Кога ще приключи извънредното положение заради пандемията
Вече близо 2 години светът, в това число и България, се намира в „извънредно положение“ покрай COVID-19 пандемията. И докато от юридическа гледна точка може да се поспори дали действително у нас се касае за такова, то все пак съществува в някаква форма, а това провокира въпрос: Кога в крайна сметка ще бъде отменено то и не е ли сега точния момент заради леката симптоматика на Омикрон варианта и оптимистичните прогнози, че дори хипотетичния, но сякаш неизбежен, следващ вариант ще е още по-слаб?
Отговорът на този въпрос не е толкова ясен, колкото би следвало да бъде. Конкретно за България, прекратяването на в момента действащата до средата на март „извънредна епидемична обстановка“, каквото и да значи това, вероятно зависи, като почти всички досега въведени политики покрай пандемията, от мнението на запада. В този смисъл да се направи анализ на това как са протичали предходни извънредни положения в света не е лоша идея. Това би могло да даде крайна точка за това кога пандемията ще бъде, поне обявена, за приключила. Да разгледаме:
За отправна точка ще вземем Втората световна война – сериозен и действително извънреден конфликт, който реално има няколко крайни точки.
1. Първата крайна точка е една от последните битка в Европа преди падането на Берлин – Арденската офанзива. Да, тогава войната категорично не е била приллючила, но поне вече не се е касаело за нещо извънредно и победителите вече на практика са били ясни. С продължаващите битки в Тихия океан и все още непредалата се Япония, конфликът реално в този момент е бил „на издихание“. Дали с ядрените бомби, пуснати над Хирошима или Нагазаки, или с непрестанни дребни островни сражения, всичко е било въпрос на време. А Берлин – на един хвърлей разстояние за войските на СССР, САЩ и Съюзниците като цяло.
COVID пандемията категорично може да се каже, че е достигнала до този етап. Рано е да се каже кога точно ще е краят ѝ, но с високи нива на имунитет по света – както придобит чрез преболедуване, така и чрез ваксина, е въпрос на време. Особено предвид клиничната картина, която се презентира при пациентите, заразени с Омикрон варианта.
2. След Арденската офанзива, бойните действия не спират в Европа в следващите 5 месеца, тъй като немските войски се „окопават“, опитвайки отчаяно да защитят Райха. Над 1 млн. руснаци загиват в опит да превземат Берлин, САЩ губи поетапно значително количество войници, а боевете в Тихия Океан не стихват. Последното реално води до крайното решение – за да се предотврати още ненужна загуба на живот, се хвърлят двете ядрени бомби, защото Япония категорично отказва да се предаде, въпреки очевидната загуба. Извънредното положение в случая приключва с категоричния край на войната.
В този смисъл обаче трудно може да се направи аналог с COVID пандемията. Докато по време на ВСВ е имало ясен враг, „смачкването“ и „унищожението“ на който е била крайна цел, то с вирус, който се предава по въздуха, не може да се използва този метод. Редица страни по света опитаха „Нула Ковид“ политиката и се провалиха, което означава, че по-вероятният резултат в края на пандемията би бил не заличаването на вируса, а управлението му и ограничението на разпространението му. Това пък означава, че крайна точка на дадени мерки в „борбата“ срещу него може и да няма. Но пък не изключва края на пандемията и извънредното положение – то ще приключи тогава, когато политиците преценят, че вирусът вече не може да причинява сериозни вреди както на обществото, така и на самите тях. В това отношение, краят на пандемията е по-скоро политическо, отколкото здравно обосновано решение.
Реалността е такава, че истинския край на дадено извънредно положение идва точно тогава, когато хората решат да кажат на управляващите ги, че вече няма смисъл от ограничения. И докато фактите са много важни, то в крайна сметка политиците са тези, които взимат решенията от името на хората.
В последните седмици светът става свидетел на точно това – хората да обясняват на политиците си, че вече не искат, а и няма нужда, държавите им да се намират в извънредно положение заради пандемията, която реално вече е ендемия. А този процес, веднъж стартирал, трудно може да се спре.