Поруганият паметник в Бургас на съветски освободители ли е или на окупатори?

Поруганият паметник в парк „Света Троица“ (ВИЖТЕ ТУК), е един от спорните монументи в Бургас. 

Преди четири години Флагман.бг публикува историческата теза на изследователя Митко Иванов, който зададе редица въпроси, за да е наясно обществеността кои са имената, изписани на двете паметни плочи. Тогава никой не му отговори.

„И днес продължавам да питам и да се интересувам откъде са почерпени исторически сведения за тези 44 имена. Съществува ли такъв документ, от роднини ли е взета информацията? Лично аз съм разговарял с много хора, които твърдяха, че в Бургас в този период е имало съветски мародери и изнасилвачи, включително и на деца, имало е и такива, които са починали от препиване с метилов алкохол“, коментира тази вечер пред Флагман.бг Митко Иванов.

Според него паметните плочи са поставени в явно законово нарушение в парка.

Бургас имал разписана процедура от Общинския съвет, която била изключително рестриктивна, изисквали се множество документи, за да е ясно, че какви са лицата, които са увековечени на подобни монументи.

В случая било използвано тълкувание, че ставало въпрос за разширение, а не изграждането на нов паметник.

Ето и историческата теза на изявения краевед и изследовател на историята на Бургас Митко Иванов от 2018 година:

Автентични данни за отравянето на 190 съветски войници с метилов алкохол в Бургас

Вече близо 75 години се носи като градска легенда историята за съветските войници, отровили се с метилов спирт през 1944 г. в Бургас. Чували сме тази трагична случка в няколко варианта, които частично си противоречат.

Най-често се разказва, че в някакъв склад в Бургас (на гарата? на пристанището? в местността Капчето? във фабрика Девеко?) нахлули съветски войници и намерили бидони със спирт. Пазещият стоката енергично се опитал да ги спре да консумират, крещейки нещо, вероятно на български. Съветските войници незабавно го разстреляли, след което се почерпили обилно. Поканили и стотици свои колеги.

Алкохолът обаче е бил метилов, и тъкмо това крещял българинът. Броят на пострадалите бил огромен – между няколко десетки и няколко стотин, в различните версии. Били погребани с почести (?)

Днес в парк „Изгрев“ (старите гробища до 1962 г.) южно от параклиса „Св. Троица“ се намира немалък по размери общ гроб с два паметни знака. Надписът на единия гласи: „Тук са погребани съветските войни починали в гр. Бургас“, а на другия паметен знак пише: „На освободителите вечна слава! 1944-1945“.

Предполага се, че именно там са тленните останки на падналите в борбата с метиловия алкохол войни.

В някои публикации, споменаващи тази история се отбелязва, че това са единствените по-значими човешки загуби на Червената армия на територията на България. Което е много конфузен факт, защото през 1944 г. СССР обявява война на България – страна, която няма никакво намерение да воюва. След това решава да я окупира, а в края на войната нашата държава получава статут на победена. 

По обясними причини в нашите архиви документи за отравянето не са открити. Липсваше и достоверен източник с цитирани точни факти. Това караше част от бургазлии да се лутат в противоречивите версии, а някои дори да се съмняват в достоверността на историята.

Благодарение на журналиста Николай Цеков, който също споменава историята в своя публикация, успяхме да се запознаем с изследването на руския историк А. Тимофеев, което е поместено в руското списание "Родина", №1, 2011, с. 133-136., под заглавие „Стоит над горою Алеша. Облик красноармейца, освободителя Балкан.“ 

Изследователската ни страст беше задоволена, защото трудът на руския историк предлага обилни факти по случая (благодарим за прецизирането на превода на Цвета Томова). Ето преразказ на събитията по дати и с имената на главните участници:
 

Бургас е окупиран от Червената армия на 9 септември 1944 г. На 14 септември 1944 г. в складове на територията на града войници открили бидони с алкохол. Полковият командир майор Приходко, в присъствието на заместник-полковия командир по политическите въпроси Рисин повикал старши лейтенанта от  медицинска служба Дяченко и поискал от него да провери годността на алкохола за консумация. Командирът  наредил да се извърши експресен анализ с думите:

"Вие сте лекар, пийте и ми кажете какво е това!"

Дяченко обаче отказал да пие от алкохола и заминал (вероятно извън Бургас?), за да изследва  качеството на спирта от склада.

Какво се случва през следващите 60 часа, можем само да предполагаме. Но това никак не е трудно: несъмнено стотици войници и офицери са изпили различно количество от отровата, при това в отсъствието на лекаря Дяченко. Сигурно е обаче, че на 16 септември вече са пострадали тежко някои от консумиралите от спирта. Едва на  сутринта на 17 септември складът бил поставен под охрана.

Последствията били потресаващи. Трагичния баланс обобщили в доклад военният следовател от Четвърти механизиран корпус майор Шмуклер, главния медицински експерт Шпиганович и ръководителят на  военното санитарно управление на 3-ти украински фронт Неймарк:

През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол били засегнати около 190 души, потърсили медицинска помощ - 154 войници и офицери, 120 са били хоспитализирани, 6 са ослепели. Починали са 42-ма съветски войни.

Прави впечатление, че в това резюме от военно-медицинския доклад липсва информация за застрелян българин. Това би могло да бъде и укриване на неудобен факт. Такава информация липсва и в единствения от многобройните преразкази по случая, който е почерпен директно от свидетел. Преразказа ни г-н Георги Чаракчиев, който го е чул от съвременника на историята, големия български индустриалец  Димитър Велчев (констатирахме известно противоречие в двете описания - в датите и в броя на пострадалите; запитахме се дали това не са два отделни случая?).

Че случаите (случаят?) с метиловия спирт са били потулени става ясно и от  спомените на известния бургазлия Динко Хаджидинев, съвременник на събитията. Чудесен и добросъвестен разказвач, с будна и релефна памет, в книжката си „Бургас – есенни сънища“ той описва далеч по-маловажни престъпления на съветските войници в Бургас („многобройни бели“, кражба на колело), но не споменава нито дума за отравяне на близо 200 души. Хаджидинев обаче навежда на хипотеза какъв род войници са основните участници в трагедията. Според него първите установени в града съветски поделения „имаха указания и те ги спазваха стриктно – да се държат приятелски и дружелюбно с населението... Но с идването на кашишките поделения отношенията поохладняха... те проявяваха неутолима жажда за алкохол, напиваха се бързо и неконтролируемо...“ (кашик – жаргон за войник от сухопътните войски).

Къде са били лекувани стотиците пострадали? Една снимка на ДА „Архиви“ навежда на идея: в сградата на Гимназията очевидно е била устроена военна болница. Това се е случило още през 1941 г. Ето какво си спомня Динко Хаджидинев в същата книга: „Бялата красива сграда на реалната гимназия бяха я взели германците, превръщайки я в болница за частите, които пребиваваха в Бургас и около него.“ Несъмнено същата временна болница е използвана и от съветската армия.