Путин ще признае "републиките" в Донбас за независими?
Руският президент Владимир Путин е съобщил на лидерите на Франция и Германия, че Русия ще признае самообявилите се "народни републики" в Донецк и Луганск.
Това следва от публикация на сайта на президентството в Москва преди очаквано тази вечер обръщение на руския лидер по темата, пише Дневник.
Все още не е известно дали признаването ще включва незабавно сключване на договори за сигурност, каквито поискаха днес сепаратистките лидери и които биха предоставили фактическа руска защита на двата неконтролирани от Киев района. Предстои да се разбере и дали заплаха на двете Републики би дала достатъчно основание за нахлуване в Украйна - каквото предвиждат Съединените щати, Великобритания и други страни - за да бъдат те защитени.
Преди изявлението на Путин на сайта на Кремъл се появи съобщение, според което руският лидер е разговарял с френския президент Еманюел Макрон и "в най-близко време" щял да бъде подписан указ за признаването на ДНР и ЛНР. Според това изявление Макрон, както и германският Шолц, изразили разочарованието си от последните развития.
Това стана след обявена от "републиките" и Русия ескалация от последните дни, включваща съобщения за обстрел от Киев (опровергавани), евакуация на населението (в която се дават статистики за времето от началото на годината) и презгранични инциденти, които Украйна отрича. Последният, който предшестваше тъкмо началото на Съвета по сигурността, дори включваше, според руското министерство на отбраната, преминали границата машини на бойната пехота и "диверсанти".
В очакване на решението Киев поиска спешни консултации в Съвета за сигурност на ООН.
Силна подкрепа в руския Съвет за сигурност
За признаване на двете подконтролни на сепаратистите зони днес се застъпиха самите им ръководители, Денис Пушилин и Леонид Пасечник, но и присъстващите на свикания извънредно от Путин Съвет по сигурността. Същият призив се съдържаше в резолюция, приета от Държавната дума миналата седмица.
Путин чу много гласове "за" признаване по време на Съвета за сигурност. Сред тях бе бившият президент и премиер, днес - зам.-председател на съвета Дмитрий Медведев, заедно с председателите на двете камари на парламента Валентина Матвиенко и Вячеслав Володин, вътрешният министър Владимир Колоколцев и ръководителят на вътрешните войски Росгвардия Виктор Золотов.
От заместник-ръководителя на администрацията си например чу, че Донбас не е нужен "нито на Украйна, нито на съюзниците ѝ" в какъвто и да било вид и че Киев никога нямало да изпълни Минските споразумения. Според Медведев ДНР и ЛНР били "разменна карта" за Украйна и било като с признаните от Русия Абхазия и Южна Осетия (част от Грузия) през 2008 г.
Секретарят на Съвета и близък до Путин Николай Патрушев пък заяви, че "признанието е нужно", защото "народът (на ДНР и ЛНР - бел. ред.) повече не бива да се мъчи.
Какво означава това на практика
Признаване на т. нар. Доценка народна република и Луганска народна република означава не само признаване отцепването на тези части от Украйна. То е и край на Минските споразумения, първото от които бе подписано през 2015 г. и които Москва непрекъснато настоява да се изпълнят. Сред основните руски искания, които най-често биват изтъквани, е Киев да приеме закон за особения статут на Донбас, който да отвори вратата към по-голямо самоуправление.
Олаф Шолц, канцлерът на Германия, която е една от страните по Минските споразумения, е казал тази вечер на Путин в телефонен разговор, че признаване на "републиките" е едностранно нарушаване на споразуменията. Русия носи отговорност за намаляване на напрежението, допълнил той съгласно съобщението от Берлин.
В него се казва, че външният министър Аналена Бербок е поискала разговор с колегата си Сергей Лавров и то я уверил, че изпълняването на Минските споразумения е единственият начин да се разреши конфликта в Източна Украйна.
Европейският съюз по-рано предупреди Русия да не признава ДНР и ЛНР за независими. "Готови сме да реагираме със силен обединен фронт, ако той (Путин - бел. ред.) реши да го направи," обяви ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел след редовния съвет на външните министри в Брюксел.