Кардиолог от Бургас алармира: Грипът увеличава с до 10 пъти риска от инфаркт и с до 8 пъти риска от инсулт

И най-баналната инфекция може да доведе до изява или да усложни хроничните сърдечно-съдовите заболявания, коментира д-р Господинов

Ключови думи: МЦ д-р Стайков, кардиолог Бургас, симптоми на грип, сърдечно-съдови заболявания, грип Камбоджа

Болните от covid-19 намаляват и скоро се очаква да преминем под психологическата граница от 1000 заразени на ден. Но в момента се наблюдава увеличаване на заболелите от грип. „Камбоджа“ протича с висока температура от 39 градуса, кашлица и болки в гърлото. Възрастовите групи, които засяга най-вече са над 65 години и при децата и младежите.

„Грипът е остро инфекциозно заболяване, което се среща предимно през влажните и студени месеци на годината и по-често протича под формата на малки или по-големи епидемии“, разяснява кардиологът от МЦ „Д-р Стайков“ Бургас д-р Диян Господинов.

Той разказа в подробности какви са опасностите от него:

„Грипът увеличава с до 10 пъти риска от инфаркт и с до 8 пъти риска от инсулт, седмица след преболедуването му. Това се обяснява с факта , че след определена възраст всички имаме атеросклеротични плаки. Атеро-означава каша, а склероза - втърдение. Тоест имаме едно "кашаво" ядро и трърда обвивка-отвън.

Обикновено те са стабилни. Но вирусите увреждат кръвоносните съдове и могат да дестабилизират плаката. Те могат да увредят тази обвивка на плаката, която разделя съдържанието й от кръвта, заради което то се излива в кръвта. Тогава съдържанието на плаката влиза в контакт с кръвта и причинява кръвосъсирване, тромбоза и запушване на съда.

А знаете до какво може да доведе това, ако е сърдечен кръвоизливът – до инфаркт, ако е мозъчен съд – до инсулт.

Друга причина е, че при всяка инфекция се повишава и пулсът на човека, и температурата му. Това ускорява метаболизма и повишава изискванията към сърцето. То бие по-бързо, по-силно, а това усилване на неговата дейност води до по-голямото му натоварване. И затова, ако е имало някакъв предшестващ проблем, той се обостря.

За температуропонижаващо средство основно използваме аспирин и то при температура над 38 C. За разлика от другите температуропонижаващи недикаменти, той няма негативен ефект върху сърцето, като даже намаля смъртността.

Но при повишаване на АКН, болка в гърдите, рязко настъпило понижение във физическия капацитет или задух, трябва да се потърси медицинска помощ.

Други усложнения, които наблюдаваме при грипните вируси са миокардити, перикардити и миоперикардит.

Перикардитът е възпаление на перикарда (торбичката около сърцето).

Обикновено 10 дни след преживяна грипна инфекция се появява типична болка в прекордиума, преминаваща към върха на трапецовидния мускул, шията и лявото рамо. Много често пациентите я бъркат с болката при миокарден инфаркт. Разликата е, че най-често при перикардит болката се усилва при дълбоко вдишване, гълтане и лягане, а се облекчава от ставане и навеждане напред. В зависимост от инфекциозния причинител, може да имаме астено-адинамичен синдром без или със субфебрилитет (температура между 37.2-38 ºС) и задух.

При тези състояния поставяме диагноза след анамнеза, физикален преглед с ЕКГ и ЕХО-кардиография. Леките форми могат да се лекуват и в къщи, а при умерено и тежките форми се налага болнично лечение.

Миокардитите са възпалителни заболявания на сърдечния мускул – миокарда, и биват инфекциозни (вируси, бактерии, паразити) или неинфекциозни (интоксикация, автоимунна активация, алергия).

Протичането е от леко до изключително тежко с прояви на остра сърдечна недостатъчност. Засяга основно млади хора, в трудоспособна възраст. Промените се определят от директния цитотоксичен ефект на причинителя и предизвикания от него вторичен имунен отговор. Клиничните симптоми са гръдна болка , фебрилитет, изпотяване, задух, чувство за отпадналост, умората, задух, сърцебиене.

