Мустафа Карадайъ се появи на празника на Руен с узбекистанска носия (СНИМКИ/ВИДЕО)

След две години отсъствие заради ковид пандемията Руен отново отбеляза празника си - 43 години от създаването на общината. По традиция кметът Исмаил Осман посрещна цялото ръководство на Движението за права и свободи, както и други високи гости. Те почетоха паметта на жертвите на т.нар. "Възродителен процес".

Сред присъстващите бе и самият лидер Мустафа Карадайъ. Той се появи пред руенци с традиционна носия на Узбекистан. Причината е, че по този начин искал да благодари на азиатската държава, която тази година осигурила наградния фонд от 25 хил. евро, който се раздава на участниците в народните борби. В състезанието тази година участие взеха над 400 състезатели от 9 държави, сред които и узбекинстанци. Лично президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев е обявил наградния фонд. Именно с благодарности към него на турски език започна речта на Мустафа Карадайъ. Лидерът на ДПС продължи с поздрави към Руен и жителите му за празника, а едва след това продължи на български език – с тежки политически слова и критика към властта. Както и предишни години, така и тази атмосферата в Руен бе като на предизборен митинг. (ВИЖ ВИДЕОТО)

„С датата 29 май 1989 година е свързано едно арогантно название  - „голяма екскурзия“. Преди това с цялата си арогантност то беше наречено „възродителен процес“. Истинските им имена днес са опит за насилствена асимилация, опит да ни откраднат името, езика, вярата, идентичността, живота. За съжаление и днес се намират политици, които казват в парламента, че такива нещата не са се случили и жертвите, героите на демокрацията, борците за идентичност, за права и свободи, борците за достойнство, са се самонаранявали, заяви Карадайъ. 

Лидерът на ДПС подчерта още: „с мирните протести през 1989 г. тоталитарната власт беше изненадана, изкара танковата, които не можаха да спрат мечтата за свобода и демокрация на българските граждани . Това ги принуди да отворят границите, за да се получи най-голямото етническо прочистване и най-голямата депортация на хора в Европа след Втората световна война. Така се ускори и падането на комунистическия режим“.

Карадайъ напомни и думите на създателя на днешна демократична Турция Кемал Ататюрк „Който е против България, е и против Турция“. „Но и ние имаме великия Ататюрк на Балканите. Защото на Балканите има два модела за решаване на етническите проблеми. Единият е югославският, а другия е българският етнически модел, чиито автор е д-р Ахмед Доган. Нашият Ататюрк на Балканите е д-р Ахмед Доган”, категоричен бе Мустафа Карадайъ.

Той върна множеството и към трите предизборни кампании миналата година, след което направи анализ на политическата обстановка в страната, като разкритикува управляващите.

„Днес имаме  една власт, която трудно може да комуникира със себе си. Една власт, която е дошла с реваншизъм. Една власт, която дойде с незаконното нахлуване в домовете на хората. Една власт, която се създаде незаконно. Едни политици, които газейки Конституцията на демократична България, влязоха на терена на политиката. Виждаме,че сега подготвят фашистки закони в нашата страна“, каза лидерът ДПС.

Гости на Исмаил Осман в Руен бяха и зам.-председателите на ДПС Ахмед Ахмедов и Йордан Цонев, генералният консул на Р Турция в Бургас Сенем Гюзел, зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид, председателят на Младежко ДПС и народен представител Сезгин Мехмед, народните представители Севим Али, Фатме Рамадан, Ешереф Ешереф, Адлен Шевкед, Елхан Кълков, Байрам Байрам, Александър Несторов, Имрен Мехмедова, Ихсан Хаккъ, Марио Рангелов, Мюмюн Мюмюн, Гюнер Ахмед, Павлин Кръстев, д-р Хасан Адемов и Ерджан Ебатин, евродепутатът Атидже Вели, кметът на община Ташкьопрю Исмаил Арслан и екипът му, кметът на община Каваклъ Гюрай Кочдемир, кметът на община Орхангази Бекир Айдън и екипът му, зам.-кметът на община Ялова Фатих Шахин и екипът му, началникът на кабинета на кмета община Къркларели Гюлшах Еритен и екипът й, представителят на ДПС за район Тракия и зам.-кмет на община Чорлу Гюнер Четин, представителят на ДПС за район Мармара Лютфи Йозгюр, представители на „Балгьоч”, областни председатели и общински кметове от областта и страната.