Ще си дадем ли гаубиците, ракетните системи и минометите на Украйна?

ОХ НАПРАВО ЩЕ СЕ РАЗРЕВА С ГЛАС ЗА ТАРАЛЯСНИЦИТЕ С КОИТО Е ОБЗАВЕДЕНА АРМИЯТА НИ ЗА НАШ СРАМ И ПОЗОР, ЧЕ НЕ СЕ НАКРАДОХМЕ И НАЯДОХМЕ 32 ГОДИНИ ТА ДА СПАСТРИМ НЯКОЙ ЛЕВ И НИЕ ДА СИ КУПИМ НОВИ. ОВЕХТЕЛИ ДЯДКИ С ЗЕЛЕНИ ЧОРАПИ НАПРАВО МИ КЪСАТ СЪРЦЕТО С ТРАГИКОМИЧНИТЕ СИ РАЗСТРОЙСТВА

Азовците твърдят, че са укри и нямат нищо общо със славяните, които са "нечовеци". Така бившият президент Порошенко нарече жителите на Донбас.
Укрите считат себе си за потомци на протогерманците и викингите. И славят и дават за пример Адолф Айхман по украинската телевизия. За тях славяните са нисша раса и трябва да бъдат изтребвани. Съдейки по татуировките на азовците излезли от подземията на "Азовстал" е повече от очевидно, че те изповядват езотеричен езически хитлеризъм, който е подобие на радикалния уахабизъм... идеология на Ислямска държава.

И укрите и джихадистите правят клипове с рязане на глави на пленници

Разменяме ги за джипове. Една минохвъргачка - един джип. Една гаубица 5 джипа, а шофьорите на джиповете да отиват заедно с оръжията.....даром.

Малоумните марионетки и плужеци от пп ни занимават с всичко друго, но не и с важните за българите въпроси. Преди по-малко от месец имаше решение на Народното събрание по искането на нещастника москаленко. Какво има пак да притоплят манджата?

До 16

"И тук се появява проблемът за елита. " - ВСИЧКО ти е ОК, само с това не съм съгласен.
Първо: КАКЪВ "елит"?
или
Второ: защо пък "елитът" да има ПРОБЛЕМ? Още повече с тоя матрял?!

