Гларусите убиват защитени птици, свръхпопулацията им е заплаха за екосистемата в Бургаско

Д-р Петър Янков работи в Природозащитния център „ПОДА“ край Бургас към Българското дружество за защита на птиците. Той е еколог по професия. Докторската му дисертация е била на тема „Птиците в градската среда“. Той е съосновател на Българското дружество за защита на птиците през 1988 г. и оттогава работи в тази сфера. Говорим с него за свръхпопулацията на гларусите, която се наблюдава от години и начините, по които проблемът може да се реши.

-Д-р Янков, от няколко седмици най-коментираната тема в Бургас са отново гларусите. В началото на седмицата Общинския съвет прие идеята да се създаде работна група, която да обсъди методите за намаляване на тяхната популация. Необходимо ли е наистина да се намали тя?

-Необходимо е от всяка една гледна точка. Важно е за защитата на природата. Видът е увеличена популация и се държи като хищник спрямо други видове птици и бозайници от екосистемите, с което нарушава баланса. Гларусите даже нападат видове, които са застрашени от изчезване и са включени в „Червената книга“. Наблюдава се например да напада малки корморани – вид, който е в списъка със застрашени птици. Той не ги гони за забавление, а с цел да ги убие и изяде. В градската екосистема, която е силно обеднена и характеризирана само с видове, които могат да живеят във всякаква среда – хлебарки, плъхове и т.н., гларусът се държи като хищник. Така например имаме наблюдения, че напада дори диви гълъби. От човешка гледна точка тази птица също е вредител. Съгласете се, че не е никак приятно да виждате гларус, който на улицата разкъсва гълъб и после влачи останките му сред хората и децата. Най-големият проблем обаче се крие в санитарно-медицинския аспект. Гларусите се хранят предимно на сметищата и от там отиват директно там, където живее човек – тераси, балкони, покриви и т.н. По този начин те се превръщат във вектор за трансмисия на различни заболявания, някои от които опасни. Заразите биват пренасяни директно до жилищата на хората.

-Има ли яснота с колко пъти е завишена популацията на гларусите тук, в Бургас? Има различни сведения от държави в ЕС, където се говори за увеличение от 4-5 пъти в последното десетилетие.

-Трудно е да се каже точно, особено за страни като в България. Досега у нас е правено само едно, така да се каже, преброяване на популацията на гларусите. То се проведе около 2000 г. и установи, че у нас живеят между 7 и 7.5 хил. бройки. Това обаче е само през размножителния им период. През останалата част на годината в България пристигат гларуси от по-северни страни, излюпват се младите от гнездата и популацията се увеличава значително.

-Искате да кажете, че при и гларусите има миграция?

-Разбира се. Това е птица, която мигрира денонощно. Сутрин лети към сметището и се нахранва. Около 10-10:30 ч. се връща в града и се качва по покривите, а междувременно търси храна и в населените места. Това са така наречените „циркадни“ миграции. Гларусът мигрира и на по-дълги разстояния. Птици от по-северни части на Европа идват до нас, нашите отлитат на юг и постоянно има движение. 

-Как може реално да се ограничи популацията им?

-Това може да стане само с добре обмислен план. Първо трябва да се види откъде гларусите черпят храна, откъде се хранят. Причината за увеличената популация на тези птици не са самите те, а сме ние – хората. Виновни сме за разпиляването на храна, презастрояването, с което му предоставяне огромни площи на които да гнезди. Тоест първата мярка трябва да е затваряне на достъпа на птиците до храна. Община Бургас вече направи тази първа стъпка със затворените контейнери за смет. Те не са по прищявка на някого, а имат точно тази цел. Гларусите, влизайки в града, тършуват в дори малките кошчета за отпадъци и от тях изваждат всичко буквално на тротоара. Това превръща един туристически град като нашия  в туристически само условно. Никой не желае да се „радва“ на такава среда и да гази в боклуци до колене. Ако минете по бул. „Богориди“ сутрин можете да видите за какво става въпрос. 

Впоследствие трябва да се види какви други източниците те имат за храна. Един реален такъв е подхранването на уличните котки. Гларусът няма никакво притеснение от котките, подгонва ги и изяжда тяхната храна, освен ако хората не стоят там и да пазят. Понякога напада и самите котки. Друг източник е изхвърлянето на дребната риба от рибарите. Почти всички бургазлии в един момент са виждали как като се прибират от улов рибарските корабчета, зад тях има шлейф от стотици до хиляди гларуси. Рибарите изхвърлят ненужната дребна риба и по този начин ги подхранват. Това също трябва по някакъв начин да се преустанови.

