Агресията срещу Украйна е окончателният край на коронавирусната пандемия

Общото между Рибентроп – външния министър на Хитлер, и Лавров – министърът на външните работи на Путин, е в аристократичното им излъчване. Негови съвременници описват Рибентроп като спокоен, изключително умерен за мащабите на нацистка Германия и диалогичен политик. Без да е бил пряк потомък на благородници, семейството му е имало все пак далечни роднини аристократи, на които Рибентроп се е възхищавал и е подражавал. Лавров също не е потомък на фамилии със синя кръв, но знае четири езика. Не просто общува свободно със западните дипломати, но и се чувства в свои води сред тях. Нищо общо със закостенелите съветски апаратчици, като Андрей Громико, които с десетилетия бяха лицата на външната политика в Кремъл. Неслучайно Хитлер праща Рибентроп, а не отива сам в Москва, за да договори сделката със Сталин, част от която е и тайната клауза за подялбата на част от Европа. И неслучайно Лавров и до момента никога не нарича Запада „нашите противници“, а винаги използва свойското „нашите партньори“. Звучи по-благороднически.

Незавидна участ на толкова мили и спокойни, почти аристократи, когато бъдат поставени за лица на империи, е че в един момент от цялата им благородническа осанка не остава и троха. Всичко се разпада на пух и прах. Защото всяка империя прави мили очички и се харесва, за да трупа време, докато се подготвя за същинското си занимание - постоянно да се разширява, да завзема нови пазари и територии, за да прехвърля своите вътрешни противоречия навън. Спре ли да го прави, те я прояждат отвътре и тя загива.

След като Хитлер започва същинската фаза на Втората световна война, Рибентроп просто изчезва от сцената. Остава проформа външен министър, но империята вече няма нужда от неговите услуги. Макар агресията на Русия срещу Украйна да не е Трета световна война, най-вероятно и съдбата на Лавров ще е да остане проформа министър. Империята просто няма повече нужда от услугите му. Сега тя е заета да се разширява. И за нищо на света няма да спре да го прави. Примерът със Съединените щати, които противоречията вече разяждат като червеи и разцепиха на две, е прекалено ярък.

Никак не е случайно, че времето, в което САЩ не просто спряха да се разширяват навън, а дори започнаха да се свиват (например с паническото бягство от Афганистан), съвпадна с това, в което Американската империя за първи път от края на Гражданската война е разделена на две непримирими части. Тя все още де юре е единна страна, но вододелът там е виден. Той минава по границите между щатите, управлявани от републиканци, и тези, където на власт са хора на Демократическата партия. Всичко между тях е различно. Като почнем от отношението към задължителната ваксинация срещу коронавируса, доведена до психиатрични нива на диктатура в демократическите щати, и забранена дори законово в републиканските (във Флорида например). Минем през расовата учебна програма в училищата (според която белите по подразбиране са расисти), въведена задължително в демократическите щати и забранена в републиканските. През отношението към последните „най-честни“ американски избори. И стигнем до спорта, където демократите законово разрешиха на хора с мъжки полови белези, само защото са обявили, че вече се чувстват жени, да се състезават в женски отбори – нещо, което в републиканските щати, също на законова основа, е забранено.

Путин наблюдава много внимателно всичко това и знае, че цял отбор републики, нямащи нищо общо нито със славяните, нито с християнството, чака само сгоден момент, за да разцепи Руската империя и да я напусне. Затова войната за него е оцеляване на живот и смърт. Откакто е на власт, и всички русофилски анализатори му се възхищават, че е засилил Русия, той всъщност не е спрял да води войни. Спре ли – това ще началото на края. И на неговото имперстване. И на империята. От Чечня, през окупирането на части от Грузия, през завземането на Крим, навлизането в Нагорни Карабах (под маската на миротворец), до Украйна сега – войни, войни, войни. Кървави и не толкова. Но животоспасяващи империята войни.