Диагноза поставяме след анамнеза, физикален преглед с ЕКГ и ЕХО-кардиография.Могат да се наложат и по високоспециализиране изследвания като ЯМР, Indium-antimyosin стинтиграфия, ендомиокардна биопсия. Лечението се определя от клиничната картина и причинителя.

За вирусните миокарди се отнася правилото, че 1/3 от случаите се възстановяват, 1/3 остават с различна степен на дисфункция и 1/3 имат тежки усложнения и се нуждавят от интензивни грижи.

За ковид19-инфекцията много се изговори в последните години и не ми се иска и аз да досаждам на хората. Всеки може да провери данните, а те са над 1 милион заразени и над 35000 починали в България. Вирусът на COVID-19 проявява тропизъм към клетките на сърдечно съдовата система, дихателна и отделителна системи. По тази причинна и усложенията са най-вече от тези системи. Предполага се и втори начин за навлизане на вируса в тялото ни.

За разлика от грипа тук обаче сърдечно-съдовите усложения са доста повече:

ритъмни нарушения на сърдечната дейност – при 15 до 20 % от пациентите;
венозни тромбози – при до 30 % от пациентите;
неголеми перикардни изливи – при около 20 % от пациентите;
артериални тромбози – при 3 % от пациентите;
миокардно засягане, открито само с лабораторни методи (hsTnI, CRK, CRK-MB) – при до 1/3 от пациентите;

Самата ковид пневмония има доста разлики от пневмониите, които познаваме. Това, което е характерно за този вирус, свързано с промените в белия дроб е, че той засяга в по-голяма степен кръвоносната система в белия дроб. Вирусът засяга цялата тъкан на белия дроб, предизвиква възпаление в кръвоносните съдове, т.нар. васкулит.

Когато кръвоносните съдове се възпалят, кръвта, която протича през тях, започва да се съсирва, защото съсирването е вид защитен механизъм, който не позволява на места, които са възпалени, да има кръвоток през тях, понеже там явно има проблем.

В началото се мислеше, че вирусът предизвиква тежки пневмонии и се лекуваше, както се лекуваха другите пневмонии. А всъщност той в по-голяма степен е васкулит, отколкото пневмония. Клиничната картина с различните варианти се промени и е сходна с тази при грипа. Лечението претърпя промяна и при умерено тежките и тежките случаи се използват антикоагулантни медикаметни в лечебни дози. Антибиотиците и кортикостероидите в първите дни не само не дават добри резултати, а могат да усложнят протичането на заболяването“, разяснява д-р Господинов.

Хората трябва да разберат, че и най-баналната инфекция и инфекциозен процес може да доведе до изява или да усложни хроничните сърдечно-съдовите заболявания. Затова при изява на болка в гърдите, задух, намален физически капацитет, отоци, трябва да се обърнат към лекар, желателно към кардиолог.

„Колкото по-рано се стартира лечението на усложненията, толкова е по-добър резултатът за пациента. Времената, в които живеем наред с Ковид обстановката, доведе до увеличане на тревожноста сред населението и влошаване на емоционално-прихичното здраве на хората. Както добре знаем здравето отдавно не е просто липса на болест, а състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие и способността на човека да води продуктивен в социално и икономическо отношение живот. Стресът сам по себе си е рисков фактор за появата на сърдечно-съдовите заболявания. За това винаги съветвам пациентите да бъдат спокойни. Да правят нещата, които зависят от тях и от тяхната житейска философия, но да се следят и да не чакат състоянието им да се влоши“, апелира кардиологът.

Час за преглед при д-р Диян Господинов, като и при останалите кардиолозите – д-р Марин Момов, д-р Ваня Господинова, д-р Венцислав Григоров, д-р Иван Стайков и д-р Росица Великова, можете да си запишете на тел.: 056 99 60 06 и 0892 99 60 06 или на място в медицинския център на бул. Транспортна 33.