Така че това са основните начини, по които популацията на гларусите може да се намали – прекъсването на достъпа им до храна. Това е и най-хуманно.

-Градските легенди твърдят, че гларусите живеят между 40 и 60 години. Вярно ли е това?

-Не, това е преувеличено. По принцип обаче въпросът с продължителността на птиците е доста труден, защото изисква още при излюпването на индивида той да се „опръстени“ и да се отбележи годината на излюпване, като впоследствие някой да намери след дълъг период от време същата птица. Но иначе стандартно около 15-20, може би дори до 25 г. със сигурност живеят гларусите.

-Това не е ли обаче решение за което ще трябва много време? 

-Това е дългосрочно решение. Точно заради дългата им продължителност на живот няма работещо временно решение. Затварянето на достъпа на гларусите до сметищата – Братово, Пречиствателната станция край Поморие – рязко ще намали числеността им, те просто ще мигрират. Това се вижда от факта, че когато Община Бургас въведе затворените контейнери, за всички беше видно, че броят на гларусите рязко спадна. 

-Така беше, но сякаш това продължи много кратко и сега пак ставаме свидетели на ръст в тяхната популация.

-Числеността на гларусите беше свалена донякъде с това. Но сега трябва да се видят и другите източници на храна и да се затворят и те. Трябва да се подходи комплексно, с по-сериозни действия, а не еднократно. Макар че това със затворените контейнери си е нормално дългосрочно действие.

-Редица екозащитни организации се обявиха крайно против контрола на популацията на гларусите в Бургас. Чуват се обвинения, както и призиви за това гларусите да бъдат обявени за защитен вид. Има ли реално как това да се случи?

-Не и няма как да се случи. Даден вид не се обявява за защитен на базата на това, че ми харесват визуално и на мен или на вас, или на който и да е. Те се защитават на базата на основата на строго научни критерии – определена численост, определена тенденция в числеността им, дали се увеличава или намалява. Например другите, които се увеличават, са големите корморани. И те, като гларусите, няма как да бъдат обявени за защитени, тъй като това като цяло компрометира идеята за вписването в „Червената книга“. 

-Хипотеза, която също се изказа в последните седмици, бе обявяването на частичен ловен сезон...

-И дума не може да става за физическо елиминиране на птиците! Гларусите живеят в населените места, няма как да тръгнем с пушките и да ги стреляме. Това е немислимо. Преди 100 години са го правили, но времената вече са много различни. Това е абсурд. Дори и някои от методите, които се прилагат в някои страни за регулиране на популацията – например намаляването на шанса на птиците да се излюпят чрез намазване на яйцата им с олио, за да се задуши зародиша, са крайни мерки, които трябва да се прилагат, чак след като се изчерпат всички други варианти. Това едва ли не някой да тръгне по покривите да гони гларусите и да им събаря гнездата, както се чете от дни в социалните мрежи, е безсмислено, първо защото птицата ще си напрви гнездото веднага на другия покрив. И това няма да помогне за решаването на проблема. Има умни начини за това.

-А умна птица ли е гларусът? Интелигентен вид ли е?

-Една от най-интелигентните птици е. Това е другият проблем. Понеже е много умна птица, прави изключително бърза и адекватна преценка на ситуациите. Например прибира закачените на балконите луканки и чирози, и всичко, което става за ядене, изчаквайки да няма хора там. Всички знаем и за случаите, когато нападат хора, пикирайки към тях, за да им вземат закуската от ръцете. 

-А възможно ли е сега, в 21 век, при наличие на толкова много природозащитни НПО-та, да се осъществи тази кампания по намалянето на популацията на тези птици?

-Възможно е, но се иска ум, с който да се преценят конкретни действия, които да се вземат в сегашната обстановка.Например сметището в Братово подхранва гларусите. Може да се направи експертен оглед и оценка и да се прецени как може то да бъде затворено за птиците, за да не взимат храна от там. Начинът е този – като се затворят тези техни източници на храна, гларусите ще се върнат към оригиналната си популация.