Южна Осетия се отказа от референдум за влизане в Русия
Новите власти на грузинския проруски сепаратистки регион Южна Осетия обявиха, че се отказват от организирането на референдум за интеграция в Русия, предаде Франс прес.
В указ „президентът“ Алан Гаглоев изтъква „несигурността, свързана с правните последици“ от подобна стъпка, за която беше взел решение предшественикът му Анатолий Бабилов. Допитването трябваше да се произведе на 17 юли.
Гаглоев посочи също „недопустимостта на едностранно решение чрез референдум по въпроси, засягащи законните права и интереси на Руската федерация“.
Същевременно Гаглоев призова за незабавно провеждане на консултации с руската страна по всички въпроси, свързани с по-голямата интеграция на Южна Осетия и Руската федерация, предава днес.бг.
На 13 май южноосетинските власти обявиха, че Бабилов е подписал указ за произвеждане на референдум, който отразява „историческия стремеж“ на жителите на тази малка кавказка територия да се присъединят към съседна Русия.
„Връщаме се у дома“, коментира тогава Бабилов и добави, че „е дошъл моментът да се обединим веднъж завинаги“. „Южна Осетия и Русия ще бъдат заедно. Това е началото на страхотна нова история“, каза още Бабилов.
В началото на месеца обаче Бабилов обаче не успя да спечели втори „президентски“ мандат. Русия изрази надежда, че неговият наследник на поста Гаглоев ще осигури „приемственост“ в отношенията с Москва.
Южна Осетия беше в центъра на руско-грузинската война през 2008 г., след която Кремъл призна независимостта й, както и тази на друг сепаратистки грузински регион – Абхазия, и разположи там военни бази.
Съобщението на „президента“ Гаглоев беше направено на 96-ия ден от инвазията на руската армия в Украйна, където лидерите на сепаратистките региони Донецк и Луганск, чиято независимост също беше призната от Москва, изразиха интерес за интегриране в Русия.
Грузия, където руската офанзива срещу Украйна предизвика вълна на солидарност, смята за неприемлива възможността Южна Осетия да се присъедини към Русия.
През август 2008 г. Русия нападна Грузия, чието правителство се сражаваше с проруски милиции в този регион, след като те бомбардираха грузински села.
Боевете приключиха за пет дни с прекратяване на огъня, договорено с посредничеството на Европейския съюз. Междувременно загинаха 700 души и се стигна до разселване на десетки хиляди етнически грузинци.
През март прокурорът на Международния наказателен съд в Хага Карим Хан разпореди да бъдат издадени заповеди за арест за трима настоящи и бивши високопоставени служители в Южна Осетия във връзка с военни престъпления, извършени срещу етнически грузинци.
Сред престъпленията, в които тримата са обвинени, са изтезания, незаконно задържане, вземане на заложници и депортиране.
Миналата година Европейският съд за правата на човека се произнесе, че Русия носи отговорност за нарушаване на човешките права в периода след войната от 2008 г.
/БТА/