Превозвачи и таксиджии на протест, блокират София и областните градове

аман от дебили русофили. Тук само едни и същи тъпунгери ли пишат? Цитират някакви книжки които изобщо не са прочели но прочели че в тия книжки пишело нещо за някакво зануляване и като мисирки църкат. Големите разбирачи на окултното и големи гадатели. Като толкова виждате що не пуснете едно тото с числата че да си оправите живота? Да се наредите и вие до Безос, Мъск, Гейтс - да си направите по един бункер па да решавате кой да живее и кой не в света къде да пускате кеймреилсите и 5г-то ахаха
Аман от дебили и малоумници дето прочели нещо "апокрифно" в нета основно руско и вече "истина ви казвам, аз съм и пътя и истината и живота"... жалка работа

Стана тя, държавата да се управлявала от шофьорите?!
Те да си карат камионите, автобусите и такситата, а за другото има по-умни от тях!

Черен гарван, по-черен от нощта
Летиш над славянската земя!
Къде са гробовете на великите Воини - Отци!
Тези, които някога са паднали от ръцете на християните!
Съберете заедно всички синове,
Съберете се и им кажете моята песен.
За това как разпнат, мъртъв евреин
Безсрамно потъпква Моята и Твоята Земя!

Да, случват се големи промени, но това не е еволюция; еволюцията означава, че отиваме по-високо, и същевременно по-дълбоко в настоящият момент. Разбира се, има промени; животът непрекъснато се движи, той е река. Но промяната не означава еволюция. Можете да се промените, без да се развивате - и точно това се случва с човечеството.

Изглежда, във всичко трябва да се стигне предела. И ако хората със своето отношение към историята искат да се доберат до империята на антихриста, не може да им сe попречи за това. Италианският писател Курцио Малапарте е казал: „Нищо не е изгубено, докато не е изгубено всичко“. Засега не е изгубено всичко – това е сигурно, затова бъдещето има свободен контур, различен от „края на историята“ в нейният либерален еднополюсен израз. Но ако ние не съберем кураж, след определено време вече ще бъде изгубено всичко. И вместо тънките и дълбоко човешки хоризонти на многополюсния свят, ще ни остане само безалтернативната геополитика на нощта и политологията на империята на антихриста. A. Дугин

The society does not want you to be really intelligent; it is afraid of intelligence. Intelligent people are dangerous people. They are radicals; they are always sabotaging the status quo. The society wants you to remain mediocre, stupid.

