Защо "Възраждане" налага цензура на "Флагман" със странния аргумент за "конфликт на интереси"

Депутат смята, че читателите на „Флагман“ не вярват на „Възраждане“, понеже репортер на медията бил в конфликт на интереси с партията. Тезата си народният представител Николай Дренчев изрази на брифинг в Народното събрание в четвъртък.

Той обяви, че сезира главния прокурор заради документи по покупката на изтребителите F-16, с които се запознал. Според Дренчев в случая е налице злоупотреба с публични средства.

Парламентарният репортер на „Флагман“ попита чий подпис стои под въпросните документи и дали от „Възраждане“ биха разпространили сигнала до медиите, за да може те да се запознаят с него.

На това Николай Дренчев отговори: „Г-н Лисицов, вие знаете, че вашите читатели, каквото и да чуят от „Възраждане“, едва ли ще повярват, доколкото ние имаме конфликт на интереси с вас“.

Подобна теза изрази на брифинг в сряда и председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Той обясни, че парламентарният репортер на „Флагман“ Лъчезар Лисицов е съден за клевета, а адвокат срещу него е депутатът и зам.-председател на формацията Петър Петров. Затова имало „конфликт на интереси“. Костадинов дори по тази причина отказа да отговори на част от въпросите на репортера на „Флагман“.

Водачът на „Възраждане“ не за първи път апострофира публично на брифинг Лъчезар Лисицов, подчертавайки, че журналистът е съден за клевета.

Какво обаче Костадинов и съратниците му пропускат да кажат?

Делото за клевета е по жалба на бизнесмена Стефан Колев, който доскоро бе общински съветник от ГЕРБ в Бургас. Негов защитник действително е депутатът от „Възраждане“ Петър Петров.

Делото е наказателно и на първа инстанция е спечелено от репортера Лъчезар Лисицов – обявен е за невиновен. На втора инстанция процесът също е приключен, като се очаква решението на съда.

Делото е предшествано от статия на Лисицов, свързана със съмнения за присвояване на средства по линия на федерацията по УШУ, на която Стефан Колев е президент. След нея прокуратурата се самосезира през 2017 г., като разследването и до ден-днешен е на етап досъдебно производство. Забавянето е с аргумента, че казусът касае спортни федерации в други държави.

За какъв конфликт на интереси обаче може да се говори в случая? Такъв, условно казано, може да е налице, когато двата субекта са (или са били) от едната страна на барикадата – примерно ако Петър Петров е адвокат на Лъчезар Лисицов. Поне такива са тълкуванията на закона. Объркването е в семантиката на думата „конфликт“.

Освен това законът засяга публичните институции, а не журналисти и политически субекти.

Подчертаваме, че отношенията между Лисицов и Петров приключват до съдебната зала, където те са се срещали точно два пъти. А и в съда състезанието е между защитниците на двете страни. Журналистът не е злепоставял адвоката-политик по никакъв начин в свои публикации.

В този контекст опитите за опетняване на репортера и ограничаването на въпросите му на тази основа представляват своеобразна цензура.

Николай Дренчев все пак днес отговори на питанията на Лъчезар Лисицов. Подписите под документите, които той дава за разследване на прокуратурата, били на Красимир Каракачанов. А сигнала Дренчев нямало да предостави на медиите, защото имало предполагаемо секретна част, а публичната той разказал на брифинга.