощни, колкото им се иска на октоподопроизводните. Когато четете този брой, ще съм за пореден път в операционната. В ръцете на талантливите и железни екипи на ВМА. Това също е част и в резултат на онова, за което ви говоря. Искам да кажа на всички жертви на престъпността, на майките и бащите, на всички близки на отвлечените, на пребиваните и убиваните, на ограбените и насилваните, че се води война.  
Мафията няма да се даде без бой. Двайсет и кусур години тя е в любовни отношения с властта и политиката. В момента е застрашена и се опитва да хапе смъртоносно под звуците на псевдо политически послания. Миризмата на съдебна зала я изважда от равновесие. Нужна ни е контрамафия. Не се ли противопоставим на октоподоидите, те ще ни видят сметката. Нека направим така, че децата и внуците ни да не се срамуват от нас. Пък и ние самите. „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове”, е бил девизът на рицарите от Нотингам. Важи и за нас.  
Другото е фашизъм.