Защо СЗО избра точно този момент да признае, че е възможно SARS-CoV-2 да е „изтекъл” от лаборатория

Повече от 2 години минаха, откакто от Световната здравна организация обявиха COVID пандемията. През всичките тези над 27 месеца правителствата по света и у нас, мединските институции, експерти и говорещи по телевизията глави твърдяха, че е пълна „теория на конспирациите”, че вирусът може да е изтекъл от лабораторията по вирусология в Ухан, Китай. През този период дори само споменаването на COVID и лаборатория в едно изречение в социалните мрежи водеще до блокирането на профили – безпрецедентна цензура, невиждана от средата на миналия век в т.нар. цивилизован свят.

Сега обаче, когато дори последният, считан за най-заразен вариант на вируса, който досега така и не беше представен в пълния си „блясък” публично, преваля, от СЗО най-после признаха, че хипотезата за „теч от лаборатория” май не е просто глупава конспирация. Разбира се, в това признание, направено точно сега, има немалка доза геополитическа закачка, насочена основно към властите в Китай, които наскоро възобновиха, макар и неформално, плановете си за присвояване на Тайван – решение, вероятно продиктувано от руската инвазия в Украйна.

СЗО в същината си е глобалистическа организация, получаваща огромна част от финансирането си от САЩ, макар и Доналд Тръмп да бе прекъснал за кратко тази порочна практика по време на мандата си.

Новините, идващи официално от Световната здравна организация, трябва в този смисъл да се разглеждат винаги с щипка сол, тъй като минават през сериозна филтрация преди да достигнат до крайния реципиент – хората. Фактът, че досега от там не признаваха теорията за това, че вирусът е изтекъл от лабораторията в Ухан, въпреки че буквално няколко месеца по-рано точно този вариант е разгледан хипотетично на провело се обучение, трябва да говори много.

Не само защото още от началото на пандемията тази информация бе на практика потвърдена от редица алтернативни медии;

Не само защото директорът на СЗО – Тедрос Гарабейсус, е закърмен в Давос и представлява човек, на когото наистина не може да се има доверие по отношение на вируси;

Не само защото същият отричаше от самото начало на пандмията, че вирусът може да се предава от човек на човек и бе най-големият противник на спирането на международните полети, описвайки такова решение като „расистко”, не само...

Но и защото сега контекстът е различен.

Вирусът, причинил пандемията, вече е част от историята. Поне в смисъла на това, че той, като всички останали вируси, проследи натуралния път на патогените – от много смъртоносен и нискозаразен, той се отслаби и стана силнозаразен. Чак когато това стана, от СЗО, разчитайки на това, че хората са изчистили от дългосрочната си памет редица подробности покрай пандемията, признаха, че има нужда хипотезата за лабораторен теч да се разгледа по-обстойно.

Това се случва 3 месеца и половина след началото на войната в Украйна и съвпада с проявената наскоро активност от страна на Китай по отношение на интересите ѝ към Тайван. Обявяването най-после на това, че има възможност именно Китай да е виновен за пандемията и това да не води до обвинения в расизъм, е атака към интересите на Народната република. А целта ѝ вероятно е ограничаване на потенциалната заплаха към островната държава, където се произвеждат над 95% от всички микрочипове в света. А откого реално идва атаката чрез СЗО като прокси?

Най-големият спонсор на СЗО са и винаги са били САЩ, освен при управлението на Тръмп. В този смисъл е логично да се стигне до извода, че сега интерес Китай да бъде „омиротворен” пасивно, има именно администрацията на Джо Байдън, която не може да допусне още един провал в дипломацията и военното дело като тези, допуснати в Украйна и Афганистан. Нещо повече – иска или не Байдън се доближава все повече до междинните избори, които предстоят през ноември в САЩ. А социологията демонстрира незавидни резултати за Демократичната партия, допълнени с това, че Тръмп вероятно отново ще се кандидатира за президентския пост след 2 години.

Интересно е още, че признанието на СЗО от вчера съвпада по хронология с 8-те странни прогнози на Флагман за пандемията, които направихме още през януари. Самото признание на СЗО пък реално няма особена стойност от медицинска гледна точка, тъй като фактите покрай пандемията постепенно бяха разкрити в хода на двете години на локдауни – поне за тези, които искаха да ги видят.

Вирусът някак измести ежегодната инфлуенца, макар вълните му да съвпадаха, поне в България, с хода точно на този сезонен патоген. Дали се касае за смесване на резултатите от т.нар. „PCR тестове”, които отичтат като положителни случаи и единия, и другия вирус – това ще остане мистерия, вероятно завинаги.

СЗО обаче е толкова далеч от медицинска организация, колкото България от стабилно правителство.