Всички аргументи против еврото са напълно измислени от хора, които са против всичко

Николай Василев е управляващ партньор на „Експат Капитал“ и изпълнителен директор на „Експат Асет Мениджмънт“. Има магистърска степен по международна икономика и финанси от Университета Brandeis (САЩ), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Бил е член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията (2003 – 2005 г.) и на министър на държавната администрация и административната реформа (2005 – 2009 г.)

- Г-н Василев, как гледате на възродения спор дали да въведем еврото?

- За мен отдавна не трябва да има спор. Привърженик съм на възможно най-бързото влизане в еврозоната от 2005 г., когато се подписахме за присъединяването ни към Европейския съюз. И тогава вярвах, че ще влезем в еврозоната около 2009 г. Оттогава мина половин поколение и ние още сме в изходна позиция и се чудим трябва ли, не трябва ли... Ако по същия начин нашето поколение навремето беше спорило за НАТО и за Европейския съюз – трябва ли, ама сега ли точно е правилният момент, ама трябва ли повече информация, дискусия и анализи, - докъм 2050 г. щяхме да сме като други държави, които не са никъде. Всички аргументи против еврозоната са напълно измислени и според мен те са измислени от хора, които са по принцип против всичко. Те са и против НАТО, и против Европейския съюз... Никакви научни аргументи не виждам в тяхното мнение.

- Според Вас тази информационна война кой я печели в момента? Защото има идея, включително, и за референдум по тази тема.

- Едно общество може да си губи времето за дискусии и за референдуми по всички въпроси. Например, колко дявола се събират на върха на една игла; и така цял живот да минава в приказване за приказването. Отдавна трябваше да сме приети в еврозоната – сега щяхме да берем плодовете и никакви проблеми нямаше да има. Хората щяха да са забравили, както се случва с всички граждани на държави като Словакия, Словения и други, които са в еврозоната. Даже Хърватия, която влезе в Европейския съюз шест години след нас, ще ни изпревари за еврозоната, а ние се чудим. Дори за едно нещо да можем да изпреварим някои други, ние зорлем искаме и там да сме най-последни. С това нещо не съм съгласен. Това не е някаква тема, по която хората да имат експертно мнение, че да могат да се произнесат на референдум. Ще ви дам пример. Имаше много малко референдуми по време на прехода. Един от тях беше за ядрената енергетика и там нямаше никаква информация, никакъв дебат, никакви професионални аргументи – хората гледат в тавана и участват в референдум, а повечето от тях не участват. Тук ще е същото. Така че аз мисля, че няма нужда от този референдум.

- Има патриоти, в кавички може би, които жалят, че няма да имаме вече български лев, а това е част от държавността.

- Същите хора бяха против въвеждането на валутния борд, против Евросъюза, против НАТО, сега те са и против еврозоната. Те същите не искаха да се въвежда валутен борд, защото те по принцип са против, но сега казват „не, не, нека да запазим валутния борд, ама да не влизаме в еврото“. Те винаги са „задно колело“ - това е обединяващото на всички тези политики. Те искат България, ако може, да е някъде между Казахстан и Монголия. Това е истинската причина. Всъщност, който е западно ориентиран, няма научни аргументи против еврото. Сигурно сега ще ме питате и за инфлацията – това са измислени неща. В нито една от държавите в Европейския съюз, които са приели еврото, няма по-висока инфлация след това, която някой да я е забелязал. Ето за справка: последните десет години имаше години с нулева инфлация, сега има години с висока инфлация – но какво общо има това с еврозоната? То си има инфлация по съвсем различни причини.

- Защо все пак трябва да влезем в еврозоната?

- За мен има три групи причини. Първата група са икономическите причини. Аз им слагам тегло от 10% по важност. Там са само позитиви. Търговията ще се увеличи. Инвестициите ще се увеличат. Икономическият растеж ще се увеличи. Доходите ще се увеличат. Доверието в страната, кредитният рейтинг ще се подобри. Инфлацията също влиза в икономическите въпроси. Има някаква мания, която е нещо като религия или като суеверие – аз го наричам бабини деветини: някой бил казал, че като въведем еврото, цените ще са по две. Ако при валутния борд едно евро беше три лева, сега щяха да казват, че цените ще станат по три. Ето това са бабини деветини. Имотите се предлагат в евро от вече двайсетина години – по-точно от 2002 г., аз си спомням. Много от цените на автомобилите са в евро. Наемите на имотите са в евро. Като пътуваме, плащаме в евро. Т.е. българското население с валутния борд отдавна е свикнало и няма никакви такива страхове и хората да не знаят - това не е някаква марсианска валута. Ние вече сме 25 години във валутен борд. Това е изключително дълъг период на успешно опериране на валутния борд. Няма никакъв страх от еврото в България. Хората познават тези пари.

- Как ще се променят цените при влизането ни в еврозоната?

