Управляващите партии се събират на извънреден коалиционен съвет в неделя

Хитрецът (Trickster) като архетип в аналитичната психология на Юнг олицетворява психологическите качества, въплътени в образа на културен герой, който е умен и забавен, но повече или по-малко лишен от морални задръжки и в разрез с общоприетите норми често прибягва до хитрости и измами, за да постигне своите цели. В митологията, фолклора и религията на различните култури този архетип може да бъде представен в лицето на божество, дух, антропоморфен образ (някакво животно) или човек, на чиито номера и прегрешения обикновено се гледа с насмешка, но ролята е почти винаги положителна и нерядко свещена. В редица култури героят е също и хитрец. Редица митове от цял свят приписват заслугата за прогреса на човечеството на някакъв самозванец, дръзнал да наруши божествените повели или природните закони. В гръцката митология например Прометей открадва огъня от боговете, за да го даде на хората. Затова местните хитреци от фолклора не бива да се поставят под общия знаменател на модерната западна представа за типичния мошеник. Както поведението на литературния герой Бай Ганьо например е осъдително, така „у коренно американския хитрец можем да видим откритост към разнообразието и парадоксите на живота, която до голяма степен липсва в модерната евро-американска морална традиция“.  Trickster в буквален превод от английски е мошеник, измамник, но в положителния смисъл на думата негодник. Като архетип по определение и в контекста на българската културна традиция е по-правилно да се каже хитрец или дори чешит, като забавен чудак, който постъпва по необичаен за всички останали начин.

Типичен пример за такъв архетип е главният герой в много приказки, които разказват за Стария крал, който търси подходящ жених за дъщеря си Принцесата и подлага кандидатите на няколко изпитания. Много храбри и доблестни принцове и рицари се провалят в тези изпитания, докато не се появи простия, беден селски момък. Със своето остроумие и хитрост, всместо със сила, той побеждава змея или някакви други злодеи и преодолява препятствията благодарение на необичайния си подход. Така най-малко вероятният кандидат печели, в случая ръката на Принцесата.

В литературата на XX век опасният чар на злосторника, но и способността му да обърне нещата изцяло в положителна насока, е изобразена блестящо в романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, в лицето на професор Воланд (Сатаната) и членовете на неговата свита.

В списъка с широко популярни негодници на модерната култура влизат редица анимационни герои като Бъгс Бъни и много други герои от поредицата на Warner Bros. „Looney Tunes“, Брад Симпсън от „Семейство Симпсън“, Блу от „Домът на Фостър за въображаеми приятели“, герои от комиксите, като злодея от поредицата за Батман Жокера. Както Пениуайз клоуна от „То“ на Стивън Кинг, това е олицетворението на Злия клоун от американската популярна култура. В игралното кино популярни негодници са герои като Скитника на Чарли Чаплин, Маската, капитан Джак Спароу от „Карибски пирати“ и много други.

Лукавите божества в митологията са палави и непослушни. Умишлено или без лоши намерения те изиграват боговете или крадат от тях, но нарушавайки божествените повели или природните закони, често правят услуга на хората. Тези самозванци могат да бъдат хитри или глуповати, или и двете и често предизвикват смях дори в случаите когато са издигнати в култ или играят главна роля в някакво свещенодействие.

В митологията и ритуалните практики на редица автохтонни култури от Сибир и Северна Америка гарванът или койотът играе ролята на хитреца, дръзнал да наруши първичния божествен порядък и с кражба или измама създава света такъв, какъвто е днес, създава човека, или е носител на светлината (огъня) в човешкия бит.

В гръцката, римската, славянската и редица други митологии културният герой е често и хитрец. Като божества или герои с лукав характер се открояват гръцкият титан Прометей, който открадва огъня от боговете, за да го даде на хората, героят Одисей, гръцкият бог Хермес – римският Меркурий, славянският бог Велес, скандинавският Локи и др.

