Военното начало на интернет
В пика на Студената война американските военни са преследвали идеята за децентрализирана компютърна комуникационна система, която да няма Главен щаб и която може да удържи на съветски удар без да се срине, унищожавайки цялата мрежа. Въпросният проект е координиран от DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency или Агенция за разработка на сложни проекти, свързани с отбраната) – агенция, създадена от президента Айзенхауър през 1958 г., целяща разработката на технологии, които да разширят фронта на науката и технологията и да помогнат на САЩ да постигне паритет със Съветския съюз.
Оттогава досега DARPA оглавява почти всички големи разработки и пробиви в развитието на персоналните компютри от Студената война насам. Този процес кулминира през 1969 г., когато университетите в САЩ са били снабдени за първи път с компютри. Няколко години по-късно Агенцията разработва протоколите, които позволяват на свързани компютри да си комуникират безпроблемно през множество мрежи. Познат още като „The Internetting Project”, този прототипен проект бива впоследствие наречен „АРПАНЕТ“ и се „ражда“ официално през 1973 г.
Проектът по-късно е прехвърлен към Агенцията за отбранителна комуникация (DCA – Defence Communications Agency) и е интегриран в растящия брой нови мрежи. До 1983 г. АРПАНЕТ е разделен на две части – МИЛНЕТ, използван от военните и защитните агенции (MILNET идва от military и network), а цивилната версия запазва старото име АРПАНЕТ.
През 1990 г. АРПАНЕТ окончателно спира да съществува, а интернетът като цяло става приватизиран в консорциум от корпорации, сред които са IBM и MCI. По-късно федералното правителство създава една дузина доставчици на мрежи и ги завърта в частния сектор, създавайки компаниите, които днес са гръбнака на интернета. В това число влизат фирми като Verizon, AT&T и Comcast.
Същите тези корпорации днес не само държат над 90% от медиите в САЩ, но и глобалния поток на информация чрез процес, наричан „вертикално-хоризонтално стабилизиране“ на старите с новите дигитални медии. Те държат и инфраструктурата и технологиите, които позволяват масовата комуникация, включително кабели, сателити, безжични технологии, устройствата и хардуера, както и софтуера и операционните системи.
Дж.K.Р. Ликлайдър
Централен играч в разработката на АРПАНЕТ и който към момента е считан за „бащата на компютирането“, е американският психолог Дж.K.Р. Ликлайдър. Известен сред приятелите си като Лик, той е първият директор на агенцията, чиято задача е била да изпълни технологичните програми на ДАРПА – става въпрос за Офисът на техниките за информационно процесиране, който е отговорен на практика за цялото развитие на компютърните комуникации през 60-те години. „Лик виждаше информационната технология, поведението на хората и когнитивните науки като свързани проблеми“, спомня си Стивън Ликасик в своя научен труд „Защо бе създаден АРПАНЕТ“.
Всъщност Лик реално е предсказвал още тогава как интернетът ще еволюира и ще стартира истински социални процеси, които радикално ще трансформират начина, по който комуникираме, организираме и възприемаме информация. Съвсем неслучайно е, че водач на този процес е именно психолог, който може да използва за определени цели „дупките“ в човешката психика.
През 60-те години Лик е отговарял за стратегическите интерси на ДАРПА на един нов фронт в информационните технологии, наречен „Мозъко-компютърен интерфейс“. В свой известен труд, той описва, че счита, че е съвсем възможно човешкият ум и компютъра един ден да се слеят. С други думи – още преди около 60 години Лик е предсказал появата на днешните гурута като Илон Мъск, който вече говори за интегриране на безжични процесори в мозъка на човека, чрез компанията си „Нюралинк“.
Войната във Виетнам
АРПАНЕТ успява да събере на едно място военните и изследователи от различни университети, основно в сцената на контракултурата в Залива около Сан Франциско. Така е дадено вдъхновение на идеализма, който впоследствие ще дефинира ранните години на киберпространството като един „освобождаващ фронт“ за човечеството. Киберпространството, както е описвано от ранните му ползватели, се очаквало да освободи информацията и да предостави универсална свързаност.
Но военните и разузнаването, разбира се, имали други идеи. Ако уроците от войната във Виетнам са били научени, то бъдещето на американското военно дело със сигурност вече е нямало да бъде срещу нации, а срещу идеологии. И по-точно – срещу малки движения като Виетконг, които обаче имат потенциала да запалят огъня на протестите и могат да доведат до бунт или по-лошо – революция. В този смисъл става ясна и нуждата от алтернативни подходи, с които да се инфилтрира и разбие отвътре тази нова заплаха за свободния свят.
