МС обмисля регресни искове за осъдителни решения срещу България, заплашени са и Борисов и Цветанов

Правителството готви анализ на възможността държавата да образува регресни искове срещу физически лица, виновни за осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това става ясно от дискусия на последното заседание на Министерския съвет.

Повод за нея е обсъждане на проект на решение за изпълнение на плащания по няколко решения на ЕСПЧ.

От стенограмата от заседанието става ясно, че вицепремиерът и финансов министър Асен Василев моли от Министерството на правосъдието да предоставят детайлна справка кои институции какви щети са нанесли и плащания на каква стойност сме направили последната година. Информацията била „поискана от народни представители с оглед нанасяне на корекциите на бюджетите на съответните институции между първо и второ четене“.

„А може би да се добави и кои личности са виновни за това, защото и там имахме много, назад в годините, пререкания“, припомня и министърът на туризма Христо Проданов – представител на БСП и бивш депутат от „червената“ формация.

Правосъдният министър Надежда Йорданова отговаря: „За институциите - да, ние имаме при нас делата кое как се е случило, но за конкретните физически лица не мога да се ангажирам дали е възможно“.

Премиерът Кирил Петков се намесва: „Да, Вие ще проверите дали е възможно, ако е възможно, пълна прозрачност.“

Тук вече думата взима вицепремиерът, икономически министър и лидер на БСП Корнелия Нинова: „Не е ли време и да приложим нормата на закона, която казва, че може държавата да образува регресен иск срещу виновни лица и най-накрая всеки да си носи отговорността за щетите, които е нанесъл. Има такъв текст в закон и той не се прилага от години. Процедурата е България плаща по делото, и след това завежда регресен иск срещу виновните лица. Докато някой не си получи заслуженото за вредите, нищо не правим. Това е един мъртъв текст в закона, който мисля, че на нашето правителство му отива да го направим жив.“

„Аз лично приветствам тази идея“, отговаря министър-председателят Петков.

Надежда Йорданова обаче леко охлажда ентусиазма им: „Всъщност Министерство на правосъдието по някои случаи води регресни искове, не са особено успешни, но ще направя анализ и ще ви информирам.“

Корнелия Нинова и нейни съратници в качеството им на депутати от опозицията неколкократно са повдигали въпроса за регресни искове към отговорни за осъдителни решения лица. Сред тях са споменавани и Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

Така, например, на пленарно заседание на Народното събрание на 6 февруари 2019 г., по време на кабинета „Борисов 3“, е обсъждан Годишният доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на ЕСПЧ по дела срещу Република България за 2017 г.

Тогава Корнелия Нинова поема знаково обещание: „И наистина не сте видели още нашето управление. Аз неслучайно се изправям тук и поемам ангажимент пред българските граждани, че тези искове ще бъдат заведени независимо към кого са и за кой период от управлението на България се отнасят. Защото това е принципен въпрос – няма значение дали е управлявал ГЕРБ, НДСВ, БСП, това е принципен въпрос.“

Нинова тогава коментира още: „Ето, този закон не се изпълнява, а това е решението, уважаеми български граждани. Защото, когато един политик или държавен служител погази Вашите права, но знае, че ще трябва да плати от джоба си това, което ще ни бъде присъдено като обезщетение, ще се замисли дали ще го направи.“

Лидерката на БСП тогава се обръща към министър-председателя Бойко Борисов: „Нямам нищо лично, но, господин премиер, питам Ви: кога ще заведете дело срещу Бойко Борисов за това, че заради него бяхме осъдени по едно дело за 55 хил. евро? Искаме да знаем: кога ще има дело Бойко Борисов срещу Бойко Борисов? Или, господин Борисов, кога ще изпълните закона и ще заведете дело срещу Цветан Цветанов за шест дела, по които сме осъдени за 120 хил. евро? Интересно ще е: Борисов срещу Цветанов, но в името на народа.“

Припомняме, че България бе осъдена от ЕСПЧ да плати 50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди на членове на семейството на Тодор Димов-Чакъра, както и 4684 евро на адвокатите им.

Причината бе операция на МВР от 2003 г. по задържането на Чакъра във вилата му в Харманли. След намесата на Бойко Борисов, който тогава бе главен секретар на МВР и лично ръководи втората част на операцията, къщата бе обстрелвана с гранатомет, докато се подпали. Чакъра бе намерен овъглен на втория етаж.