При военно положение или война балансът на властите в България не се променя

Пламен Киров е професор по конституционно право. Ръководител е на Катедрата по конституционноправни науки към Юридическия факултет на Софийския университет. Потърсихме го по повод започналата война на Русия в Украйна и нарасналата хипотетична възможност това да засегне и България.

- Проф. Киров, за съжаление международното положение повдига някои хипотетични въпроси като, например, при какви условия може да бъде обявено военно положение в България?

- Военно положение може да бъде обявено въз основа на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Там изрично са посочени основанията за това. Става въпрос, най-общо казано, за непосредствена заплаха за националната сигурност, териториалната цялост и независимостта на Република България. Това става по предложение на Министерския съвет от Народното събрание. Единствено и само Народното събрание може да въведе състояние на война, военно или друго извънредно положение.

- Какво следва от това?

- В този случай последиците са, че Народното събрание продължава да си изпълнява функциите, но не може да бъде разпуснато на никакво основание до отпадане на въпросното военно положение. Всъщност в закона е описано какво следва да се направи с оглед да бъде защитена сигурността на страната, но това касае чисто оперативни мерки, свързани с ръководството на Въоръжените сили. В такъв случай може да бъде взето решение за частична или пълна мобилизация в зависимост от естеството на заплахата. Това са мерките, които могат да бъдат взети от парламента и, разбира се, от Министерския съвет. Частична или пълна мобилизация се случва с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския съвет. Това са така наречените кризисни правомощия на президента. Разбира се, недай си Боже, ако държавата бъде нападната или трябва да изпълним свой ангажимент за обща защита с друга държава, с която имаме договорни отношения, и парламентът не заседава - тогава това състояние може да бъде въведено с указ на президента, но той е длъжен незабавно да свика Народното събрание на заседание и то може да преоцени действията на президента. Това е конституционно-правната страна на въпроса с военното положение.

- Казва се, че президентът е и върховен главнокомандващ на българската армия. При военно положение ли той придобива тази функция?

- Не, той притежава тези функции както в мирно, така и във военно време. В мирно време, знаете, че по предложение на правителството, т.е. на изпълнителната власт, президентът удостоява с висши военни звания – това са генералските звания. Освен това той назначава висшия команден състав на Въоръжените сили, като този висш команден състав се определя според ЗОВС.

- В нормална ситуация имаме парламентарно управление. При военно положение кой управлява държавата? Президентът става ли водеща фигура?

- Той запазва своето качество на върховен главнокомандващ, но това е по-скоро една политическа позиция. Нали не си представяте как президентът със сабя в ръка ще ръководи оперативни действия на българските въоръжени сили в страната или, недай си Боже, извън нея? Той не участва в оперативното ръководство на Въоръжените сили, но той е върховен главнокомандващ с позицията си на възглавяващ Консултативния съвет за национална сигурност, с правомощията си да участва в консултации за вземане на политически решения, свързани, разбира се, с военното положение. Той играе ролята на координиращ и ръководен фактор в страната. Разбира се, парламентът работи, Министерският съвет работи, работи и президентът, само че при малко по-различни условия. Но те запазват своите конституционни правомощия. Не се въвежда някакво извънредно ръководство на страната извън конституционните правомощия на основните институции (законодателна, изпълнителна и съдебна власт).

- С други думи, балансът между властите се запазва?

- Точно така, той се запазва.

- Президентът не придобива ли все пак по-голяма власт?

- Не, не придобива по-голяма власт, защото той не е в нито една от трите власти, но има правомощия по отношение на трите власти.

- Някакъв нов вид нормативни актове започва ли да действа при военно положение?

- Не, вижте, тогава парламентът може да приема всякакви актове, свързани с необходимостта да бъде законодателно подплатено съответното положение. Реагира се оперативно, т.е. тогава, когато възникне съответната нужда. Не бива да се смята, че всяко военно положение протича по един и същи начин и може да бъде контролирано по един и същи начин. Зависи от вида на заплахата.

- При военно положение трябва да се действа по-оперативно, по-бързо...

- Така е, но не трябва да бъркаме военното положение със състоянието на война.

- Има разлика, така ли?

- Да, има разлика. Когато стане война, тогава нещата са доста по-сложни. Недай си Боже, да изпаднем в такова състояние с въоръжени сили, които може да съберете на стадион „Българска армия“ и да останат свободни места. Тежко ни и горко, ако изпаднем в такова състояние на война!

- Все пак сме в НАТО и това също трябва да се има предвид...

- Зависи пак от конкретните условия и дали НАТО ще успее да се притече на помощ на България. Всичко зависи от оперативната обстановка.

- А може ли да обясните какво се случва при война?

- Започват да действат военновременно мерки. Те са описани в Закона за отбраната и въоръжените сили.

- При баланса на властите нещо променя ли се?

- Не, той се запазва. Нищо не е в състояние да промени баланса на властите. Това не означава, че разпускаме парламента, правителството и остава един президент да действа и да концентрира власт в себе си. Няма такава конституционна опция.

- Какво се случва с правата на гражданите?

- При война или военно положение има възможност да бъдат ограничавани някои права. Разбира се, не всички – има една категория права, които не могат да бъдат ограничавани при никакво извънредно положение. Защото и състоянието на война, и военното положение са само видове извънредно положение. Но при военно положение може да се въведат пределни цени, може да се въведе забрана за износ на определени стоки и т.н. Всичко зависи от конкретната ситуация.

- Предполагам, че е засегната и свободата на изразяване...

- Да, само когато това е свързано с отслабване на отбранителната способност на Въоръжените сили на Републиката. Но това ограничаване трябва да бъде пропорционално на заплахата. Не може просто да се въведе цензура, т.е. да се закрият медии, защото сами по себе си биха били заплаха. Това нашата конституция не го допуска.

- А как се засяга суверенитетът по отношение на Европейския съюз?

- Доколкото Европейският съюз не е военна организация, при състояние на война всеки решава сам за себе си, съобразно своите договорни задължения и, разбира се, права по договори за взаимна отбрана и защита.

- Предполага се, че свободата на движение може би няма да важи...

- Разбира се, ще се въведат такива ограничения - най-вероятно това би се случило. Но пак казвам – ако го изисква степента на заплахата или, недай си Боже, ако има някакви въоръжени конфликти и действия. Но обърнете внимание, че има конституционни ограничения за използване на българските въоръжени сили. Те не могат да бъдат използвани за участие в агресивна война. Техните функции са свързани със защитата на независимостта и териториалната цялост на Република България. Т.е. нашите въоръжени сили имат изключително отбранителни функции и действия по конституция. Затова и съответното министерство се нарича „на отбраната“, а не „военно министерство“. Такива са конституционните ограничения в дейността и функциите на въоръжените сили. Неслучайно в чл. 24, ал. 2 е казано, че основните цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимост на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани.