Славчо Атанасов: Военен конфликт в Украйна ще превърне Черноморския регион в барутен погреб

Украйна в НАТО  все едно Мексико да стане стратегически военен партньор на Русия.

Русия няма да върне на Киев Крим и Донбас каквито и санкции да измислят от ЕС и НАТО.

От падането на Киевска Рус през 12. век до разпадането на СССР през 1991 г. Украйна е била независима държава едва за 12 години.

В световната история съществува този парадокс - народи, които са много близки, имат общ корен, обикновено имат много сложни отношения.

- Г-н Атанасов, защо Русия толкова болезнено приема факта, че Украйна е самостоятелна държава със свой собствен геополитически избор и път за развитие?

- Основна причина е в много сложната история на двете страни, преплетена сложно през вековете. Като цяло в световната история съществува този парадокс - народи, които са много близки, имат даже общ корен, обикновено имат много сложни отношения. Класически пример са арабите и евреите - народи семити, от един корен, които не могат да се понасят и цял свят се занимава с проблемите им. Та при руснаците и украинците също има подобен парадокс - на първо място има много преплетените исторически връзки помежду им.

Нещастието на украинците е в общия корен на руската и украинската история. Изключително близки славянски народи са и това ражда съперничество помежду им. От 15-те републики на СССР, наследник на руската империя, Украйна е най-многобройна като население - цели 42 милиона. И това сериозно безпокои Русия. Да не забравяме и геостратегията - границите на Украйна са на 250 км от Москва.

През цялата им история е било така и това е нещастието на украинците - Русия се отнася към тях изключително ревниво.     

- Кое прави Крим толкова сериозна ябълка на раздора между украинци и руснаци?

- Крим е завладян през 1783 г. от Екатерина Велика, която оценява геостратегическото положение на полуострова, който на картата прилича на самолетоносач в Черно море. И тъй като Русия е имала безкрайни войни с Османската империя - цели 13, Крим се оказва стратегически район за Руската империя. Заради това Екатерина Велика започва да го заселва с руснаци и представители на други етноси. По този повод през 1869 г. Георги С. Раковски пише критични статии срещу руския император, който иска да засели в Крим и българи. 

Този процес продължава и при съветската власт и ескалира сериозно при Сталин, който е обичал да разселва представителите на различните народи в чужди територии. 

В резултат преброяването на населението в Крим от 2001 г., организирано от украинската държава, показва 58 процента руснаци, 24 процента украинци, 13 процента татари и 5 процента други, включително българи. 20 години по-късно данните са  по-различни - 68 процента руснаци, 20 процента украинци, 10 процента татари и 2 процента други.

Исторически до 1954 г. Кримският полуостров е част от Руската федерация

Като жест към сънародниците си Никита Хрушчов, тогава първи секретар на компартията на Съветския съюз, го подарява на Украйна.

Крим е ябълка на раздора и поради друга причина и тя е свързана със Севастопол. Той винаги е бил подчинен на Москва, а и до ден днешен се смята за една от най-мощните военноморски бази в света. Твърди се, че там има складирано и ядрено оръжие.  

Всичко това показва защо руснаците не могат да отстъпят и на педя от Севастопол - става въпрос за стратегия,  огромни въоръжения и пари, а и на национална чест. При това първоначалната договорка, че до 2017 г. руснаците могат да държат бойния си морски флот в Севастопол, е редуцирана с Харковското споразумение през 2010 г., когато украинската опозиция направо взривява Радата, парламента в Киев, тъй като тогавашното проруско управление на Украйна удължава срока за това руският Черноморски флот да пребивава в Севастопол до 2042 г.

Но Крим не е единствената ябълка на раздора в момента - такива са и двете сепаратистки  републики Донбаска и Луганска.

Днепър дели Украйна почти на две еднакви половини - т.нар. дяснобережна и лявобережна.  В Източна Украйна, т.нар. дяснобережна Украйна, са Донецк и Луганск. Там или живеят руснаци, или самите украинци са проруски настроени. 

- Кои са основните исторически моменти, които правят възела между Русия и Украйна толкова сложен и неразплетаем?

- Новгород, който се появява през 9. век, се смята за ядката, за начало на руската държава. Москва възниква чак през 13. век. Та през 862 г. новгородците пишат писмо до Рюрик, княз на викингите, или варягите, както са ги наричали. Канят го да дойде да въведе ред в управлението на размирния Новгород, тъй като викингите са били известни с усета си за държавност, законност, справедливост.

Рюрик идва в Норгород и това се смята за момента на основаването на Русия

20 години по-късно, през 882 г., наследникът на Рюрик - Олег Новгородски, се установява в Киев и създава със славянското население там Киевска Рус. Ето я връзката.

Княжеството, което  приема християнството през 988 г. с български книги и свещеници, постепенно се разраства.  Придобива най-голямата си мощ при Ярослав Мъдри през 1019-1054 г., когато Киевска Рус е най-голямата държава в Европа като територия.

Възходът приключва с идването на монголите, бича Божи. Хан Бату, внук на Чингиз хан и един от четиримата наследници на великата му империя, в рамките на своя велик поход през 1240 г. превзема Киев, слага край на Киевска Рус и установява татарите точно в тази плодородна, но кръстопътна  област.

Хан Бату е първият вожд на т.нар. Златна орда, която заема точно сегашните украински земи. Предполага се, че монголите са избили половината население на Киевска Рус. Оцелелите бягат на север, към обраслите с гори руски земи. Наречени са така по името „рус“ на племенно образувание, най-вероятно варяги. Оттам по-късно се ражда името Русия.   

През 14. век се въздига Полско-литовското кралство, което става най-мощната християнска държава в Европа и територията на Украйна се превръща в бойно поле в продължилите няколко века войни между поляци, литовци и монголи.

Западната част на Украйна попада под властта на поляци и литовци, повечето хората там стават католици

Поляците се установяват в днешната лявобережна, Западна  Украйна. Започват да закрепостяват селяните и се ражда прочутото волно казачество. Много от селяните обаче бягат на изток и се заселват в т.нар. Запорожка Сеч в 1553-1554 г. Запорожките казаци се смятат за първите украински националисти в по-ново време. Те създават украинското национално чувство, което плаши руските царе.

През 1648 г. казашкият атаман Богдан Хмелницки вдига въстание срещу поляците - драматичните събития са описани в романите на полския писател Хенрик Сенкевич. За част от украинците той е национален предател, за друга - национален герой.

Хмелницки сключва първия украински съюз с Русия. През 1654 г. руският цар му признава титла хетман, крал на Украйна, но през 1667 г. сключват т.нар. Андрусовски договор с поляците и двете големи държави си поделят Украйна - западните части за поляците, източните, където е Запорожката сеч - за руснаците. Този договор и до днес кара украинците да се хващат за пищовите. 

През 1709 г., когато шведският крал Карл 12 воюва с Петър Първи, тръгва през Украйна, като разчита на съюзническа помощ от украинските войски - хетман Иван Мазепа е съюзник на шведите. Но при Полтава шведите търпят много тежко поражение и не успяват да откъснат Украйна от руското влияние.

През 1775 г. руските войски унищожават Запорожката сеч

През 1797 г. Полша е поделена  между Австрия, Русия и Прусия, а украинските земи си остават разделени - западните към Австрия, докато източните части остават към Русия.

Многобройното украинско население там обаче тревожи руските царе. Така през 1876 г. е издаден скандалният Емски указ за пълна забрана на украинския език в образованието и книгопечатането - кулминация на опита Украйна да се денационализира.

- Колко години в историята си всъщност Украйна е била независима?

- В много малки периоди. Най-дългият е при Киевска Рус, 11-12 век. Друг е при Богдан Хмелницки - 1648-1654, както и когато шведите са били силни при хетман Иван Мазепа, около 1709-1710 г. И другият период е след избухването на т.нар. Ленинова революция. През 1918 г.е обявена независимостта на Украйна, но през 1922 г. тя влиза в състава на т.нар. Съветски съюз - става една от 15-те републики, най-мощната, най-важната за руснаците.

От украински произход са много от съветските лидери - сред които дясната ръка на Сталин Лазар Каганович, Климент Ворошилов, да не говорим за Никита Хрушчов. През 1925 г. Каганович е пратен от Сталин за шеф на украинската компартия и основната му задача е да денационализира украинците.

В Украйна е най-голямата съпротива срещу национализацията. Въведената система на совхозите и държавните норми води дотам, че в 1930 година се стига до истински

геноцид над украинското население.

В плодородна Украйна от Големия глад умират между 4 и 7 милиона души. При това от 1929 до 1940 г. Сталин започва Големия терор - пълно разграждане на украинските институции.

Интересен момент има през Втората световна война - когато през 1941 г. Хитлер навлиза в Украйна, в западната част голяма част от населението посреща германските войски като освободители. Руснаците крият, но е безспорен факт. Дори част от украинците искат да воюват на страната на Хитлер с надежда  да им даде независимост.

Дори през юли 1941 г.  националистът Степан Бандера обявява независима Украйна, но по заповед на Хитлер Гестапо го изпраща в концлагер. След като Хитлер отказва услугите на украинците, които обявява за непълноценен народ, се създава Украинска освободителна армия на териториите на Украйна, които воюват едновременно и срещу руснаци, и срещу германци.

След края на Втората световна война всичко тръгва постарому - за всичко важно Киев пита Москва. И така до 8 декември 1991 г., когато руският президент Борис Елцин и колегите му от Украйна Леонид Кравчук и от Беларус Станшислав Шушкевич подписват Беловежкото споразумение, пратило в небитието Съветския съюз - комунистическата империя, просъществувала почти 70 години.

Така през 1991 г. Украйна става свободна държава и се изправя пред нови предизвикателства.   

- След цялата тази сложна история коя е причината за сегашната ескалация на напрежението между Русия и Украйна?

- Възелът на сегашния конфликт е в това, че Украйна иска да стане член на НАТО, което означава алиансът да влезе в задния двор на Русия. Става въпрос за остатъчна Украйна - без Крим, Донбас и Луганск, където доста хора стоят твърдо зад Русия. Няма руски политик, който ще допусне Украйна да влезе в НАТО. Ако допуснат това, НАТО влиза в сърцето на руската империя, все едно САЩ да допуснат Мексико да стане стратегически съюзник на Русия.

И тук има куриоз - Русия контролира цяла Средна Азия, няма никакви проблеми с петте азиатски републики, бивши членки на СССР. Т.е. мюсюлманската част на империята няма проблем с руснаците, но те не могат да се разберат с украинците, макар да са  два славянски народа с общ корен и обща история. 

- Как тогава ще се развърже възелът?

Печелившият ход е в сериозните преговори

В никакъв случай ЕС не трябва да опитва да опре Русия до стената, защото това е огромна империя, с огромна мощ и Европа трябва да действа много внимателно. Цялата ескалация на напрежението, включително кризата с газа в Европа, е заради напора Украйна да стане член на НАТО, което за Русия е равнозначно на смъртна присъда. Руснаците, макар и много трудно, са готови да преглътнат Украйна да е независима държава, но не и да влезе в НАТО. Русия никога няма да им върне Донбас, където са въглищата, нито ще върне Крим. 

- Възможно ли е напрежението да ескалира и да се стигне до военни действия?

- Да, тук не става дума само за дрънкане на оръжия. Русия е опряна в стената и ако политиците не проявят мъдрост, може да се стигне до сериозен конфликт. Украинците са много зле настроени към Русия, изброих част от причините за това. След надеждата, която получиха, че  могат да влязат в НАТО, украинците ще се почувстват предадени, ако Европа и най-вече САЩ се отдръпнат.

Нужна е мъдрост - и от страна на Европа, и от страна на руснаците, за да не ескалират нещата. Военен конфликт в Украйна ще превърне целият Черноморски регион в барутен погреб. Ще сме нещо като Близкия изток и задълго ще забравим за бизнес, туризъм и икономика.

Политиците са изправени пред огромно предизвикателство.

Трябва да се намери компромис между НАТО и руснаците, иначе не ни чака нищо добро. А в същото време големият проблем на САЩ в момента не е Русия, а Китай. Американците няма да играят на двата метра, както казват сабльорите - опрени до стената заради НАТО. На това се надявам, тъй като Путин, а и руснаците няма да допуснат Украйна да стане член на НАТО.

- За жалост зоната на конфликта е близо до границите ни. Как оценявате действията на управляващите?

- Да, за жалост двете натовски държави, които са най-близо до Крим през Черно море, са Румъния и България. А Крим е въоръжен до зъби. Ние имаме своя исторически избор - ЕС и НАТО. Какво да направим в тази ситуация - решенията трябва да вземат управляващите, на които народът гласува доверие. Не съм нито външен министър, нито премиер, за да поемам този огромен чужд товар със съвети. Дано да издържат нервите на новите управляващи, на чиито плещи лежи огромна отговорност да вземат най-разумните решения.

Източник: marica.bg

Славчо Атанасов е роден в Карлово. Завършва средно образование в Пловдив и след това Висше военно артилерийско училище в Шумен. Офицер от резерва. Второто си висше образование по специалността „Право” завършва във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Работил е 5 години като психолог в кв. „Столипиново” в Пловдив. Член на ВМРО от 1992 г. и първи председател на Студентската организация на ВМРО в град Пловдив. Женен, с едно дете. Кмет на ЖР "Тракия" (2003-2007) и на Пловдив /2007-2011/, народен представител в 43-ото и 44-ото Народно събрание.