Ще има ли режим на тока у нас

Какво е трикстер? Трикстер е митичен или фолклорен герой, който има положителни качества. Освен забавен трикстерът определено е и умен, но е лишен от морални задръжки и по правило злоупотребява с гласуваното му доверие. Нещо, значително наподобяващо клоун. Тук ще го говорим не в митичен или фолклорен контекст, а за съвременната му злободневна одиозност. Трикстерът е противоречива фигура, в която привидно хората виждат спасител, разпознат като човек, който ще ги избави и освободи от техните проблеми. Всъщност самото име подсказва: трикстер – от tricky person, трик в смисъла на измамник, този, който прави трикове, за да постигне своите цели, докато плебса си въобразява, че трикстерът е на тяхна страна. Не, трикстерът не е на страната на разпознаващите го като добрия и справедлив спасител от всякакъв вид проблеми, включително тиранията на властта. Трикстерът е самата сатрапия, припозната като спасител. Спасителят-клоун. Андрей Райчев определя като образец за трикстер в българската политика царя Симеон III Сакскобургготски и Бойко Борисов; в някои от лекциите си предвиждаше, че Меглена Кунева ще бъде следващият трикстер, но това не се случи. Последните, вече доста месеци, се полагат упорити усилия за сътворяването на медийния образ на един нов, този път, полутрикстер – Николай Бареков. Защо полутриксрер? Защото плебса, колкото и да е прост, вече не е чак толкова наивен. Все по-трудно значителна част от вярващите в трикстери плебеи могат да бъдат убедени, че „този, разбираш ли, не е маскара.“ Ролята на този полутрикстер към настоящия момент и към момента на предстоящите избори (имам предвид парламентарни) е да обере все по-намаляващата порция наказателен вот на измамените за пореден път плебеи, плебеите с къса памет, плебеите с отсъствие на аналитичен ум, плебеите на таблетите, плебеите на омразата, плебеите, които ще са доволни циганите да са по-образовани от тях в задължителните казарми, за хора без завършено основно образование, някои от бившите плебеи на палячото-трикстер Сидеров, блеещите плебеи, плебеите до живот, плебеите, чиято къса памет всеки път ги тласка към тяхната вяра – вяра в трикстер. Вярата в клоуни.

САЩ разбраха, но сателитите и особено по-малките като България, нищо не разбраха. Те гледаха не реалностите, а в устата на американския си господар и жадно поглъщаха уверенията му за тяхното светло бъдеще. У тях (по-точно на техните държавници и политици, както и на либералната им интелигенция) не възникваше и сянка на съмнение в способността и готовността на САЩ да ги имат за свои верни съюзници и приятели и че никога дори няма да ги изоставят. Те и днес смятат така, ала мисленето и поведението на великите държави, особено на най-големите са подчинени на друга логика и правила. В тяхното нравствено съдържание е изключен моралът и състраданието и благодарността към сателита. Сателитът е длъжен да слуша и да служи, както и да си понася последствията за своята лоялност и послушание.
Сателитите (не само България, но и всички останали като нея и нейните управници) не искаха да проумеят, че в края на миналия век те бяха въвлечени в една проста, но жестока игра, в която трябваше да играят уж важна роля: а именно да променят съотношението на силите в света и бъдат подготвени за „огневи цели“, когато се изострят един ден отношенията с Русия и с набиращия мощ и могъщество Китай. Затова те трябваше да бъдат събрани в европейските политически, икономически и военно-политически структури, за да бъдат държани под наблюдение и ръководени пряко и отблизо. Те бяха, така да се каже, мобилизирани още преди да се е наложило в подкрепа на Запада. Армиите им бяха почти напълно ликвидирани, но могат бързо да бъдат пооправени от тук-от там, за да бъдат хвърлени във война с Русия и да понесат ударите на руското оръжие. Виждаме как това става в Украйна и как САШ воюват с Русия „до последния украинец“. На всичките сателити е определена такава роля! И всеки длъжен да чака като пред заколение да му дойде редът, за да бъде хвърлен в огъня. Пък нека си мислят, че означават нещо за своите господари и че сега именно са придобили историческо значение. То какво значение може да има за света една държава, която не е способна да вижда с очите си реалностите и да си внушава, че означава нещо, когато я готвят за война „до последния й жител“.

Това е глобализацията, която аз наричам „глобализация на сателитите“. Другата глобализация – тази на великите сили бе недостъпна за тях, макар че ги залъгваха, че е и тяхна. Но не е!
Русия обяви своето възкресение от мъртвите, но тя знаеше, че за да влезе напълно в старите си владения и да започне да изпълнява полагащата й се роля на велика държава, е необходимо да измине известно време. То бе необходимо, за да могат всички да свикнат с новата ситуация, да се приспособят към нея, като приемат очертаващото се ново статукво и да не го нарушават. Както е ставало винаги преди и така се е гарантирал мирният преход към всеки нов световен ред.
Този път обаче се оказа, че кризата на капитализма е толкова напреднала, че системата е станала негодна да реагира адекватно на измененията, защото мисленето й се е забавило, умът й е залинял, изгубил е остротата си и трудно преценява какво се случва. В редица случаи капитализмът приема желаното за реално и допуска сериозни грешки. Вярно е, че правилата на геополитиката позволяват, докато трае междинния период на адаптации, да се провокират конфликти, разрушения, демонстрации на сила, но в същото време да се е провежда сериозна работа по новото регулиране на света, както и да се подготви разчертаването на политическата му карта и дори да се формира нова политическа риторика. Европа се оказа напълно изтощена икономически, военно и интелектуално, за да е в състояние да мисли адекватно и да действа съобразно новите условия. Непремереното разширяване на Европейския съюз и НАТО и особено с преобразуването на ЕС в пара държава с общи и задължителни за всички правила и закони бе като камък на шията, теглещ Европа упорито към дъното. Новите членове бяха твърде далеч от икономическия стандарт на големите държави и натовариха Съюза с грижата да бъдат теглени и подпомагани. А той беше неспособен за това, защото бе доста отслабнал и комай беше започнал вече да се клати и преплита крака от старческа немощ и неизлечими болести. Това създаде допълнителни вътрешни напрежения и породи в всичките държави (старите и новите членки) негативно отношение към „обединена Европа“ и Европейския съюз. Подобно отношение настъпателно ерозира европейските структури и постепенно обезсмисли и ЕС, и НАТО – колкото и великите сили да се мъчат все още да съхранят тяхното значение и сила.