САЩ разбраха, но сателитите и особено по-малките като България, нищо не разбраха. Те гледаха не реалностите, а в устата на американския си господар и жадно поглъщаха уверенията му за тяхното светло бъдеще. У тях (по-точно на техните държавници и политици, както и на либералната им интелигенция) не възникваше и сянка на съмнение в способността и готовността на САЩ да ги имат за свои верни съюзници и приятели и че никога дори няма да ги изоставят. Те и днес смятат така, ала мисленето и поведението на великите държави, особено на най-големите са подчинени на друга логика и правила. В тяхното нравствено съдържание е изключен моралът и състраданието и благодарността към сателита. Сателитът е длъжен да слуша и да служи, както и да си понася последствията за своята лоялност и послушание.
Сателитите (не само България, но и всички останали като нея и нейните управници) не искаха да проумеят, че в края на миналия век те бяха въвлечени в една проста, но жестока игра, в която трябваше да играят уж важна роля: а именно да променят съотношението на силите в света и бъдат подготвени за „огневи цели“, когато се изострят един ден отношенията с Русия и с набиращия мощ и могъщество Китай. Затова те трябваше да бъдат събрани в европейските политически, икономически и военно-политически структури, за да бъдат държани под наблюдение и ръководени пряко и отблизо. Те бяха, така да се каже, мобилизирани още преди да се е наложило в подкрепа на Запада. Армиите им бяха почти напълно ликвидирани, но могат бързо да бъдат пооправени от тук-от там, за да бъдат хвърлени във война с Русия и да понесат ударите на руското оръжие. Виждаме как това става в Украйна и как САШ воюват с Русия „до последния украинец“. На всичките сателити е определена такава роля! И всеки длъжен да чака като пред заколение да му дойде редът, за да бъде хвърлен в огъня. Пък нека си мислят, че означават нещо за своите господари и че сега именно са придобили историческо значение. То какво значение може да има за света една държава, която не е способна да вижда с очите си реалностите и да си внушава, че означава нещо, когато я готвят за война „до последния й жител“.
Това е глобализацията, която аз наричам „глобализация на сателитите“. Другата глобализация – тази на великите сили бе недостъпна за тях, макар че ги залъгваха, че е и тяхна. Но не е!
Русия обяви своето възкресение от мъртвите, но тя знаеше, че за да влезе напълно в старите си владения и да започне да изпълнява полагащата й се роля на велика държава, е необходимо да измине известно време. То бе необходимо, за да могат всички да свикнат с новата ситуация, да се приспособят към нея, като приемат очертаващото се ново статукво и да не го нарушават. Както е ставало винаги преди и така се е гарантирал мирният преход към всеки нов световен ред.
Този път обаче се оказа, че кризата на капитализма е толкова напреднала, че системата е станала негодна да реагира адекватно на измененията, защото мисленето й се е забавило, умът й е залинял, изгубил е остротата си и трудно преценява какво се случва. В редица случаи капитализмът приема желаното за реално и допуска сериозни грешки. Вярно е, че правилата на геополитиката позволяват, докато трае междинния период на адаптации, да се провокират конфликти, разрушения, демонстрации на сила, но в същото време да се е провежда сериозна работа по новото регулиране на света, както и да се подготви разчертаването на политическата му карта и дори да се формира нова политическа риторика. Европа се оказа напълно изтощена икономически, военно и интелектуално, за да е в състояние да мисли адекватно и да действа съобразно новите условия. Непремереното разширяване на Европейския съюз и НАТО и особено с преобразуването на ЕС в пара държава с общи и задължителни за всички правила и закони бе като камък на шията, теглещ Европа упорито към дъното. Новите членове бяха твърде далеч от икономическия стандарт на големите държави и натовариха Съюза с грижата да бъдат теглени и подпомагани. А той беше неспособен за това, защото бе доста отслабнал и комай беше започнал вече да се клати и преплита крака от старческа немощ и неизлечими болести. Това създаде допълнителни вътрешни напрежения и породи в всичките държави (старите и новите членки) негативно отношение към „обединена Европа“ и Европейския съюз. Подобно отношение настъпателно ерозира европейските структури и постепенно обезсмисли и ЕС, и НАТО – колкото и великите сили да се мъчат все още да съхранят тяхното значение и сила.
Тогава Западът осъзна, че думите на Путин не са празни, а предупреждение, и тогава отново Русия бе обявена за заплаха за бъдещето на системата и „демократичните ценности“ и реши, че ще върне отнетото от нейната зона на влияние, едва след като я обезсили и разстрои функционалното политическо й единство.
В колкото по-безобразно състояние върнат тази държава, толкова повече проблеми ще възникнат пред възвръщащата влиянието си велика сила. Тогава и продължаващото противодействие с нея ще бъде малко по-лесно. Подчертавам това, защото такава именно цел е въведена от Запада в неговия проект „Украйна“, породил военния сблъсък с Русия. Този сблъсък е между Русия и Запада, но той не е само за възстановяването на руската зона на влияние, а началото на новото преначертаване на световната политическа карта и за установяване на нов световен ред. И по същество за фиксиране края на значението на Европа като глобален икономически, политически и военно-политически фактор в геополитиката. С нейното обезличаване се поставят под съмнение и Европейския съюз, и НАТО в сегашния им вид. Вижда се дори, че и ООН вече не може да бъде онази световна организация, която бе създадена да регулира отношенията и конфликтите между държавите, защото е нова йерархията им.
Тогава каква ще е участта на сателитите след края на глобализацията и революционните промени в глобалния свят?
Биха могли да се направят аналогии с времето след Втората световна война, ала те няма да са съвсем точни. Защото сега не е възможно да се установява нова социално-икономическа система от рода на тази, която СССР наложи в редица европейски държави, а после и в Азия. Но завърналите се в традиционните си сфери държави (в това число и България!) най-напред ще трябва бързо да осмислят миналото си и да означат основните грешки в него, а после и да преустроят политическите си системи, като сменят управляващите ги политици. Ще бъдат необходими без съмнение нов тип политици и държавници и те ще трябва в много кратки срокове да бъдат създадени и възпитани. Разбира се, ще се наложи и да пренасочат външната си търговия към нови пазари на стоки, услуги и суровини. Те ще излязат от Европейския съюз и от НАТО или по-скоро ЕС и НАТО ще ги изхвърлят от себе си, защото няма да са им необходими. Това ще доведе от сериозни вътрешно политически и икономически трусове. Трудностите ще бъдат доста големи, понеже веднага ще трябва да започне възстановяване на разрушеното и привеждането на целия живот върху нови основи, принципи и стандарти. И в нови общности от държави.

