Илюзията за опозиция или как се манипулира обществото чрез „фалшиво двоични“ позиции

През последните 2 години на пандемия станахме свидетели как общественото мнение се поляризира – дали заболяването е опасно или не, дали ваксините работят или не, дали са вредни или полезни. Сега обществото ни отново е разделено. Този път линията е войната в Украйна – кой е лош, кой е добър; кой печели, кой губи; Путин диктатор ли е или е вдъхновяващ лидер на свободния от либералите свят.

Макар че за мнозина отговорите биха изглеждали сравнително лесни, тази фалшива двоичност е реално част от кампания за манипулация на общественото мнение, разработена и действаща от десетилетия.

„Умният начин да държиш хората пасивни и съгласяващи се с всичко е да ограничиш спектъра от мненията, които се считат в обществото за приемливи, но в същото време да окуражаваш критичния поглед върху информацията и дисидентните гледни точки. Това дава на хората чувството, че имат възожност за свободно мислене, докато всъщност ограниченията на системата и нейните цели се подсилват от лимитирания обсег на дебата“.

Цитатът е от Ноам Чомски – американски лингвист и философ, който е отделил голяма част от живота си в изследване на когнитивния процес и връзките му с политическия живот и начина, по който информацията се отразява в медиите. Този процес той обвързва с лингвистиката или начинът, по който човек възприема света чрез речта.

Според него вроденото желание на определена група от хора да бъдат „против“ системата играе ключова роля в управлението на масите. И макар самият Чомски да изглежда като част от „фалшивата двоичност“ на информацията – идеята, че има една вярна гледна точка и само една грешна или опозиционна, думите му продължават да имат сила и до днес.

Фалшивата двоичност е сравнително нов термин. Тя гласи накратко, че Гледна точка А е официалното и одобрено от обществото мнение. Антитезата на „А“ следователно е „Б“. Всички останали гледни точки – от „В“ до „Я“ могат да се игнорират и те не са важни. Нещото, което остава скрито обаче е, че и „А“ и „Б“ са част от един и същ наратив и водят до едно и също място. 

Как се създават подобни „фалшиви двоични“, които са изключително ефективен инструмент за манипулация на мнението? Обикновено и изключително опростено, те са дело на няколко различни метода, които могат и да се комбинират. Чрез тях не само може да бъде манипулирано конформисткото мнение, но и това на дисидентите, които остават доволни, че има „критика“ на официалната гледна точка. Ето и някои от методите:

• Използват се класическите медии да популяризират много Гледната точка „Б“ чрез това масово да я отричат, да я опровергават и да ѝ се подиграват открито (например т.нар. „антиваксърство“);
• „Изтича“ видно класифициран документ, който „разкрива“, че Гледна точка „Б“ всъщност е „скритата истина“. Обикновено това се прави чрез класическите медии, но е още по-ефективно, ако паралелно с това или предварително същото „разкритие“ се появи по алтернативните канали (редица „изтекли документи“ за ваксините, например);
• Създават се организации или структури, които са „против официално одобрената хипотеза“, но им се дава масово следване и те се „захранват“ с материали от Гледна точка „Б“, (някои скоро придобили политическа популярност партии).

Да разгледаме примерите по-подробно: Експерти обявяват ковид пандемията за изключително опасна и въвеждат строги ограничителни мерки, за доброто на обществото. Други експерти получават огромна трибуна в ефир на националните телевизии, за да твърдят, че пандемията не е толкова опасна и държавата преувеличава – те биват подигравани пасивно или активно. Двете гледни точки се блъскат постоянно, разделят обществото и водят до объркване. В същото време скрити остават третата и четвърта гледна точка, които гласят, че опасен или не, вирусът води до трайно отнемане на права или до постепенното въвеждане на нов, дигитален ред в обществото. Така например, макар медиите да даваха гласност на т.нар. „антиваксъри“ и да им се подиграваха открито в дебати, тази гледна точка постепенно се превърна в основна и засенчи останалите идеи, че може би, както е било винаги, това дали ще сложиш ваксина или не, е въпрос на избор. Същото важи и за „зелените сертификати“, които хем бяха представяни като „единственото решение“ на проблема без въвеждането на „локдаун“ – аргумент, който сам по себе си също представлява логическа манипулация, хем бяха описвани като „ограничаващи правата“.

Сега същото важи и за войната в Украйна, където повечето медии в Европа са се превърнали в пресаташета на Зеленски. Това не е случайно и дава път за „натуралното“ сформиране на Гледна точка „Б“, която постепенно, с идването на летния сезон, започва да става все по-силна в България – че и украинската страна има трески за дялане. В този смисъл е много вероятно тази „алтернатива“ в скоро време да стане „мейнстрийм“. Но всичко това е и остава част от новата „фалшива двоичност“ – и двата аргумента са част от един и същ наратив и умишлено не позволяват чрез дебата към тях да се появят истински алтернативни и критични гледни точки, които да отразят реалността по-добре и да предизвикат същински дебат.

Реално, когато „опозиционната част“ от „фалшивата двоичност“ стане доминираща, тези, които искат да манипулират мнението могат да се облегнат на креслата си и да оставят опозиционния инстинкт на човешката природа да свърши цялата работа. Без да задаваме въпроси за нас става ясно, че решението на всичко лошо, което е въвело Гледна точка „А“, е Гледна точка „Б“. Алтернатива няма. Или си „ваксър“, или си „антиваксър“. Или си „русофил“, или си „русофоб“. Разделяй и владей. Нищо, че хлябът поскъпва, а зрелищата стават все по-скучни.