Министър Иван Иванов на крака при земеделците в Карнобат: Фокусът ни е върху малките и средните производители

Министърът на земеделието д-р Иван Иванов и екипът му проведоха среща със земеделци и животновъди, както и с учените от Института по земеделие в Карнобат, за да изслушат техните проблеми и да разяснят мерките на държавата, касаещи различните сектори.

Заедно с аграрния министър при земеделците в ЗКПУ “Зора” в карнобатското село Мъдрино пристигнаха областният управител на Бургас Стойко Танков, парламентарният секретар на МЗХ Тодор Байчев и директорите на Дирекция „Животновъдство“ Деница Ковачева и Дирекция „Растениевъдство“ Петър Кировски.

Кооперацията в Мъдрино се занимава основно със земеделие, като приоритет в дейността й е и овцевъдството. Тук се отглежда най-старата местна порода овце, позната от векове. Карнобатската овца е известна с високомасленото мляко, хубава вълна и вкусно месо. Тя е защитена порода, за която животновъдите получават субсидия на глава добитък.

В двора на кооперацията земеделците и животновъдите запознаха министър Иванов с дейността си и поискаха неговата подкрепа. Те апелираха да бъдат предприети спешни мерки и да се прекрати дългогодишната практика да се подпомагат едни за сметка на други и да се създава неравнопоставеност между различните браншове. Министър Иванов съобщи, че в кратки срокове и като се вземат предвид исканията на представителите на различните сектори в земеделието, ще бъдат внесени законови промени, с които да бъде регулирана дейността по сектори и ще бъде решен проблемът с представителността.

Животновъдите от Карнобат призоваха министър Иванов да обърне особено внимание на техния сектор. „Проблемите са огромни, помагайте, за да оцелеем. Ако искате да ни запазите, помагайте“, обявиха те.

Министър Иванов обясни, че аграрното ведомство води политика, обвързана с производство и стратегията е да се подкрепя земеделие, което дава продукт. „Нашата цел е да работим в интерес на бранша. Искаме реален контакт с производителите. Фокусът ни е върху малките и средните производители. Само така, в директен разговор, а не през представители, може да се регистрират реалните проблеми и заедно да се намерят техните  решения“, категоричен е министърът.

До края на годината са предвидени 143,5 млн. лв. от Ковид помощта, за която миналата седмица е получена нотификация от Европейската комисия (ЕК), плюс още 200 млн. лв. за различните отрасли.

Министър Иван Иванов съобщи и как протичат проверките, свързани с дейността на Българската агенция по безопасност на храните, която предстои да премине под шапката на Министерския съвет. „С всеки ден разкриваме нови данни за престъпна схема, в момента ги проверяваме и уволняваме“, каза министърът.  Всеки ден инспекторите откривали сериозни нарушения, сред които хиляди декари разорани пасища, надписани списъци с животни, за да се получават евросубсидии, изписани ваксини и марки за несъществуващ добитък, които се разкарват в багажниците на колите на фермерите.  

Относно изсветляването на сектора и достигането на средства до малките и средни аграрни производители, министърът на земеделието обясни, че са предприети редица мерки. На първо място той посочи именно промените в БАБХ и подготовката на агенцията за преминаването й към Министерския съвет. Той подчерта, че Стратегическия план на България по ОСП е насочен към постигане на равнопоставеност при разпределението на средства между големи, средни и малки земеделци. Аграрният министър уточни, че след като бъдат получени бележките от ЕК по Плана ще бъде проведена и информационна кампания. По въпроса за пасищата и мерите, аграрният министър обясни, че се създава работна група, която да  подготви предложения за законодателни промени, които да урегулират и решат съществуващите проблеми.

Земеделският министър покани представителите на различните сектори да участват в работни групи в София, където подробно да представят своите проблеми и заедно с експертите в МЗХ да решат по какъв начин ще бъдат подпомогнати за намирането на решения.

След срещата в село Мъдрино министър Иванов посети и Института по земеделие към Селскостопанската академия, който се намира в Карнобат.

По време на срещата му с научните работници от института бяха обсъдени основните проблеми, с които те ежедневно се срещат. Сред тях е недостатъчното финансиране на научната дейност, липсата на адекватна защита на интелектуалната собственост на създаваните сортове. Министър Иванов каза, че ще бъде проверена нормативната уредба и да се предприемат мерки, така че да бъде защитено авторството на създаваните сортове.  Той изрази готовност да подкрепи предложение на Селскостопанска академия за по-достойно заплащане, но свързано със създаването на научни продукти, които да бъдат от полза за развитието на българското земеделие.

Оказа се, че един доцент тук взема брутно възнаграждение от 960 лв., а професор – 1100 лв. и тези цифри не са променяни от 2009 г.

 За този проблем министър Иван Иванов обяви, че е необходимо изготвянето и представянето на подробен анализ на дейността на научния институт, че той ежедневно води комуникация с Министерството на финансите и Селскостопанската академия, под чиято шапка работи звеното в Карнобат.

„Приятно съм изненадан от това, което видях тук, ще направим всичко по силите си, за да получите достойно заплащане за труда си. Ще трябват поне 20 млн. лв. по наши сметки, ще направим разширена среща с директорите на всички институти и ректора на Селскостопанска академия. Защото не всички са като вас, някои са се пуснали по течението и ги държат, за да стоят на картинка. Вие сте сериозен екип и работите усърдно“, обърна се земеделският министър към екипа от научни работници.

Директорът на Института по земеделие проф. Драгомир Вълчев показа на гостите музея към научния институт и накратко разясни дейностите, които се развиват тук.  

В Института по земеделие в Карнобат се поддържат над 30 сорта ечемик, както и овес, които са изключително издръжливи и са предпочитани от редица държави, селектират се и две породи овце – местна карнобатска и карнобатска тънкорунна.

Проф. д-р Дарина Вълчева, която е селекционер на ечемик, разясни причините, поради които сортовете тук са предпочитани за отглеждане и у нас, и в чужбина. На първо място тя посочи устойчивостта им на абиотични фактори, която ги прави издръжливи за посеви от най-северната точка на Молдова до Диарбекир. „Нас ни познават и ценят, в сортовата листа на Турция са вписани 8 сорта и се разпространяват в цялата страна, в Македония пък се търси много сорт пшеница „Миряна“, миналата година имахме повече заявки, отколкото можем да произведем. Спрямо западната селекция нашите сортове са много по-добри“, каза проф. Вълчева.

Тя обаче посочи сериозен проблем – земеделците не заплащали авторските права на сортовете, с което от България даваме и лош пример на търговците в чужбина.

Оказа се, че учените разполагат и с много малко подходяща техника, затова днес те призоваха да им се помогне с докупуване на такава.

Министър Иванов изтъкна, че Селскостопанската академия може да бъде бенефициент по различни европрограми за закупуването на апаратура.

Срещите на министър Иван Иванов ще продължат в следващите дни.