Защо „Евровизия“ е нещо като пейката пред блока на Европа*

В неделя открих една удивителна прилика между Ергенът и Евровизия - никой не ги гледа, но всички ги коментират. 

Най-горещи се оказаха коментарите в енорията на Карбовски. Стотици анти-глобалисти са надигнали своя почти членоразделен гняв срещу еврогейщината на соросоидната музика. Любим ми е коментарът на незнаен карбовски войн - “каквато им е войната, такава им е и музиката”. Това по повод на първото място на Украйна в Евровизия, разбира се. 
Така де, да се върна на конкурса. Изгледах финала докато си пия кафето тази сутрин. Благодаря на този гений, който е измислил превъртането на телевизията. Това откритие спестява много мъки, наистина. Няма да навлизам в анализ на музикалните достойнства на участниците. Евровизия не е най-музикалният конкурс, въпреки че през годините там са печелили и изгрявали доста стойностни звезди. Например италианците от Манескин миналата година. Продължавам да слушам парчето им с удоволствие.

Всъщност Евровизия е нещо като пейката пред блока на Европа. Гласуването е такова - минават пред очите ни младежите, а ние ги одумваме. Някои ги харесваме понеже са от семейството на съседите, други не ги харесваме поради същата причина. Понякога приемаме новодомците, заради външния им вид, друг път ги отхвърляме поради същото. 
Да, Евровизия е конкурс не за музика, а за съседски отношения. И е съвсем нормално в момента европейското семейство да изпитва най-силни пристрастия към украинците и те да получат рекордно висока оценка на публиката. И няма значение, че групата им изглежда да е събирана с лопата, а единият от солистите е облечен като лампион. Парчето им се запомня, съдържа в себе си някакъв фолклорен мотив, има приемливо съвременно звучене и носи потенциал на кратковременен радио-хит, каквито са всъщност основните изисквания на Евровизия. 

Да, англичанинът, който прилича на Коцето Калки, сигурно е доста по-добър музикант. Да, испанката от Хавана закова очите ми в горещия си танц и си спомних митовете как пурите се свивали с голи кубински бедра. Но в крайна сметка украинците по нищо не отстъпваха на нивото на Евровизия. Дали щяха да спечелят ако Путин не беше проникнал в техните земи и нашите души? Не знам, а и няма никакво значение. 

Дори и на този нефелен конкурс Европа показа недвусмислено, че изпитва силна емпатия към жертвата на грозната война, която трови континента ни в момента. Българската публика гласува с есемеси и също даде най-висока оценка - 12 -на украинската група. И това дразни онази шумна, малка, карбовска енория, която се опитва да се прави на народ. 
Но не е.

*Коментарът е на Радослав Бимбалов - основател на една от най-популярните рекламни компании в България, заглавието е на редакцията