- Никакви цени няма да се променят. Според мен инфлацията няма да може да бъде забелязана изобщо. Знам легендите за други държави. Примерно, как в Гърция капучиното на главната улица било еди-колко си, пък после станало еди-колко си и т.н. В потребителската кошница капучиното е точно с нулево тегло. А ако изобщо е вярно, че капучиното е поскъпнало, то е поскъпнало не затова, че някой е влязъл в еврозоната, а защото са се вдигнали доходите на сервитьорите, на фризьорите, на таксиметровите шофьори... Нали това е целта – искаме да забогатеем и доходите да се вдигнат! Така че като се вдигат доходите, цените на някои услуги ще се качват с годините и това е положително. Но то не е защото ще влезем или няма да влезем в еврозоната, а защото държавата по принцип забогатява. Когато влезем в еврозоната, тя ще забогатява по-бързо. А Словакия от една провинциална държава в източната част на Чехословакия стана един от най-големите производители на автомобили и това стана с оглед на това, че тя влезе в еврозоната. Докато ние сме периферията, както казах – някъде между Казахстан и Монголия.

- Коя е втората група причини да влезем в еврозоната?

- 40% давам на финансовия сектор. Докато цялата страна – туризмът, индустрията, селското стопанство, - отдавна е влязла в Европейския съюз, то аз като човек, който работи цял живот във финансовия сектор, бих казал, че този сектор не е разбрал, че България се намира в Европейския съюз. Защото при нас няма изградени връзки с Европа. България е много близо до това, което е била 90-те години, в небанковия финансов сектор - ние все още не сме видели никакви плодове от членството в Европейския съюз. Защо? Защото не сме в еврозоната. Държавите се разделят на две групи – тези, които са в еврозоната, и тези, които са извън еврозоната. Ние сме в лошата категория. Т.е. ние сме от африканските държави в Европейския съюз. Съответно, стабилността на банковата система, интеграцията на финансовите системи със света и с Европа минава през членство в еврозоната. В противен случай си оставаме много дълбока провинция с тенденция за изпадане от групата.

- А коя е третата група причини да приемем еврото?

- Третата група са неща, които не се измерват математически. Те са въпрос на престиж, авторитет и имидж. Т.е. ние първокласна европейска държава ли сме, или третокласна. Ние седим ли около масата, където се вземат големите решения, или четем по медиите на следващия ден какво са решили първите държави. Ние сами искаме да се поставим да сме последни. А аз бих искал да сме първи – да сме в центъра на Европейския съюз. И всички, които са против, като няма какво да измислят, говорят за някакъв суверенитет или за някаква инфлация. Плашим гаргите с инфлация. А по отношение на суверенитета, да питаме съседна Турция със 70% инфлация и подобна девалвация, тя на кого вярва повече: на собствената си централна банка или на Европейската централна банка. Да ги питаме, ако те имат възможност да спестяват, в каква валута ще го правят! Какъв суверенитет?! Усещането за суверенитет е винаги към силната валута. Еврото ще бъде нашият суверенитет, то ще е силната валута. Който иска, да си спомни 90-те години какъв суверенитет сме имали и колко добре се справихме сами тогава без валутния борд. Така че за мен най-голямото достойнство на суверенитета е да сме част от първокласните европейски държави и когато българинът си хване портфейла и личната карта - дали ще е в центъра на Мадрид, на Амстердам или на Хонконг, - да се чувства като европеец от първа класа, а не като африканец. Така смятам аз.

- Отвъд темата за еврото, в момента регистрираме сериозна инфлация, а българите са доста притеснени...

- Аз не съм от хората, които са толкова притеснени за инфлацията. Може би защото си спомням като икономист много по-добре, че през 90-те години имаше трицифрена инфлация. А през 2008 г. по мои спомени беше над 12%, което е подобно на това, което имаме в момента. И тогава петролът дори за кратко беше стигнал 150 долара. Бензинът ни беше почти толкова скъп, но доходите ни бяха три пъти по-ниски. И тогава ви гарантирам, че нямаше никакво усещане за криза, за някаква драма, несигурност или някакъв голям проблем. Тогава държавата беше богата, икономиката бумтеше, имаше рекордни инвестиции, всички бяха щастливи...

- Е, след това дойде кризата...

- След това дойде кризата, но това, което искам да кажа, е, че инфлацията не е 100%, за да обясняваме, че някой е обеднял наполовина. Това е просто малко по-висока инфлация, но ние сме толкова шашнати, защото цяло поколение от десет години насам забрави думата „инфлация“. Ние десет години имахме най-ниската инфлация може би в икономическата история на света. Не е казано, че вечно трябва да има нулева инфлация, така че това, което се случва в момента, за мен не е чак толкова голяма изненада. И не смятам, че обществото трябва да реагира с оплакване, вайкане, шашкане – все едно че извънземните са кацнали и са ни взели планетата. Не е така. Доходите в частния сектор растат. Средната пенсия, минималната пенсия, средната заплата, минималната заплата растат много сериозно в последните 25 години през всяка от тези години. С изключение на последните няколко месеца, през всяка една от последните 25 години доходите и пенсиите са растяли повече спрямо инфлацията. Т.е. не е вярно, че хората никога не са били толкова бедни, че да има чак толкова голям проблем. Това математически просто не е вярно. Хората са забравили какво беше да имат няколко долара заплата.