В българските приказки за животни ролята на хитреца обикновено играе хитрата лисица Кума Лиса, която в съвременните вицове е изместена от тариката Зайо Байо. В битовите приказки централно място заема фолклорният герой Хитър Петър, който е хитър, остроумен и дори лукав, но е останал в съзнанието на българина като положителен герой, за разлика от своя наследник Бай Ганьо. Литературният герой на Алеко Константинов Бай Ганьо става нарицателно за отрицателните черти на българина, който макар и прост е изключително изобретателен в лъжите и измамите. Във вицовете Бай Ганьо се явява като типичния българин, който в дадено съревнование надхитрява останалите участници (англичанин, французин, руснак и др.) с нестандартните си постъпки или изказвания, без да се притеснява, че става за срам и посмешище. Селският хитрец по традиция е на особена почит сред българите, но напоследък неговите положителни качества все повече се изчерпват и от чешит се превръща в тарикат и далавераджия.

САЩ разбраха, но сателитите и особено по-малките като България, нищо не разбраха. Те гледаха не реалностите, а в устата на американския си господар и жадно поглъщаха уверенията му за тяхното светло бъдеще. У тях (по-точно на техните държавници и политици, както и на либералната им интелигенция) не възникваше и сянка на съмнение в способността и готовността на САЩ да ги имат за свои верни съюзници и приятели и че никога дори няма да ги изоставят. Те и днес смятат така, ала мисленето и поведението на великите държави, особено на най-големите са подчинени на друга логика и правила. В тяхното нравствено съдържание е изключен моралът и състраданието и благодарността към сателита. Сателитът е длъжен да слуша и да служи, както и да си понася последствията за своята лоялност и послушание.
Сателитите (не само България, но и всички останали като нея и нейните управници) не искаха да проумеят, че в края на миналия век те бяха въвлечени в една проста, но жестока игра, в която трябваше да играят уж важна роля: а именно да променят съотношението на силите в света и бъдат подготвени за „огневи цели“, когато се изострят един ден отношенията с Русия и с набиращия мощ и могъщество Китай. Затова те трябваше да бъдат събрани в европейските политически, икономически и военно-политически структури, за да бъдат държани под наблюдение и ръководени пряко и отблизо. Те бяха, така да се каже, мобилизирани още преди да се е наложило в подкрепа на Запада. Армиите им бяха почти напълно ликвидирани, но могат бързо да бъдат пооправени от тук-от там, за да бъдат хвърлени във война с Русия и да понесат ударите на руското оръжие. Виждаме как това става в Украйна и как САШ воюват с Русия „до последния украинец“. На всичките сателити е определена такава роля! И всеки длъжен да чака като пред заколение да му дойде редът, за да бъде хвърлен в огъня. Пък нека си мислят, че означават нещо за своите господари и че сега именно са придобили историческо значение. То какво значение може да има за света една държава, която не е способна да вижда с очите си реалностите и да си внушава, че означава нещо, когато я готвят за война „до последния й жител“.

Това е глобализацията, която аз наричам „глобализация на сателитите“. Другата глобализация – тази на великите сили бе недостъпна за тях, макар че ги залъгваха, че е и тяхна. Но не е!
Русия обяви своето възкресение от мъртвите, но тя знаеше, че за да влезе напълно в старите си владения и да започне да изпълнява полагащата й се роля на велика държава, е необходимо да измине известно време. То бе необходимо, за да могат всички да свикнат с новата ситуация, да се приспособят към нея, като приемат очертаващото се ново статукво и да не го нарушават. Както е ставало винаги преди и така се е гарантирал мирният преход към всеки нов световен ред.
Този път обаче се оказа, че кризата на капитализма е толкова напреднала, че системата е станала негодна да реагира адекватно на измененията, защото мисленето й се е забавило, умът й е залинял, изгубил е остротата си и трудно преценява какво се случва. В редица случаи капитализмът приема желаното за реално и допуска сериозни грешки. Вярно е, че правилата на геополитиката позволяват, докато трае междинния период на адаптации, да се провокират конфликти, разрушения, демонстрации на сила, но в същото време да се е провежда сериозна работа по новото регулиране на света, както и да се подготви разчертаването на политическата му карта и дори да се формира нова политическа риторика. Европа се оказа напълно изтощена икономически, военно и интелектуално, за да е в състояние да мисли адекватно и да действа съобразно новите условия. Непремереното разширяване на Европейския съюз и НАТО и особено с преобразуването на ЕС в пара държава с общи и задължителни за всички правила и закони бе като камък на шията, теглещ Европа упорито към дъното. Новите членове бяха твърде далеч от икономическия стандарт на големите държави и натовариха Съюза с грижата да бъдат теглени и подпомагани. А той беше неспособен за това, защото бе доста отслабнал и комай беше започнал вече да се клати и преплита крака от старческа немощ и неизлечими болести. Това създаде допълнителни вътрешни напрежения и породи в всичките държави (старите и новите членки) негативно отношение към „обединена Европа“ и Европейския съюз. Подобно отношение настъпателно ерозира европейските структури и постепенно обезсмисли и ЕС, и НАТО – колкото и великите сили да се мъчат все още да съхранят тяхното значение и сила.

Тогава Западът осъзна, че думите на Путин не са празни, а предупреждение, и тогава отново Русия бе обявена за заплаха за бъдещето на системата и „демократичните ценности“ и реши, че ще върне отнетото от нейната зона на влияние, едва след като я обезсили и разстрои функционалното политическо й единство.
В колкото по-безобразно състояние върнат тази държава, толкова повече проблеми ще възникнат пред възвръщащата влиянието си велика сила. Тогава и продължаващото противодействие с нея ще бъде малко по-лесно. Подчертавам това, защото такава именно цел е въведена от Запада в неговия проект „Украйна“, породил военния сблъсък с Русия. Този сблъсък е между Русия и Запада, но той не е само за възстановяването на руската зона на влияние, а началото на новото преначертаване на световната политическа карта и за установяване на нов световен ред. И по същество за фиксиране края на значението на Европа като глобален икономически, политически и военно-политически фактор в геополитиката. С нейното обезличаване се поставят под съмнение и Европейския съюз, и НАТО в сегашния им вид. Вижда се дори, че и ООН вече не може да бъде онази световна организация, която бе създадена да регулира отношенията и конфликтите между държавите, защото е нова йерархията им.
Тогава каква ще е участта на сателитите след края на глобализацията и революционните промени в глобалния свят?
Биха могли да се направят аналогии с времето след Втората световна война, ала те няма да са съвсем точни. Защото сега не е възможно да се установява нова социално-икономическа система от рода на тази, която СССР наложи в редица европейски държави, а после и в Азия. Но завърналите се в традиционните си сфери държави (в това число и България!) най-напред ще трябва бързо да осмислят миналото си и да означат основните грешки в него, а после и да преустроят политическите си системи, като сменят управляващите ги политици. Ще бъдат необходими без съмнение нов тип политици и държавници и те ще трябва в много кратки срокове да бъдат създадени и възпитани. Разбира се, ще се наложи и да пренасочат външната си търговия към нови пазари на стоки, услуги и суровини. Те ще излязат от Европейския съюз и от НАТО или по-скоро ЕС и НАТО ще ги изхвърлят от себе си, защото няма да са им необходими. Това ще доведе от сериозни вътрешно политически и икономически трусове. Трудностите ще бъдат доста големи, понеже веднага ще трябва да започне възстановяване на разрушеното и привеждането на целия живот върху нови основи, принципи и стандарти. И в нови общности от държави.

Формулата, по която се устройваше света досега, вече е изчерпана и скоро ще видим как този наш свят ще се промени радикално и ще придобие съвсем различен вид. Трудно е да се каже какъв ще бъде той. Но е напълно сигурно, че епохата на глобализацията по американски, която трябваше да събере на едно място държавите сателитите на великите сили, вече приключи. А и глобализацията на великите сили ще изглежда по различен от досегашния начин.
((Ще живеем в друга епоха и в свят суров, подреден по новому.))