Последният военнопрестъпник на власт

Разказът на Кристоф, който свидетелства пред специалното звено за разследване при Международния наказателен трибунал за Руанда, започва с дните, когато според официалния политически наратив „добрите“ вече са победили, на геноцида, продължил около 100 дни – от 7 април до 15 юли 1994 г., вече е сложен край и армията на Руандийския патриотичен фронт (РПФ) на Пол Кагаме е поела властта.

Тогава, разказва Кристоф (името му е сменено от съображения за сигурност), в столицата Кигали отрядите на РПФ започват масови арести на невинни мъже, жени и деца от племето хуто, карат ги с камиони до сиропиталището „Света Агата“ край града, там ги избиват с брадви и мотики (за да пестят муниции), а труповете им са изгаряни. Кристоф е бил лекар и е видял лично много неща в този период, а други са му разказвани от войници от РПФ, които е лекувал или са го молили тайно да им изпише болнични, за да не участват в клането. В това сиропиталище са ликвидирани хиляди. Войници от РПФ са му се оплаквали, че не издържат от преумора, защото е имало дни, в които са избивали по 6000 души. После Кристоф е изпратен във военния лагер в Габиро в източната част на страната. Там, далеч от очите на международни наблюдатели и чуждестранни кореспонденти, Кристоф става свидетел на добре организирана машина за изтребление на хиляди, докарвани от цялата страна. Следователите са разпитали стотици свидетели, като Кристоф, и показанията са надлежно документирани. На следващата година, 1995-та, става клането в бежанския лагер в Кибехо. Там, по данни на австралийските мироопазващи части под егидата на ООН, отрядите на Пол Кагаме избиват повече от 4000 души – мъже, жени и деца. Кланета и погроми с не по-малки мащаби са организирани и в бежанските лагери на територията на съседен Заир (дн. Конго).

През 2003 г. резултатите от разследването са предадени на главния прокурор Карла дел Понте. Те разбиват на пух и прах оправданията на Пол Кагаме, че след победата им е имало насилие и престъпления, като “акт на отмъщение”, за което властите ще потърсят отговорност. Заключението е, че има доказателства за държавно организирана политика на изтребление след зловещите дни на геноцида. Сред предложените да бъдат изправени като обвиняеми е не само Пол Кагаме, но и много висши членове на неговата администрация. Но под натиска на различни международни фактори, главно САЩ, разследването е спряно, а Карла дел Понте е отстранена. Както самата тя казва пред италианския вестник Ла Република, причината за отстраняването й е да се попречи на изправянето на Пол Кагаме пред Трибунала. Политиците погребват случая, но науката и журналистическите разследвания за военните престъпления на РПФ и за потисническия режим, който установява Кагаме в “нова” Руанда, продължават. Неслучайно един от авторитетните учени в сферата на политическите науки и конституционното право, посветил изследванията си на Източна Африка – проф. Филип Рейтхен от Университета в Антверпен, нарича Пол Кагаме “последният военнопрестъпник на власт”.

Покрай нелепото изказване на настоящия български премиер Кирил Петков, който даде Пол Кагаме за пример в борбата с корупцията, се появиха и хора, които в опит да адвокатстват на Петков, кликнаха в Уикипедия и внезапно научиха ноторно известния факт, че днешна Руанда има водещи позиции в износа на стратегическата суровина колтан – рудата, от която се извлича металът тантал, широко използван в електрониката. И после развълнувано разказваха другата статия от Уикипедия за т.нар. “конфликтни минерали”, в частност колтанът, добиван в Конго от различните военни групировки, в т.ч. поддържани от Кагаме и изнасян през гръцкото пристанище Пирея към Европа и Русия. Видите ли, Пол Кагаме е много важна фигура и Кирил Петков е направил голям удар, като се е срещнал с него. Но това елементарно плъзгане по уики-повърхността е далеч от реалното разбиране на причините, поради които Пол Кагаме е “любимият тиранин” на Запада, както пише Politico. Още през 1994 г., преди колтанът да излезе в такива мащаби на дневен ред, колективният Запад официализира черно-белия наратив за геноцида в Руанда, според който Пол Кагаме е “добрият” лидер, който унищожи Мордор. Защото трябваше спешно да изличава срамното петно от собственото си мълчание и лицемерие, с което наблюдаваше геноцида. По това време Западът, току-що спечелил Студената война, обичаше да морализаторства от последна инстанция, но събитията в Руанда можеха да ерозират тази позиция в дълбочина. Имаше нужда от добрия герой, когото да залее с международна помощ, като модел за разрешаване на конфликти. Едва по-късно Кагаме започна да откупува “широко затворените очи” на международната общност за своя репресивен режим с предоставяне на ресурсите на страната на западни корпорации, в последните години и със схемата с колтана, в която участва Nova Dies – корпорация, регистрирана на Британските Вирджински острови, зад която се крият и някои разузнавания. Но този морален релативизъм съвсем не е основание един български премиер да сочи Кагаме за пример.

Прагматизмът трябва да има морални граници. Защото иззад бодряшките класации, които поставят Руанда на Пол Кагаме, като модел за борба с корупцията, се крие грозната реалност на един един репресивен режим, който печели “избори” с 95% с гонения на опозицията.

Помните ли филма "Хотел Руанда"? Храбрият хотелиер от филма е съвсем реален човек - Пол Русесабагина, който по времето на геноцида е мениджър на Hotel des Mille Collines в руандийската столица Кигали. Той спасява живота на 1268 души, които укрива в хотела. Също както Оскар Шиндлер спасява 1200 евреи в своята фабрика. Президентът Джордж У. Буш удостои Русесабагина с Президентския медал на Свободата през 2005 г. След гражданската война този герой е най-влиятелният критик на Пол Кагаме. През 2020 г. Русесабагина беше отвлечен от властите в Кигали и след скалъпен "съдебен" процес, през септември миналата година беше хвърлен в затвора за 25 години. Подобна е съдбата и на хиляди други - политици, журналисти, бизнесмени, студенти - дръзнали да критикуват Кагаме. Миналата година британската журналистка Микела Ронг издаде разобличителен документален труд за всичко това. Неслучайно онзи ден Кагаме беше посрещнат с протести в Брюксел. Докладите на Human Rights Watch и Amnesty International също съдържат много свидетелства.

Мнозина се възхищават на “най-чистия град в Африка”, но не знаят, че това се дължи на всекидневните арести без съд и присъда и изтезания. Въобще, да се впечатляваме от чистите улици, седейки в луксозния италиански ресторант Sol A Luna или в модното Bourbon Café в центъра на Кигали, е почти като да хвалим биоземеделието в Кампучия на червените кхмери. Но, както иронично писа някой в американската преса, какво значение има всичко друго, ако се забранят найлоновите торбички и се пусне безплатно wifi в градския транспорт. Пол Кагаме направи това в Кигали. Значи не е диктатор, а прогресивен визионер.