Кои оръжия са забранени или ограничени по време на война

От хилядолетия, винаги когато се е водела война, е имало ограничения или директни забрани за използването на определени оръжия. Така например в Древна Гърция намазването на острие с отрова по време на битка е било напълно недопустимо. Но това са били неписани правила. Едва през 19 век, с развитието на индустрията се съставят международни официални споразумения, които регулират какви оръжия са позволени и какви не.

Такова е Конвенцията за определени конвенционални оръжия на ООН, която е известна още като Конвенцията за нехуманни оръжия. Това е международно споразумени, което ограничава употребата на определени военни технологии, които се считат за прекалено жестоки заради поразяващата си способност. В договора участват 125 държави, които са се съгласили за рестрикции в употребата на 5 типа оръжие. Структурираните данни са дело на Visual Capitalist. Ето и категориите забранени военни технологии.

Неоткриваеми фрагменти

Това са оръжия, които са специфично устроени по такъв начин, че да се разпръскат на малки парчета, които не могат да бъдат открити в човешкото тяло. Пример за такова оръжие са фрагментиращи се патрони или проектили пълни със счупено стъкло на прах.

Мини, капани и други устройства

В това число се включват противопехотните мини, чиято цел са войниците на земята, а не танковете. Капаните, каквито са използвани от бойците на Виетконг по време на Виетнамската война, също влизат в списъка.

Запалителни оръжия

Това са оръжия, които причиняват пожари или в природата, или в градовете, или най-лошото – вътре в човешкото тяло. Примери са куршумите с бял фосфор, както и напалмът – и двете използвани по време на Виетнамската война.

Осляпяващи лазери

Категорично е забранена употребата на лазери по време на война, които причиняват умишлено перманентна слепота. Такива устройства са разработени още през 80-те години на миналия век.

Експлозивни останки

Употребата на клъстерни бомби по време на битка води до това някои от тях да не се взривят на място. Страната, използвала такива снаряди, впоследствие е длъжна да разчисти всички неексплоадирали фрагменти. Конвенцията към ООН никъде не забранява употребата на клъстерни бомби, но производството и употребата им са ограничени по друга конвенция – тази за Клъстерните муниции.

Впечатление веднага прави, изненадващо или не, че в списъка на Обединените нации не влиза употребата на ядрени оръжия. Тоест те са напълно достъпни за използване от всички страни, които разполагат с тях.

Друго споразумение, което ограничава употребата на определени оръжия е Конвенцията за химическите оръжия. Тя цели да лимитира използването на ненужно опасни химикали, като забранява създаването, закупуването, трупането и използването на подобни вещества. Разделени са на 3 категории.

Химикали с ограничена или невъзможна употреба извън воденето на война

Примери за такива са газът „Зарин“, който в последните години видя употреба във войната в Сирия. Рицинът и Новичок също влизат в този списък.

Химикали, които имат лимитирана употреба в света извън войната

Метил фосфонов дихлорид например е субстанция, която има редица употреби, но основно е известен като прекурсор за няколко химични агента, използвани за оръжия. В тази категория влизат още арсеновия трихлорид.

Химикали, които имат широка употреба извън войната

Такива са например цианидът, който е прекурсор за химични оръжия, но и се използва за производството на други важни химични съединения, както и в създаването на полимери и лекарства. Такъв е фосгенът.

С развитието на технологиите в последните десетилетия постепенно се заформя и друга категория оръжия, която засега не е забранена. Става въпрос за изкуствения интелект и употребата му във военни конфликти. Автономните дронове са пример за такива оръжия, а използването им поставя редица морални и философски въпроси. Основният проблем е, че при убийство на хора във война, тези устройства не носят отговорност и реално виновен за случилото се няма и не може да има, тъй като решението е взето автономно от машината, която просто следва програмата си. 

Засега няма никакви международни договори, които ограничават употребата на такива машини във война. Няколко глобални компании за отбрана обаче вече се появяват на пазара с идеи за това как може да се контрира тази нова военна техника. Всъщност към 2022 г. глобалният пазар за анти-дрон и засичащи системи възлиза на стойност над 10 млрд. долара.