Има ли общо между войната в Югославия и тази в Украйна? Как се промениха медийната и политическата среда*
Мнозина сравняват днешната агресия на Русия с американската срещу Югославия някога. Би било интересно да се сравни наистина медийната и политическата среда в страните от тогавашния и сегашния конфликт.
Близки и по-далечни сътрудници на Бил Клинтън през годините издадоха книги, в които писаха, че през 1999 година той е започнал да бомбардира Югославия, за да разсее вниманието от прерасналата в национален скандал (дори съдебен) история с Моника Люински (славянски правилното ѝ изписване е всъщност Левински).
Но аз смятам, че онази война е просто рефлекс на всяка империя, която трябва постоянно да се разширява, да завзема нови пазари, където да прехвърля своите вътрешни противоречия. Иначе те започват да я разяждат отвътре и неминуемо в един момент ще я разпаднат на парчета. Точно както сега империята на Путин реши да окупира Украйна.
Тогава обаче Америка успя да откъсне Косово от Югославия (реално от Сърбия), докато сега вече е тъмна Индия как точно ще приключи войната на Путин. Дори американските власти, които в дните преди нея, а и в първия ден след началото ѝ, твърдяхя, че „славната руска армия“ ще завземе Киев до три дни, после станаха по-предпазливи в прогнозите си, а вчера Байдън дори посъветва Зеленски да не се съгласява на никакъв мир с Путин, ако цената за него е откъсване на украинска земя.
Преди 23 години българските кабеларки излъчваха държавната сръбска телевизия РТС, която тогава делеше сателитния си канал с чалга телевизията „Пинк“. Предполагам, че кабеларките я бяха пуснали точно заради турбофолка по „Пинк“, а не заради войната. „Пинк“ не спря чалгата в нито един момент, дори когато няколко бомби паднаха върху нощен влак със спални вагони в Гърделичката клисура, в села около Белград, в автобус с цивилни и избиха доста народ.
Та до 23 април 1999 г., когато американска бомба срути сградата на РТС, уби 16 журналисти, редактори, режисьори, оператори и монтажисти, и тя спря да излъчва за 24 часа, войната можеше да се гледа на живо у нас. Когато бомбата срути РТС и тя нямаше откъде да се излъчва, телевизията на опозиционната Сръбска демократична партия на Зоран Джинджич (вече не помня как се казваше) ѝ преотсъпи за един ден честотите си, за да излъчи чрез тях кратка програма, в която да съобщи кои са убитите журналисти, колко са ранени и какво изобщо се е случило. След 25 април, когато РТС възстанови предаванията си, всички световни сателити отказаха да я ретранслират, поради което вече нямаше как да се гледа и в България. Но и единият месец от началото на агресията на 24 март се оказа достатъчен да науча сръбски.
Сега да сравним медийната среда тогава и днес. В Украйна в момента всички телевизии излъчват единна програма, подготвяна в държавния Перший канал. В Сърбия и Черна гора, които единствени бяха останали по онова време в Югославия, всички телевизии продължиха да излъчват своя самостоятелна програма. Почти всяка партия си имаше своя медия и си водеше пропагандата по нея. Милошевич не забрани нито една. Най-вресливо срещу него бе радио „Б-92“, което се обявяваше за независимо, но реално денонощно работеше за Сръбската демократическа партия на Джинджич, която пък бе проамериканска. Неслучайно след войната американците помогнаха на Джинджич да вземе властта, макар и за кратко, защото бе убит.
Друг виден опозиционер - Вук Драшкович, лидер на Сръбското движение за обновление, също имаше вестник и телевизия. А по време на войната дори се оказа в правителството на Милошевич като министър на информацията. Негови са крилатите думи: Дори клозета в двора на баба ми е по-стар от Америка.
Формално демокрацията в Сърбия не бе премахната в нито един ден от бомбардировките. Джинджич всяка седмица напускаше страната, за да обикаля западните държави, връщаше се, и никой не го закачаше. Президентът на Черна гора Мило Джуканович, който беше пръв приятел на Милошевич, малко преди първите бомби да завалят над Сърбия, се извъртя и стана пръв приятел на американците. Не е ясно дали Милошевич е имал желание да му направи преврат или не, но такъв не се случи и Джуканович си е жив и здрав и до днес. Като междувременно - през 2019, се извъртя още веднъж, та се врече в другарство на Путин. Всичко това изглеждаше много странно на фона на американската пропаганда, че в Югославия съществува диктатура, но фактите са такива.
В същото време не може да се каже, че американските медии по време на онази война са били рупор само на Клинтън. Външният министър на Югославия Живадин Йованович бе всеки ден в ефира на Си Ен Ен, които му осигуряваха и преводач, понеже той английски не знаеше.
