Сиракът на проф. Вучков стана чистач
Трудно оцелява след смъртта на покровителя си проф. Юлиан Вучков сиракът Виктор, който се грижеше за него. Ако беше жив, професорът щеше да навърши 86 години на 31 януари, но ни напусна през есента на 2019 г., пише вестник Ретро.
Именно Виктор е човекът, повикал линейката, след като на тв легендата му става зле в дома му. 40-годишният мъж бе най-близкият човек на професора легенда след смъртта на любимата му жена Диана Душкова. Виктор му пазарува, грижи се за чистотата на жилището му, прави му компания в самотните дни, плаща сметките му и му взема редовно лекарства от аптеката. Прави го за скромен хонорар – 10-20 лева, с които и той да може да сложи залък в устата си. Най-вече обаче се сближава с критика заради общуването и усещането, че и той за пръв път не е сам.
След кончината на Вучков обаче Виктор отново остава на улицата. Налага му се да мете градинки и да чисти в Руската църква в София за жълти стотинки, за да може да се препитава. Преди да срещне покойния интелектуалец, работел и по строежи, макар по думите на самия Вучков да бил много начетен и възпитан млад мъж, но и сръчен. От по-възрастни майстори се научил да реди фаянс, да сменя кранчета на мивки, душове, брави. Опит имал и в боядисването с латекс, но в този бранш конкуренцията била голяма, защото доста народ се натискал да върти мечето. Затова се надявал на подкрепата на приятели, които да го ангажират при нужда.
Преди да почине, водещият на „Времена и нрави“ нямал усещане, че краят му наближава, и затова и не се втурнал да подготвя завещанието си. В крайна сметка апартаментът му и спестяванията му в банки от хиляди левове отидоха при неговия полубрат – актьора от Народния театър Михаил Петров, с когото изобщо не бяха близки, а точно обратното. На професора не му стигнало времето да включи Виктор в завещанието си, а сиракът, загубил отдавна родителите си, чинно предал ключа от апартамента на своя духовен баща на неговия брат Михаил още в деня на погребението му, без да злоупотребява по какъвто и да било начин.
Виктор намирал винаги начин да оцелее, защото имал опит от живеенето по улиците и спането под открито небе. Бил благодарен на съдбата, защото засега поне имал квартира в центъра на столицата, осигурена му от бизнес дама с голямо сърце. Същата го запознала навремето и с професора с идеята, че двамата ще си бъдат взаимно полезни.