Тогава Западът осъзна, че думите на Путин не са празни, а предупреждение, и тогава отново Русия бе обявена за заплаха за бъдещето на системата и „демократичните ценности“ и реши, че ще върне отнетото от нейната зона на влияние, едва след като я обезсили и разстрои функционалното политическо й единство.
В колкото по-безобразно състояние върнат тази държава, толкова повече проблеми ще възникнат пред възвръщащата влиянието си велика сила. Тогава и продължаващото противодействие с нея ще бъде малко по-лесно. Подчертавам това, защото такава именно цел е въведена от Запада в неговия проект „Украйна“, породил военния сблъсък с Русия. Този сблъсък е между Русия и Запада, но той не е само за възстановяването на руската зона на влияние, а началото на новото преначертаване на световната политическа карта и за установяване на нов световен ред. И по същество за фиксиране края на значението на Европа като глобален икономически, политически и военно-политически фактор в геополитиката. С нейното обезличаване се поставят под съмнение и Европейския съюз, и НАТО в сегашния им вид. Вижда се дори, че и ООН вече не може да бъде онази световна организация, която бе създадена да регулира отношенията и конфликтите между държавите, защото е нова йерархията им.

Тогава каква ще е участта на сателитите след края на глобализацията и революционните промени в глобалния свят?
Биха могли да се направят аналогии с времето след Втората световна война, ала те няма да са съвсем точни. Защото сега не е възможно да се установява нова социално-икономическа система от рода на тази, която СССР наложи в редица европейски държави, а после и в Азия. Но завърналите се в традиционните си сфери държави (в това число и България!) най-напред ще трябва бързо да осмислят миналото си и да означат основните грешки в него, а после и да преустроят политическите си системи, като сменят управляващите ги политици. Ще бъдат необходими без съмнение нов тип политици и държавници и те ще трябва в много кратки срокове да бъдат създадени и възпитани. Разбира се, ще се наложи и да пренасочат външната си търговия към нови пазари на стоки, услуги и суровини. Те ще излязат от Европейския съюз и от НАТО или по-скоро ЕС и НАТО ще ги изхвърлят от себе си, защото няма да са им необходими. Това ще доведе от сериозни вътрешно политически и икономически трусове. Трудностите ще бъдат доста големи, понеже веднага ще трябва да започне възстановяване на разрушеното и привеждането на целия живот върху нови основи, принципи и стандарти. И в нови общности от държави.

Формулата, по която се устройваше света досега, вече е изчерпана и скоро ще видим как този наш свят ще се промени радикално и ще придобие съвсем различен вид. Трудно е да се каже какъв ще бъде той. Но е напълно сигурно, че епохата на глобализацията по американски, която трябваше да събере на едно място държавите сателитите на великите сили, вече приключи. А и глобализацията на великите сили ще изглежда по различен от досегашния начин.
((Ще живеем в друга епоха и в свят суров, подреден по новому.))

Вчера по нито една телевизия не искат да кажат името на посредника - фирма, която е резервирала капацитет от газ на гръцкия терминал. Сега вместо от евтиния, трябва да взимаме от скъпия частен газ. Те са нагли. Да открадне по 100 милиона на месец - това е бяло крадене. Първо започнаха да теглят по половин милиард на седмица. Каква им е схемата? Правят сметка, че кражбата така ги сплотява, че няма да паднат. Но третата година, когато влезем в управление, първото нещо, което ще заварим, са падежите на заемите за милиарди, каза още Борисов.

Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са смехотворни и нежизнеспособни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, дори и за себе си…
Колкото по скоро населението осъзнае че е вкарано в игра с нагласени карти , толкова по бързо ще отрезнее, ще последва такава афективна буря която не сме виждали от доста дълго време. Всепомитащата енергия на един потиснат и деморализиран народ. Ако ли не, ще продължи да се свива в черупката си, докато не се изпари в Небитието. При всяка екзистенциална криза, пред човек има две пътеки: окончателен разпад или въздигане от пепелта ...пепелта на несбъднатото, пепелта на поколенията изпепелени и прогонени в тези ''преходни'' 30+ години. На знамето е написано: Freedom or Death ...защото другото не е Живот.

Не партии, а личности трябват... За съжаление, благодарение на целенасоченото унищожаване на българското образование, клутура, здравеопазване и морал... Няма личности, които да ни изведат от блатото... А на дъното на това благо има плаващи пясъци... Колкото повече се опитваш и правиш опити да излезеш от тях - толкова повече затъваш...
Краят на играта е близо... От нас зависи дали ще има следващо ниво или окончателен GAME OVER ...

Стефан Янев руската подлога ли? Не мерси. Руски връзки никога повече. Щото един ден ако са на власт ще трябва и ние да правим Евромайдан, и ще дойдат руснаците тогава и нас да ни освобождават и спасяват.