В днешна Украйна Държавната Рада продължава да работи. Всички партии са там, без две, които бяха проруски, а голяма част от техните депутати просто изчезнаха след агресията. Някои се заявиха от Русия, други не е ясно къде са.
По-скоро, ако трябва да се прави сравнение с днес, единственият, отличаващ се от всички, е Русия. Там има цензурен орган, нарича се Роскомнадзор. Той забрани вече всичко, което шава. Не е забранил само Ютюб - загадка е защо не го е направил. Може би Кабаева е помолила Путин за това - в империите решенията не рядко са плод на лични щения на диктатора и близките му. Руските медии днес приличат по-скоро на нацистките в Германия през 1939 година. Ако някой си е направил труда да чете разпечатки на техните предавания - има ги в Националния архив - веднага ще усети огромната им емоционална и пропагандна близост. Особено по отношение на Полша - същите закани, които в момента руските пропагандисти сипят по Полша, заплашвайки да е следващата, която ще бъде бомбардирана, са можели да се чуят по германското държавно радио (все едно Россия 1) и по германското международно радио, излъчващо за чужбина (включително на български) - радио Донау (все едно „Раша тудей“ и „Спутник“).
В Русия опозиция вече няма. Единствената медия, която властите (почти) не контролират, е „Независимая газета“, но тя обаче редовно излиза с празни полета по страниците си, защото цензурата е забранила съответните статии.
На видеото е клипът към песента „Обичаме те, отечество наше“, който се излъчваше на всеки кръгъл час по РТС в дните на войната срещу Югославия.
*Заглавието е на редакцията
Znamenata ot snimkata sa na Ukrayna
I na Yugoslavia (tazi dargava ve4e ia niama)
Различното, са много факти,
1. тогава Сърбия нямаше толкова много и толкова добре военно обучени националистически организации. Днешните украински организации някой ги е подпомагал, обучавал и въоръжавал да се разрастнат, чак дотолкова.
2. Тогава Европейците почти не заеха страна в конфликта и не наложиха санкции на никого. Даже си дадохме небето в полза на на Америка. Сигурно и западните държави са подкрепили тогава САЩ.
Не е за пренебрегване и факта че винаги когато САЩ имат демократите за управляващи има конфликти в околността.
3. Когато америка отиде да помага в Косово, пускаха бомби без много да му мислят, дори в България падна бомба, кой знае и къде още са изпуснали случайно бомби. В сегашната война обаче се вижда че руснаците целят възможно най малко жертви сред мирното население, досега за случайна пусната от руснаци бомба не чух.. Да неправилно постъпи Путин да напада суверенна държава, но пък ако в тази държава са ставали стотиците описани зверства, ако е имало тормоз над малцинствата, смяна на имената, и убийства на 13 000 човека защото не били украински националисти и т.н. е доста жестоко. Вероятно за последните 8 години Путин е опитал всички дипломатични начини, вероятно е говорил в ООН и в Г-8, но никой не е обърнал внимание, че рускоговоящите в Украйна имат описаните проблеми. Надали ей така за един ден е решил и е пратил войски.
4. Тогава нямаше информационна война, каквато сега има по цял свят. Между другото след 24.02.2022г първо европа и америка спряха разпространението на информация от Русия и после русия и тя спря фб и други. Тоест информационната война срещу Русия я започнаха западняците.
И аз не разбрах защо Българските управници взеха решение да не можем да видим и другата гледна точка от първо лице, да не би да ги е срах да не станем русофили. Русофил не се става, с гледане на двете гледни точки в братоубииствена война, по скоро с това си действие създадоха повече русофили, хората си казват щом крият от нас, значи целта на нашите управляващи е да ни настроиват, да ни манипулират срещу Русия. Забранетото нещо, винаги се превръща в цел и причина за размисли и разговори с близки приятели. След забраната народа взе да се държи, като тийнежъри на които е забранено да пушат цигари, събират се говорят кой какво чул от руска гледна точка, кой какво мисли, как мисли да се добере до още информация.
А какво точно му е на Путин в главата никой не знае и никой няма да научи поне не до края на войната, а може и никога да не научим.
Дано свърши по скоро, този ужас, всяка сутрин се събуждам и първо тръся инфо дали вече не са обявили МИР.
Руската червена армия убиват деца, жени, възрастни хора, унищожават инфраструктурата на една независима държава, но комунделите пак не разбрали и преиначават нещата .
В Украйна се води война , геноцид над населението на тази държава, инвазия на руските империалисти ,окупатори терористи.
za6toto ot 24.02.22 vsi4ki ruski kanali sa sprqni
Tova li e demokraciq?