Формулата, по която се устройваше света досега, вече е изчерпана и скоро ще видим как този наш свят ще се промени радикално и ще придобие съвсем различен вид. Трудно е да се каже какъв ще бъде той. Но е напълно сигурно, че епохата на глобализацията по американски, която трябваше да събере на едно място държавите сателитите на великите сили, вече приключи. А и глобализацията на великите сили ще изглежда по различен от досегашния начин.
((Ще живеем в друга епоха и в свят суров, подреден по новому.))

Междучасието свърши, но се оказа, че имаме свободен час. И то не един, а два. Може да се каже и по-просто: българският елит, българската политическа класа (те така обичат да се наричат) вече не може да произведе нито една ЖИВА формула. Могат просто да сменят изпълнителите, но МУЗИКАТА е същата. Тази социална група, която се добра до властта преди 32 години, е в края на своята историческа валидност. 
Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са СМЕХОТВОРНИ и нежизнеспособни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, ДОРИ И ЗА СЕБЕ СИ…
Колкото по скоро населението осъзнае че е вкарано в игра с НАГЛАСЕНИ карти , толкова по бързо ще отрезнее, ще последва такава афективна БУРЯ която не сме виждали от доста дълго време. Всепомитащата енергия на един потиснат и деморализиран народ. Ако ли не, ще продължи да се свива в черупката си, докато не се изпари в Небитието. При всяка екзистенциална криза, пред човек има две пътеки: окончателен разпад или въздигане от пепелта ...пепелта на несъстоялото се, пепелта на поколенията изпепелени и прогонени в тези ''преходни'' 30+ години. На знамето е написано: Freedom or Death ...защото другото не е живот.

Дори и най-позитивният човек често се срива при мисълта, че са се изнизали още 365 дни, в които не е успял да направи жадуваните промени, не се е оттласнал от матрицата на безсмисленото си роботизирано битие, че животът му е низ от компромиси, които му пречат да осъществи мечтите на сърцето си и да постигне по-голяма свобода. Става дума за екзистенциална депресия, отключена от неудовлетворението и усещането за вегетиране, за безсмислено повърхностно съществуване. Депресията може да се прояви в апатия, вялост, немотивираност, липса на желание за правене на каквото и да било, неспособност за удовлетворение и радост, но са възможни и напълно противоположни прояви - човек не може да спре на едно място, живее по стриктен график, разчита времето си до минута, непрекъснато има нужда да прави нещо, да си намира работа, макар и напълно безсмислена. В този случай депресията е маскирана като хиперактивност и свръхзаетост.

Ей мушмороци нали ви казах, че ако ни изберете че ви се. ем в устите и вие ни избрахте. А сега пийте стодена вода да не ви миришат устичките.

Just look at your so-called normal people - they are living in a prison. And they all have to become diplomatic. They all have to have backdoors to their lives, otherwise they will go crazy. Cultivated character arouses only two alternatives: one is to go mad - if the person is sincere he will go mad - the other alternative is that he will be a hypocrite. And naturally people choose to be hypocrites rather than going mad, and I cannot condemn them either. That is more intelligent. They live a totally different life behind the walls. They have two lives: their real life is underground. They are living in such inner conflict that they cannot be happy. And the person who is not happy will not allow anybody else to be happy either. Look at the world, what the politicians have done to it. It CAN become a paradise.
Everybody is in tremendous need of going in, but first the outer things have to be fulfilled. And those outer things CAN be fulfilled, but nations have to disappear, boundaries have to disappear. Now politicians won't allow that - because with the boundaries, they will disappear. They can exist only with nations. They can exist only if the people are kept in terribly bad conditions. Politicians are stupid, and people allow them because PEOPLE are stupid.  I need not give you proofs, the whole history is a proof. Every day newspapers bring thousands of proofs. The state of the world, this hell that we are living in, is the proof.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) спрямо 2011 г. населението на България е намаляло с 900 000 души. Не говорим за демографска криза, а за демографска катастрофа, която е сполетяла страната ни. Начинът на ни на живот става все по-нездравословен. Всичко това, обаче, е свързано с обедняването и невъзможността българинът да си позволи да живее здравословно. Това е цикъл, който трябва да бъде разгледан от всяка една негова точка. В противен случай, няма да можем да го затворим успешно и да се справим с намаляването на раждаемостта. Образователната система е създала един перфектен канал за брейн дрейн (brain drain – „изтичане на мозъци“). По този начин и жените, които освен че са интелигентни, са във фертилна възраст и представляват демографското бъдещето на България, напускат страната. Образователната ни система катализира процеса по излизане на нашите деца.
Това удря много тежко по икономиката. Най-очевадният проблем,  на първо място, е, че няма кой да работи. Има един много прост коефициент – на демографското заместване. Ако преди 24-25 години на всеки 100 човека, които излизат от пазара на труда – пенсионират се и т.н. – на тяхно място влизаха 120, които започваха да работят. България нямаше проблеми със запълването на социалните си фондове, с постъпленията в хазната и т.н. Имаше кой да работи, кой да плаща данъци, кой да произвежда добавена стойност. В момента през 2021 г. на всеки 100 човека, които излизат, влизат едва 60.
Ако в основата на демографската пирамида, където децата между нула и 4 години станат по-малко от 80% от онова стъпало, което е между 40 и 44 години – такава популация е обречена на гибел.
Населението на страната остарява от 60-те години насам, а от 90-те години преминаваме към страни със силно застаряваща структура на населението. Имаме определени профили на смъртността, ниска раждаемост и това са тенденции, заложени от по-рано.
По време на пандемията високата смъртност се измества и към по-младите. Това, че хората мигрират и не искат да раждат се дължи на една единствена причина – че не виждат своето бъдеще в България. Не всичко е пари, а въпрос на перспектива. Трябва да се подходи комплексно – както когато лекувате тежко хронично заболяване: акция, насочена срещу целия организъм. С раждаемостта е същото. Хората искат да отглеждат децата си в сигурна и качествена среда, даването на пари за насърчаване на раждаемостта не работи.

You are in a constant tension between despair and hope. Your life becomes nothing but a tension between that which is and that which should be. When you are engaged in an ego trip, then your whole life will be nothing but a long tragedy. It is like a drug. If you take a drug, any drug, sooner or later you become accustomed to it. Then you need more quantities of it, stronger doses of it, and so on and so forth. Small illusions won't do; Once you have become accustomed to them, you will need greater illusions. This is how people become mad.
You can go on hoping but you will always be moving into a mirage. The moment you reach the place you were hoping for, the mirage will disappear, you will be in utter despair. Out of your despair you will again hope.
Hope is just an effort to keep oneself alive somehow. You will again create illusion. And this is how the whole game goes on: you are in despair, out of despair you create an illusion. Out of illusion more despair is created, and out of more despair, more illusions. And one goes on from despair to illusion, from illusion to despair. You can step out of the illusion.

Good point.

You carry your projector and your whole film of hopes, dreams, desires. You just become frustrated with the screen - 'This screen is not right' - so you find another screen. When are you going to drop the projector and the film? When are you going to burn the whole ego trip?