Това са Ботевски времена – елитът е несътоятелен, а пътища няма.
Българинът като частно битие не вярва на българина като общество. “Частна България” не вярва на обществена България, “частният българин” не вярва на публичния живот в държавата. Това е изключително неприятен, дори опасен симптом - българинът със своя частен живот има доверие на себе си, на близките си, на жена си, на приятелите си, в частното си битие той, разбира се, знае какво е доверие. Но българският гражданин не вярва пак на себе си, но в своята обществена форма. 
Българите, след няколкогодишно объркване и мърморене, от миналата година задвижиха някакви атавизми, някакви дълбинни социо-културни, подсъзнателни механики. В съзнанието на нашето общество се задвижи полузабравеният спомен как можем да живеем дори и без държава, в условия на чужда държавност, дори в условия на враждебност към самата държава. Ние го умеем това - и то не по-зле от евреите. Реално векове наред сме живели по този начин в състояние на държава, в която сме ние, която е при нас, но не е наша, а е чужда.
Събуди се атавистичният рефлекс на живот без държава. Държавата стана „ония там” - за какво доверие тук може да става дума?
Ние сме тежко травмирани, не че живеем лошо, някои живеят добре, въпросът е, че обществото като система, като цяло е травмирано. И тук се появява проблемът за елита. Този елит се бои от обществото и затова е толкова трудно човек да се ангажира с една негова част за сметка на друга. Проблемът е там, че в този състав, в който е конституиран българският елит днес, както и да се въртят играчите - ефектът ще бъде горе-долу същият. Работата е там, че един елит живее не толкова и не само с текущите исторически събития, а и с логиката на поколенията. Например, първото поколение взима властта и става елит, второто поколение упражнява властта, но не може да я вземе, ако се наложи, а вече третото поколение нито може да вземе власт, нито може да я упражнява. И това е болестта на всички елити по света.
Българският елит деградира от 70-те години до края на минали век. Ние сега живеем в субпродуктите от разпада на оня елит. Може ли обществото да произведе друг елит – аз лично вярвам, че може, вероятно защото съм пристрастен, защото става дума за България и съм българин. Но ако гледаме по-отдалече и с погледа на съвестни, безпристрастни изследователи - следва да помним, че всичко това не е приказка с гарантиран щастлив край. Може пък да не може да се възпроизведе този елит, което значи друг тип бъдеще за българската държавност. Имам и тревожното усещане, че българите са уморени от самата идея за държавност.
Има десетки форми на псевдодържавност, на доминиони, на протекторати, на изхранвани територии и наглеждани земи. Съвсем не е случайно, че в българското интернет-пространство някой от време на време изпищява: „Айде, да идват европейците да ни управляват”. Това е израз не толкова на това, че българинът не може да носи отговорност, колкото е отчаяние от този провален елит.
Научихме се от високомерието на модерността да гледаме снизходително и леко пренебрежително към българите от 19 век. А тогава настъпва всъщност първата българска голяма модернизация, тя е била доста успешна и те съвсем не са били наивно-глупави литературни персонажи, а реално мислещи и отговорни хора, които са формулирали големите проблеми на епохата си. Знае се от историята, че след Кримската война в българското общество са се борили два модела на възможното и желаното бъдеще. Единият е това, което е станало – това е така нареченият Ботевски модел – суверенитет и всичките рискове, произтичащи от него - защото много по-безопасно е друг да се грижи за тебе, за твоята защита, образование и т.н. Единият път е бил пътя на сувереността – национална свобода, самостоятелна държавност, което е и станало...
Но е имало и друг модел, и друга България, която не се е реализирала – някаква васална автономия в рамките на модернизираната, реформирана и “европеизирана” Османска империя. На част от тогавашния български елит много е харесвала именно тази възможна България. Това са синовете на османски аристократи, културни дейци и заможни търговци от български произход, голяма част от чорбаджиите, които люто ненавиждат Ботев и неговата публицистика - а тя днес вече е забравена и не се изучава никъде.
Тези стремежи носят драмата на геополитическото и социално-политическото мислене на българския елит от втората половина на 19 век. Тоест, тогавашният български елит е бил разцепен и разколебан – имаме ли нужда от самостоятелна държавност с всичките прелести и мъки на свободното съществуване, или ще живеем както си е било и дори ще имаме начин да забогатеем в една реформирана Османска империя, но с лице обърнато към Европа. И тогава някой е вярвал, че пътят към Европа минава през Босфора, чухме го и в наше време. Това са старите ревматизми на българската история и те се повтарят циклично...
Днес българите възприемат своята държава като опасна пирамида, която може да се срути и да ги смачка. Наистина днес българският политически живот има логиката на пирамида, а всички пирамиди са обречени да се срутят - и тогава една много малка част от участниците се спасяват, избягвайки на друго място - а останалите бедстват в отломките на илюзиите си.
Тоест, цялата тази Лукановска България като пирамида се срутва пред очите ни. И хората правилно мечтаят за нещо друго, но и не виждат пътя към него. Това са Ботевски времена – елитът е разколебан и несъстоятелен, а пътищата не са уточнени.
Не вярвам на никаква “съдба” - това е езическа идея. Днес ние всички сме продукти на друг тип култура - живеем в християнска културна вселена. В християнското мислене и отношение към света няма място за “съдба”. Там има греховност, Божия милост, провидение, усилие, страдание, просветление, изкупление - това е християнската категориална система - но не и “съдба”.
Логиката на самоосмислянето е друга в християнската култура. Да, знам какво е съдба, но това, което ни се случва, не е съдба, то е по-скоро някаква неприятна смесица от безотговорност, мързел и късогледство. А може би и богооставеност... И затова днес животът на българите е изкълчен.
Идеята да си в Европа, бягайки от себе си е абсолютно безумна. Тук трябва да се цитира старата арабска мъдрост, че ако не си при себе си - значи си никъде. Където и да бъдеш, първо трябва да си при себе си. Целият днешен български живот е един колективен опит да избягаме от себе си, тъй като някой ни е наложил чувство за вина, тежък комплекс, гузност.
Премодификация вероятно ще има при всички случаи, но, първо трябва да се изясним дали това целим – някой да ни преструктурира елита отвън. Защото истинският елит се движи винаги отвътре навън, отдолу нагоре, той идва “от тъмното и от студеното”. Той не се спуска отгоре, та ако ще да е и с нарисувана на плешивото теме царска корона. Истинският елит идва от лоното на народа.
Да, влаковете с пари вероятно ще променят много неща, това е без съмнение, но няма гаранция дали ще бъде за добро или за лошо. Част от композициите, впрочем, вече са тук, разтоварват се и работят. Не знам на коя гара се случва всичко това. А друга, още по-голяма част от тези пари, предстои да дойдат. 
Просто евроатлантизмът лека полека си изтича в историята и на неговото място идва евроконтинентализма. А нашият голям проблем е, че българският елит е възпитаван в друга координатна система - те са, прости, Господи, евроатлантици. И ето още една причина да имаме нужда от нов елит.
Да учредиш наново държавата, означава да произведеш, да продуцираш нова воля в обществото, но за това е нужен обществен живот. А в началото на нашия разговор казах, че хората са се изтеглили от обществото в частния си живот, в задните си дворове, при чушкопеците си, при бирата и белота със съседа. Тоест общественият живот затихва. Да, нужно е да се преучреди държавата. Аз приветствам този термин, - нужна е нова обществена воля, която да се излее в нови обществени форми. Не мога да кажа дали това може да се случи, но аз искам да вярвам в това, гледам като обикновен българин и не мога да спра да се надявам. Казано съвсем просто и неемоционално – може ли българското общество да произведе следващия си елит? Ако може – добре, чака ни дълго бъдеще. Ако не - ще живеем в старите мечти на стара България, за живот в рамките на империя с ограничен суверенитет. Само че империята няма да се нарича Османска, а Европейска.

