Виктор Орбан е единственият човек, способен да спаси Европа от собствената ѝ глупост

Унгарският премиер през последната седмица отново се отклони от наратива в Брюксел и заяви открито, че тежките санкции на ЕС към Русия ще създадат криза, чийто последствия няма да са по-различни от ядрена война. Предупреждението му бе насочено към това, че сега Старият континент е изправен пред тежко време – предстои глад и масова миграция. Ще се чуе ли обаче този път гласът на Орбан в Брюксел?

Това не е първият път, в който унгарският премиер се опълчва лице в лице със странната логика на Брюксел. И този пък, както и преди, изглежда е прав. Вероятно това казва повече за това какви катастрофални решения се взимат в ЕС, отколкото колко гениален политик е Орбан, но във всички случаи той заслужава да получи признание за действията си и за това, че е един от малкото останали разумни политици в Съюза, особено когато става въпрос за войната в Украйна.

По време на среща със сръбския президент Александър Вучич през уикенда, Виктор Орбан заяви, че „санкциите срещу русия са равни на атомна бомба“. Той подчерта, че предстои тежка зима, защото има галопираща инфлация, драстичен ръст на цените, глад в редица части на света и продължаващата война в Украйна. Вучич пък му отвърна: „Ако нищо не се промени в конфликта в Източна Европа, близо 25% от населението на света ще се нуждае съвсем скоро от основни количества храна, което ще създаде други проблеми“.

Унгарският премиер обяви извънредно положение заради войната в Украйна и надвисналата икономическа криза

Защо тези двама лидери могат да видят какво се случва и да направят такава прогноза, а Брюксел изглежда не може? Милиони в Европа, но и не само, сега са буквално заплашени от глад заради санкциите на Съюза срещу Москва, която държи огромно количество жито и отделно с това е лидер в износа на суровини, от които се произвежда електричество. Русия определено може да живее без МакДоналдс, ИКЕА или Старбъкс, но колко време Западът може да живее без руски газ, петрол, изкуствена тор, въглища? Наистина ли е възможно омразата на европейските лидери да е толкова голяма, че да са способни да пренебрегнат нуждите на собствените си хора, застрашавайки ги буквално със смърт?

Каквито и невъобразими ужаси чакат Европа до края на годината, едно е сигурно – САЩ няма да е в позиция да помогне. Администрацията на Байдън изглежда е също толкова некомпетентна, колкото и тази на ЕС. Тази седмица от Вашингтон изпратиха поредна пратка „помощ“ към Украйна в размер на 50 млрд. долара, а в същото време майките в САЩ не могат да открият на рафтовете в магазините сухо мляко. Междувременно американският Среден Запад страда тот най-бруталната суша в последните 1200 години. Не е нужно да се подчертава, че тази година излишък на царевица или зърно няма да има – може би няма дори тези продукти да се окажат достатъчни за 330-те милиона американци, какво остава за 750-те милиона европейци.

Орбан пък, в изказванията си, звучи повече насочен към глобалната политика, отколкото към местната. Съдейки от идеите му е лесно да се предположи, че като лидер на ЕС той никога не би поставил идеята, че Русия трябва да бъде „наказана на всяка цена“ пред това хората в Съюза да се изправят пред несигурно и страшно бъдеще. Сега надвисналия на Европа глад обаче не е единственото, което притеснява унгарският премиер. През април той предупреди за „вълна от самоубийства в Западния свят“, която според него е продиктувана в последните десетилетия от масовата миграция и анти-християнската фиксация към трансджендър идеологията и ЛГБТИ движението. Точно тези радикални идеи пък, които са се заформили в САЩ през 40-те години на миналия век като част от революцията на т.нар. „културен марксизъм“, сега се проградват по целия свят. Според Будапеща, това е най-голямата заплаха пред Западния свят.

През 2015 г. немският канцлер Ангела Меркел на практика унищожи духа на Германия и на Европа като цяло, приемайки над 1 млн. бежанци от Близкия Изток и Централна Азия. В голямото си мнозинство тези хора стъпиха на Стария континент не от безизходица, а от атрактивните условия – храна, помощи, дрехи и подслон , възползвайки се от наивните лидери, приели ги под своето крило заради една от най-екстремните догми на ултра-либерализма – мултикултурализмът – философия, която Орбан очевидно разбира като екзистенциална заплаха за Западния начин на живот.

И сега, когато някога мирните и проспериращи градове на Европа са унищожавани постепенно от брутална престъпност – дошла незнайно откъде – Унгария остава бастион на реда в сравнение със съседите си. Това Орбан постигна с безупречен граничен контрол на границата със Сърбия и Хърватия, а това, което би следвало да се отбележи като фундаментален успех, на Запад се нарича „ксенофобия“. 

А за лидер, който ежедневно бива почернян от глобалистите, едно е сигурно – върши си работата добре и защитава интересите на страната си.

Трагедия е, че в Западния свят няма други, толкова смели лидери като Виктор Орбан, които да могат да вижда по-далеч от носа си. Срам е и че гласоподавателят на Запад се свени да дава вота си за хора с доказани качества, които биха могли да изведат Европа от кризата, в която тя сама се вкара – да я спасят от нея самата. Старият континент е изправен пред кръстопът, а европейската цивилизация има нужда от защита срещу „болестта“ на прогресивния ултра-либерализъм и неговите „ценности“, както и расизмът, с който се подчертава днешната русофобия, която заплашва да погуби това, което Западът е постигнал в последните 2 хилядолетия.

Унгарският премиер Виктор Орбан в този смисъл е перфектният кандидат за лидер на ЕС през този тежък момент на идеологическа тъма. И е много вероятно повечето европейци да са съгласи с това... ако им се даде право на глас.

*Превод Георги РУСЧЕВ