Русия подготвяше отдавна населението си за братоубийствената война с другия славянски народ. На 25.04.2019 г. държавната телевизия „Россия 1“ излъчва от кабинета на Владимир Жириновски как той празнува рождения си ден

Но да се твърди, че само Русия има жизнена нужда от агресията срещу горката Украйна е напълно погрешно. Още няколко играчи гледат с огромно задоволство на случващото се. Отиващата си Американска империя вижда в това събитие последна спасителна „глътка въздух“. Възможност да поразкърши старите си кокали, да напомпи остаряващото си тяло с енергия и да се опита да стегне – за последен път - дисциплината сред слугинажа си. Близките и далечни съседи на Русия ще са в шок, ще се сплотят около стария си господар, ще започнат да поръчват оръжия и муниции за армиите си. От друга страна войната е и подходящото оправдание за финансовия ужас, до който срутващата се американска икономика и безумните затваряния около коронавируса ще доведат още тази или следващата година. Затова тази война бе така желана и в Америка. Не минаваше и ден напоследък, в който официални американски лица да не натъртваха, дори и без да са ги питали, че САЩ няма да изпращат войски в Украйна и няма да се бият на нейна страна. Което директно си звучеше като подкана към Путин: Моля, нахлувай си на воля, няма да ти пречим. Дори днес, в самото начало на агресията, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пак го повтори – за всеки случай, ако Путин случайно нещо не е доразбрал: НАТО няма планове да изпраща войски в помощ на Киев.

Управлението на империя изисква пълно подчинение на императора. Затова дори на важните постове той е поставил карикатури, като директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин

Войната идва като златен шанс и за банкерите либерал-глобалисти от известните фамилии Рокфелер, Ротшилд, Сорос… С нея от една страна е обявен и официалният край на модерната китайска болест, пусната от Ухан. От друга – се дава кратка отсрочка, леко разсейване, малко залисване на населението – основно в Европа и САЩ, което неочаквано да бъде ударено наесен със следващата приумица от списъка на Клаус Шваб, съдържащ се в книгите му, чиято крайна цел е построяването на световната диктатура.

Всичко е така добре подредено - краят на пандемията и началото на войната съвпаднаха буквално с дни – че човек започва да си мисли дали пък шефът на ЦРУ Уилям Бърнс – изявен глобалист - не е договарял именно конкретните дати за всичко това, докато бе на странните си разговори в Кремъл в началото на ноември 2021 година. Москва има дълги традиции в подписването на тайни протоколи за подялба на света – правила го е с Рибентроп, с Чърчил… Колко му е да го е сторила и сега с Бърнс. Тайните все някога излизат на бял свят.

Заслужилият артист на Русия, певецът певец Валерий Меладзе, бе сред малкото приближени на Кремъл знаменитости, който зае позиция след началото на войната

Следващият играч, който е щастлив от тази война, е Китай. Тя ще му развърже ръцете скоро на свой ред да нападне Тайван, когото той смята за „разбунтувал се остров“, за да го „върне в лоното на родината“.

Макар емоциите в момента да са свързани - понеже ни е наблизо - с Украйна, на която империята не прости, че иска да е независима страна, не трябва да забравяме, че Саудитска Арабия воюва срещу Йемен вече 7-ма година. 7 години целенасочено избива хора - ден след ден, защото не прости на малкия съсед, че има други планове за бъдещето си, различни от саудитските. И защото реши, че малкия съсед лесно ще бъде смачкан и превзет. Там поводът не е по-различен - от властта в Сана бе изметена саудитската марионетка Абд Мансур Хади, която в момента е приютена от голямото тоталитарно кралство. Както от Украйна някога бе изметена руската марионетка Виктор Янукович, приютена на секундата от своя господар.

Русия е много по-мощна от Саудитска Арабия, но и Украйна е много по-силна от Йемен. Бедните, беззащитни на практика йеменци успяват 7 години да устояват на наглия си безмилостен съсед. Независимо какво  говори проамериканската пропаганда за бунтовниците хуси, предвождащи в момента държавата, понеже, като шиити, са подпомагани от Иран, заклет враг на САЩ. На фона на изнурените йеменци украинците имат избор – да се бият за свободата и независимостта си с цената на много жертви и дълга война, или – по примера на французите спрямо Хитлер - да клекнат и се дадат лесно и без бой, приемайки безропотно поредната руска марионетка, която вече чака в някой кремълски кабинет империята да им я инсталира на върха.