Ако се провалим, ще потвърдим думите на дядо Славейков – не народ, а мърша?
- Това е добре да си го казваме от време навреме - за да се държим будни, и да се гневим на себе си. Но не бива да прекаляваме, за да не се получава едно противно и извращенско национално “садо-мазо”. Все пак трябва да пазим достойнството си. Все пак нас ни има. Има много интересни народи в човешката история, които вече са изчезнали - а ние продължаваме да тъпчем земята и да упорстваме. Така, че напук на всичко и всички трябва да опитаме да погледнем и отвъд хоризонта. Упорствайки.

Посланникъ да се арестува незабавно и да каже кой му снася военна информация и затова , че е толкова нагъл да иска като е казано ,че няма да даваме официално оръжия. Искат да ни вкарат във войната защото сме най-подходящи-малки, слаби и тъпи, прости и подлежим на всякакви провокации.

До Ротшилд/11

що да са нагли украинците? Искат хората. Кой ви е крив че сте неграмотни и про'сти и с 95% гласувахте да сте роби на Брюксел и избрахте Киро и шайка?!

,,персона ногратън"? Явно си страшен капацитет в дипломацията! Очевидно и в международното право, щом искаш да съдиш президент, който си защитава държавата от безмозъчния агресор. Кличков? Много е паднало нивото на троловете, явно ручейчето с рубли пресъхва...

Незабавно трябва да се обяви украинският посланик за ,,персона ногратън" и да се изгони от България за разпространяване на секретни данни за състояние на въоръжението на независима държава.Ако искаме да даваме оръжие на предателя на украинския народ Зелински, то трябва да се заплати защото американците му отпускат много парички затова, че им заложи живота на украинския народ и рискува живота на всички украинци.Този изверг трябва да се съди от международен трибонал за геноцид спрямо собствения си народ изпълнение на американски прищявки на един склеротезиран мозък на американския президент.Зелински заедно с боксовата круша Кличков подведоха и предадоха народаси да се бие за една пробднала клауза в полза на Американските лещояди.Но скоро вече им идва края на тези предатели.Народът на Украйна ще ги избие с камъни както либиеца-с оратната резба.

До 4

Ще ходите ли с Паси-то да ско'пявате лъвчето, че да стане евроатлантик като теб?

Ще ти умре висналата чурка, дърто ченге.

Пратите ги! И без това евроатлантическа България трябва да умре!