Започна сезонът на иманярите

Препълнена с история и артефакти, богатата българска земя е рай за археолозите. Днес водещи изследователи на миналото споделят, че иманярството не е силно като преди. “Ситуацията е по-добре, но това е защото се работи ежегодно”, каза за “Труд” доцент д-р Здравко Димитров от Националния археологически музей, ръководител на разкопките на Рациария - античен град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Той е убеден, че постоянното професионално присъствие на археологическите разкопки спира иманярите. Димитров разказва как те само чакат разкопките някъде да спрат, теренът да буреняса и да започнат да си копаят нелегално. Затова решението е на ценните обекти винаги да има разкопки, охрана, посетители, наблюдатели, мониторинг, връзка с музея и да не се оставят да станат лесна плячка на дебнещите иманяри.

“В богати с история страни като България те никога няма да изчезнат, но могат да бъдат сведени до минимум, което у нас вече е направено”, казва професор Николай Овчаров пред “Труд”. “Няма го това сега - тежкият период беше през 90-те години. Аз съм участвал в процеса от 2004-2005 година, още по времето на Нина Чилова, когато се прие Законът за културното наследство. Дори и да има своите слабости все пак е закон. Много беше тежка битката с колекционерите, не толкова с иманярите, защото всъщност колекционерите предизвикват иманярите, те им плащат. Така или иначе, със законови мерки се постигнаха нещата”, смята българският Индиана Джоунс.

“България не е разграден двор, какъвто беше през 90-те години - това всички трябва да го знаят. Другото е по-скоро политическа пропаганда. Има си закони, които по-скоро се спазват. Аз например не съм виждал иманяри в последно време - защото имаше един период, в който си ходеха безнаказано из страната, даже не се криеха. Към този момент не това е проблемът ни”, оптимист е Овчаров.

Все пак из страната все още е пълно с интересни истории за иманяри. Кореспондентите на “Труд” споделят някои от най-важните и вълнуващи разкази от тази вечна битка за миналото.

Археолози от Регионалния исторически музей във Велико Търново са спасили след иманярски набези античен постамент на 18 века. Антиката е датирана от времето на династията на Северите от първата четвърт на III век.

“В близост до древноримския град Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп открихме откраднат постамент с надпис”, сподели пред “Труд” археологът Калин Чакъров.

Той разказа, че докато се провеждали разкопки в древноримския град, рибари се обадили, че в местността Еленкин вир от коритото на р. Росица са забелязали да стърчат каменни колони.

“Отидохме с колеги на посоченото място и тъй като водата беше доста намаляла, постаментът ясно се виждаше. С любителска водолазна техника и дрон огледахме експоната, който се оказа варовиков постамент антична изработка, а в близост до него имаше още няколко други архитектурни детайла. Снимахме ги, описахме ги и решихме след като приключим разкопките в Никополис ад Иструм да направим по-подробен обход по реката, за да проверим дали има и други находки в коритото и да предприемем мерки за изваждането им”, разказва Калин Чакъров.

При втория оглед обаче, стигайки до мястото на около 300 метра от античния град, където първоначално археолозите видели постамента, се оказало, че там зее огромна дупка, а от находката няма и помен.

“Ясно личаха обаче следи от багер и свлечени клони. По брега в землището на горнооряховското село Поликраище имаше дири от влачене на обемистия постамент. Разбрахме, че някой е побързал да го открадне след нашите първоначални действия. Обходихме района, но не го открихме и от Регионалния исторически музей бе подаден сигнал до полицията”, обяснява Чакъров.
Извършено било разследване от криминалисти от РУ в Горна Оряховица.

“Едва година по-късно ненадейно ми се обадиха от полицията и ме уведомиха, че постаментът е открит. Антиката била намерена заровена недалеч от мястото, от където е извадена от реката. В дълбокия ров постаментът бил спуснат заедно с коланите, с които иманярите са го издърпали и пренесли. Вероятно са го скрили и са възнамерявали на по-късен етап да го продадат. Полицията и огнеборци със специална техника извадиха постамента от трапа и го транспортираха в Никополис ад Иструм, където се е издигал преди векове”, споделя Калин Чакъров.

Той уточнява, че каменният детайл се оказал огромен и с тегло над 5 тона.

“Когато го експонирахме, установихме, че има надпис. Той е много кратък и се състои само от една дума и това е името “Сир”. Направих справка и се оказа, че по това време в древния град е имало двама мъже с името Луций Аврелий Сир, който е бил ветеран в римската армия и след като се е пенсионирал явно се е заселил в района. Другият мъж пък е негов син и носел същото име и е бил градски съветник в Никополис ад Иструм. Предполага се, че човекът, чието име стои върху постамента е на този градски съветник, който е бил достатъчно известен, за да изпише само прозвището си върху монолитния блок”, казва Калин Чакъров.

По думите на археолога има две предположения за това как постаментът се е озовал в реката. Според едната хипотеза в близост до античния град може да е имало брод над реката, защото в този участък тя става по-плитка и камениста и тогава да е бил спуснат във водата. Според другото предположение в края на 19 век е строен мост над река Росица от бригада с участието на чуждестранни инженери. Има писмени източници, според които по това време от Никополис ад Иструм са взети над 200 архитектурни детайла, които са били натрошени и използвани за градежа на моста. Напълно е възможно въпросният постамент да е бил изпуснат в реката при пренасянето му.

По време на пандемията край друг археологически обект край великотърновското село Самоводене Калин Чакъров забелязал група иманяри, оборудвани с техника, металотърсачи, които копаели усърдно. Сигнализирал в полицията и търсачите на зарити иманета били заловени.

“Иманяри винаги е имало и набезите продължават, въпреки че бумът на набезите беше през 90-те години на миналия век. През последните 2-3 години приключиха няколко дела срещу иманяри като за процесите бяха предадени конфискувани материали, включително и металотърсачи. Всеки месец ни искат средно по 4-5 справки за различни полицейски управления в страната. Когато полицаите хванат търсачи на древни съкровища, пишат до всички Регионални исторически музеи и искат становище дали задържаното лице има регистрирана колекция. В нашия регистър са вписани едва четири човека от 2009 г.”, сподели директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов.