Канада погребва илюзиите, че либерал-глобализъм значи свобода и демокрация

В средата на 80-те години на миналия век, когато е ясно, че комунизмът си отива, една малка група банкери и спекуланти от знаменити родове – Сорос, Ротшилд, Рокфелер, Бъфет, решава, че е дошло времето да създаде на земята единна държава с централно диктаторско правителство, което те ще управляват задкулисно. Подобни опити са правени и в миналото, но те винаги са се проваляли. Може би защото са били подготвяни твърде набързо и без добре обмислена стратегия. Комунистите например смятаха, че единната революция, която ще роди диктатура на пролетариата върху цялото земно кълбо, управлявана от стройна върхушка, базирана в Берлин, ще избухне от само себе си. Достатъчно е на работниците и селяните да им се разясни, че капиталистите ги потискат. Нацистите се надяваха, че с лекота ще завземат целия свят и със силата на оръжието и терора ще претворят върху планетата хилядолетен райх, на когото оцелелите народи ще се подчиняват. И революционният ислям винаги е имал такива планове за света, до момента все неуспешни.

Банкерите и спекулантите взеха есенцията от всички тези опити и се подготвиха за дълъг път до постигането на крайната си цел. В раздробения и шарен свят те решиха да действат не със силата на оръжието, и не точно с революции, макар и да ги допускаха (оранжевите например) като едно от средствата за постигането на целта, а с хитрост и лъжа. Като главна движеща сила на своя сценарий те избраха основаните още през 40-те години на миналия век инвестиционни (хедж) фондове. Макар и да съществуваха от дълго време, най-важната си задача фондовете започнаха да изпълняват именно от средата и края на 80-те години на XX в.

С тях знаменитите родове тръгнаха да изкупуват всичко живо – малки знакови фирми, големи компании, политици, дори цели региони и държави. Днес почти няма известен производител на каквото и да е, нито една известна марка продукт, нито една голяма телевизионна, радио, вестникарска или интернет мрежа (много от българските също), която да не е собственост на техните фондове. Дори пускайки телефоните или останалите си джаджи, всички ние вече сме всецяло в ръцете на хедж фондовете, тоест на знаменитите родове банкери и спекуланти – от операционните системи, през браузърите и големи портали, до Ютюб и социалните мрежи: всичко е тяхна собственост.

Това бе едната част от сценария им. Другата включваше изграждането на мрежа от фондации и университети, които не просто да изземат инициативата в управлението на всяка държава от местното правителство, но които да всмукват хора и да ги изплюват с преформатиран начин на мислене. Тази мрежа за кратко може да се нарече и секта, понеже има всички подобни характерни черти, но приемаме името, с което те сами са нарекли идеологията си - либерал-глобализъм. За няколко десетилетия мрежата се вгради в основните демократични институции на важните за тях държави, пък и не толкова важните – виждаме го и в България, където основните министерства са в ръцете на „Америка за България“. По този начин мрежата завзе изпълнителната и законодателната власти, почти окупира и съдебната. За да стигнем до момента, в който всички основни партии, независимо от официалната окраска, реално изповядват една и съща идеология – либерал-глобализъм. Даже в България – независимо дали става дума за ГЕРБ, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, ДПС или БСП, всички изповядват едно и също: ЕС, НАТО, евроатлантически ценности, зелена сделка.

След като превзеха отвътре структурите на демокрацията, знаменитите родове се заеха да я закриват. Чрез овладените лостове започна планомерно унищожаване на устоите на националните държави. Напълниха ги с имигранти от целия свят; с елгебетета; с пропаганда срещу раждаемостта и браковете, но в същото време с активно лобиране за аборти; срещу историята, защото това е паметта на всяка страна и държавотворна нация; срещу всичко, което би било пречка за превръщането на някога стабилните страни в пихтиеста маса от идентичности - без памет и ценности, без всякакви други цели в живота, освен материални и хранителни. Нещо повече – тази малка група банкери и спекуланти, чрез всичките изброени октоподни мрежи, приватизира самата дума „демокрация“, като не позволяваше, чрез подчинените структури и превзетите медии, да се предлага и представя никаква алтернатива на тяхната деградираща идеология. Всеки друг бе наричан „крайно десен“, ксенофоб, екстремист. Демокрация – това днес е само либерал-глобализмът и нищо друго. Почти на финала на този процес, всичко това – съвсем открито, без грам срам, бе описано от Клаус Шваб през 2020 година в книгата му „Голямото зануляване“.

Шваб, който в момента е на 83 години, е собственик на т. нар. Икономически форум в Давос, който ежегодно събира на едно място всичките изброени банкери и спекуланти – също вече на по 80-90 години, за да дооформят следващите си стъпки към световната диктатура.

Това, което те готвеха отдавна, изплуваше оттук-оттам през годините – като изпуснати думи, като вметнати изречения в определени доклади, но цялостната картина се вижда едва сега. Ето например какво съобщава пред абсолютно безразличната и неразбираща какво ѝ се казва публика Бил Гейтс на 21 февруари 2010 година в Монтерей, Калифорния, САЩ. Той е основен гост на традиционната годишна конференция TРД - технология, развлечение, дизайн, в която се популяризират „ценни идеи, подходящи за публично разпространяване“. Според Гейтс населението на планетата е прекалено голямо, „но ние ще го намалим“.

Светът, който ни построяват в момента либерал-глобалистите, в най-синтезиран вид бе описан от президента на Беларус Александър Лукашенко в реч, която той изнесе на 28 януари в Минск. От „последната диктатура в Европа“, както либералите я наричаха, Беларус в момента изглежда като малко островче на свободата насред Европа – там никога не бяха въвеждани локдауни, хората не бяха и затваряни по домовете, маските не са задължителни никъде, сегрегация с ваксинационни паспорти няма, а Лукашенко специално предупреди министрите си – чуя ли, че някой се опитва да налага принудителна или задължителна ваксинация, ще бъда безпощаден.

Какво ни каза Шваб в книгите си – че коронавирусът е управляемо явление, чрез което ще потиснат народите във важните за тях държави по такъв начин, че те да се взривят отвътре. Тогава „ние ще хванем бика за рогата“, тоест ще накараме поставените от нас там начело либерал-глобалисти да ни прехвърлят изцяло суверенитета на подопечните си територии и „вече няма да остане място за национални държави“. Светът на банкерите и спекулантите, описан от Шваб, ще се управлява от единно диктаторско правителство, а строят ще е медицинска диктатура, в която периодично населението ще се тъпче с течности с неясен състав, ще бъде вкарано насила в цифров концлагер, за да се управлява лесно чрез система от ваксинационни паспорти, кю ар кодове и всякакви лостове за сегрегация на отказващите да се тъпчат с „медицинските“ им препарати. Начело ще стои диктаторска власт, която той нарича „група експерти, неподчиняващи се на никого, включително в медицината“. Това е дивният „рай“, към който в момента светът е насочен.

Шваб е като Ленин и Троцки – безкрайно откровен, затова трябва да се чете внимателно. Руският учен и публицист Андрей Фурсов прави точно това. Той е един от най-големите познавачи на „творчеството“ на Шваб в света. На 21 януари Фурсов участва в конференцията „2022: тенденции, прогнози, рискове“. Там изнесе доклад, в който анализира кое от написаното от Шваб вече се е осъществило и какво още предстои.

Ако човек е достатъчно съобразителен, не е нужно да чете Шваб или да слуша анализите на книгите му, за да осъзнае и сам в какъв свят се намираме. Достатъчно е да следи еднаквата по същност пропаганда, която тече и от завзетите от хедж фондовете медии, и от техните НПО-та, и от политическите лица, инсталирани от тях във властта. Дори само фактът, че тук в България две знакови техни организации – „Отворено общество“ и Българския хелзинкски комитет, заведоха миналата седмица три дела срещу страната ни, защото не е въвела задължителна ваксинация, е достатъчен на умния човек да се усети, че това е идеология, политика и форма на медицинска диктатура, нищо друго.

Кои са важните държави за тях? Няколкото европейски, които имат силна икономика и диктуват всичко на континента, и тези с голяма територия. Успеят ли да унищожат тях, за всички останали няма да има друг път, освен да се предадат и самозакрият. Затова и ваксинационната политика е най-френетична именно там – Италия, Франция, Германия, Австрия, Австралия, Нова Зеландия, Китай, Русия (на централно ниво – не, но в регионите натискът е особено голям) и разбира се Канада.

Но те действително надцениха пасивността на населението. А и кой да предположи, че в спокойна, улегнала, застинала Канада хората ще се осъзнаят, че всъщност, докато им обясняват, че има пандемия, заради която през три месеца трябва да си инжектират каквото им се полага, са ги отвели в медицинска диктатура, където народът е сегрегиран, а основните му права са отнети. В последните две години „пуделчето на Давос“, любимецът на 80-90-годишните банкери и спекуланти, които го и инсталираха начело, министър-председателят на Канада Жустен Трюдо нямаше никаква друга политика, освен единствената, която повтаряше като папагал. Ето го на 17 септември в предаването „Четирима от седмицата с Жулѝ“ по квебекската телевизия „Нуво“.

Изненадата, че бунтът се случва именно в Канада, е голяма, особено на фона на случващото се в Австрия, където от 1 февруари си извън закона, ако не си си взел две от порциите, които трябва да си вземеш, а населението излиза на мирни протести, но без особени последствия за властта. И на фона на послушните австралийци и новозеландци, които изпълняват безропотно всички медицински мерки, спуснати им от властта. Даже когато в австралийската провинция Северна територия бяха изградени концентрационни лагери, в които постоянно се изпращат хора, за които властта твърди, че са съгрешили с коронавируса. А министър-председателят на провинцията Майкъл Гънър всекидневно съобщава какви нови диктаторски мерки се въвеждат уж за борба с пандемията. В това видео той благодари на армията, че е натоварила на военни камиони някакви хора и ги е отвела в лагерите.

Не по-различно е и в Нова Зеландия, където населението пасивно поема всичко, дори и когато в очите им се казва, че ваксинационната програма няма да има край. Както прави министър-председателката Хасинда Ардърн.

Положението в Канада не бе по-различно. Държавата на практика е затворена от две години. Хората са сегрегирани с ваксинационни паспорти. Полицията дори започна да арестува свещеници, които отказват да затворят църквите си. Стигна се дотам, че в последните два месеца хора, които не са си взели полагаемите им се нови и нови дози, поради което кю ар кодовете им вече не са валидни, трябва да посещават супермаркет с охранител, който да следи дали си купуват само хранителни продукти и медицински препарати. Понеже нямат право да се снабдяват с друго, докато не се инжектират отново.

Всичко това най-накрая събуди населението и стотици хиляди шофьори на камиони, подкрепяни от огромни маси от обикновени хора, блокираха столицата Отава, почти превзеха граничните пунктове със САЩ и вече искат не просто премахване на ваксинационната, а край на самата диктатура, олицетворявана от Жустен Трюдо. Самият Трюдо, уж под карантина, я наруши, за да се укрие от всенародната „любов“ на някакво тайно място. Различни източници се колебаят къде е то, но повечето сочат, че е излетял със самолета си в Германия, където на власт са негови идеологически приятели – либерал-глобалисткото правителство на Олаф Шолц. В първата си реч като премиер на 15 декември 2021 г. Шолц бе пределно откровен – основната му политика ще е ваксиниране безкрай, а който откаже е екстремист.

Канадският бунт не е първото народно проявление срещу либерал-глобализма. Нещо подобно се случи на 6 януари 2021 година във Вашингтон, когато разгневеният народ след „най-честните в света“ американски избори окупира Капитолия. Тогава обаче народът се осланяше на водач, който нямаше кураж да ги доведе до край. Тръмп реши в един момент да даде заден ход, скри се и остави хората сами срещу гнева на либерал-глобалистите. Стотици от участниците в този протест в момента гният по затворите.

Дали канадският бунт ще прерасне в истинска и първа революция в света срещу либерал-глобалистката диктатура предстои да видим. Засега е ясно, че лицето, с което канадците олицетворяват диктатурата, все още не разбира какво се случва. Дори не осъзнава ситуацията, в която е изпаднало. Два дни преди камионите да пристигнат в Отава, Трюдо нарече протестиращите хиляди шофьори „дребно малцинство“, което не се ползва с подкрепата на народа. След изявлението му е и документален филм за движението на конвоя през цяла Канада.

Последната си пресконференция Трюдо проведе на 31 януари. В нея отново повтори всичко онова, което бе изричал досега, включително любимия си израз „ние – като държава, аз – като лидер“. Изглежда обаче, че „лидерът“, макар все още да не е напълно наясно какво точно му се случва, е разбрал че армията и полицията не са на негова страна, затова идеята за кърваво смазване на протеста е оставена на заден план. От думите на Трюдо се разбира, че либерал-глобализмът се стяга да насъска едни срещу други различните части от канадското общество – не само на основата ваксинирани-неваксинирани, което се ползва като метод за сегрегация във всички държави, където управляват, у нас също, но и чрез пропаганда срещу протестиращите по държавната телевизия Си Би Си и останалите големи канадски мрежи, собственост на инвестиционните фондове на знаменитите банкеро-спекулантски фамилии. Си Би Си вече обяви, че бунтът в Канада е организиран от Русия.

Другият начин за смазване на протеста е чрез финансови и административни лостове. На 31 януари съветникът в кметство Отава Матийо Флори (в буквален превод – Матей Цветков), който за своите 27 години има завидна биография като член на няколко соросови НПО-та, обяви, че завежда дело срещу шофьорите на камиони за нарушение на обществения ред в столицата за $10 000 000. Това е всъщност сумата, която шофьорите успяха да наберат чрез дарения, за да се подсигурят с бензин и храна за времето, през което ще продължи протеста – а те се канят да останат в Отава до оставката на Трюдо. Но ако парите бъдат блокирани от съда до приключване на делото, това ще е огромен удар срещу бунта.

Макар и да не е в рамките на класическото силово противостояние, битката не се очертава да е равна и лека. Предстои да видим чии нерви ще се окажат по-силни и дали банкерите спекуланти няма да измислят хитър ход, за да превърнат революцията в Канада във взривяване на тази срана по начин, който обслужва крайната им цел – закриването на националните държави.