Докато войната продължава в Югоизточна Азия, друг професор по психология – Робърт Тейлър, се присъединява към редиците на ДАРПА, като третия директор на Агенцията. През 1967 г. той се мести във Виетнам, където сформира първия компютърен център във военната база на САЩ в столицата Сайгон – централна точка, от която се водят психологическите операции там.
През 1968 г. Тейлър и Лик публикуват техния общ научен труд „Компютърът като устройство за комуникация“. В него те излагат бъдещето на Интернета в какво той съвсем скоро ще се превърне. Текстът започва с интересно изречение: „След няколко години хората ще открият, че комуникацията между тях през машината е много по-ефикасна от тази лице в лице“. С това те предричат – повече от 30 години по-рано – възходът на социалните мрежи, започвайки от MySpace и приключвайки с Facebook.
А произохдът на Фейсбук и неговото основаване съвпада с друга спорна военна програма, която мистериозни прекратява дейността си в същата година, в която социалната мрежа стартира своята. Тя се нарича LifeLog и е творение на Офиса по техники за информационно процесиране към ДАРПА, а целта ѝ – да създаде перманентен, индексируем електронен дневник на живота на човек. Списък с най-личната информация на индивида – движението му, разговорите, контактите, музиката, която слуша, книгите, които чете и продуктите, които закупува.
Но биха ли хората споделили тази информация доброволно към военна платформа? По-скоро не и тук се появява Фейсбук.
Опитът на LifeLog да „обезсмърти“ живота на хората е бил целенасочен, разбира се. Смятало се е, че евентуално това ще доведе до развитие в стартиращата тепърва разработка на изкуствен интелект (ИИ), който един ден трябва да мисли точно като човек. Това пък се съчетава с друг проект на ДАРПА – Персоналният асистент, който се учи (PAL, Personal Assistant that Learns), представляващ когнитивна компютърна система, разработена да направи взимането на решения във военна среда значително по-ефективно и лесно. Не след дълго PAL се превръща в SIRI – виртуалният асистент на Apple, който сега е дома на 1 млрд. човека.
LifeLog обаче е само част от историята. Друга програма на ДАРПА също изчезва от радара точно преди появата на Фейсбук. Тя често е цитирана и като прекурсора на социалната мрежа. Офисът по информационна осведоменост (ОИО) към ДАРПА събира в себе си няколко проекта, свързани с наблюдението и информационните технологии, част от които осигуряват и началния капитал за Гугъл.
Целта на ОИО е била да събира и съхранява лична информация за всеки гражданин в САЩ, включително имейли, социални мрежи, лайфстайл, кредитни данни, телефонни обаждания, медицински данни – всичко това, разбира се, без нуждата за издаване на съдебна заповед. Впоследствие този поток на информация е бил насочван към разузнаването под претекст, че така се предотвратяват терористични атаки още преди те да са се случили. И въпреки че този проект е прекратен малко преди Фейсбук, ядрото му оцелява и впоследствие се превръща в нещо друго.
„Палантир“ е фирма, основана от един от членовете на борда на Фейсбук, която имплементира т.нар. „предсказателен анализ“ на данни, видян за първи път от широката публика във филма „Minority Report” с Том Круз. Тази технология е използвана сериозно в битката с определени организации в Ирак, както и в полицейските учасъци на САЩ, или поне така се говори.
Така че е лесно да се каже, че методите, които китайското правителсто използва за репресия на родна земя – т.нар. Система за социален кредит, която възнаграждава тези, които спазват закона и наказва жестоко тези, които го погазват, дори минимално – не е нещо ново и със сигурност ККП не е иноватор. Всичко това се е случвало, макар и по-пасивно, в САЩ от 60-те години насам. Разбира се, тези процеси са били ускорени значително след 11 септември 2001 г., а сега, през „задната врата“, която COVID предостави, те достигат своя епогей с въвеждането на т.нар. „зелен паспорт“, за който, за щастие, има наченки, че няма да остане.
А преди анти-ваксърите и теоритиците на конспирации, на дневен ред бяха активистите против войната и за гражданските права. Идеологията, която направлява недоволството е сменена, но военните тактики, които се ползват да го контрират, реално не са.
Добави Коментар