Кризата НАТО-Русия у нас: ГЕРБ клати кабинета, ДБ и „Възраждане“ роптаят, другите си траят

Изострилото се напрежение от последните дни между НАТО и Русия заради Украйна поставя въпроса къде стои България в тези отношения. Ние сме член на НАТО, но у нас продължава да има и сериозни русофилски настроения, особено сред по-възрастното население. От другата страна стоят българите с прозападна визия.

Това поражда съответни реакции от партийните формации. Директни сблъсъци между тях по тази линия обаче засега не се забелязват. Някои политически сили изразяват свои позиции, без да нападат опонентите си, а други мълчат.

Изключение донякъде прави ГЕРБ, която използва всеки случай за залпов обстрел срещу правителството, въпреки че то е на малко повече от месец и все още се ориентира във властта.

Именно оттам дойде първата реакция - когато дори в българските медии все още не бе пробила вестта, че Русия иска НАТО да се изтегли от България.

В парламента в петък по обед председателят на групата на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова призова да се явят министър-председателят, военният и въшният министри, „за да може да обсъдим заедно заплахите срещу националната сигурност“.

„Току-що Министерството на външните работи на Русия обяви, че желае НАТО да изтегли войските на Алианса от България и Румъния като начин за започване на преговори“, обясни Атанасова.

От ГЕРБ впоследствие използваха случая да нападнат и президента Румен Радев, който нямал позиция часове наред.

Такава се появи чрез пресцентъра на държавния глава.

„Настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно. В страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника“, обяви Радев.

Преди това в парламента се отзова и министър-председателят Кирил Петков.

„Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни – членки на НАТО, за които колективната отбрана се прилага избирателно или в ограничен обем“, заяви той, както и: „Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението, както и да работи за по-сигурна Европа, основаваща се на върховенството на правото и стриктно прилагане на поетите международно-правни ангажименти.“

От формацията на Петков „Продължаваме промяната“ не са излизали с отделно становище по въпроса в парламента или в медийното пространство.

Обрана позиция има военният министър Стефан Янев, който също може да се счита за тяхна квота, макар че по-скоро е неформален представител на президента в правителството. Той призова да не обръщаме внимание на това какво се пише в чуждата преса за България в контекста на кризата с Русия.

Преди Нова година обаче Янев разбуни духовете и влезе в сблъсък с министър-председателя за това следва ли да има разполагане на допълнителни сили на НАТО в региона – военният министър се обяви против.

От опозиционната ГЕРБ продължават активно да експлоатират темата. Те поискаха президентът да свика Консултативния съвет за национална сигурност, а парламентът да се събере на извънредно заседание. Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов направи извънредно изявление в понеделник с критики към властта, че не дава информация за бойната готовност на армията и т.н.

Какви са становищата, обаче, на останалите три политически сили в управляващата коалиция?

Разбираемо, най-остра реакция дойде от прозападната „Демократична България“ (ДБ) в лицето на съпредседателите Христо Иванов и Атанас Атанасов.

“Време е в Кремъл да разберат, че ако искат да изграждат равноправни, дългосрочни отношения с народите от Източна Европа, не могат да ги третират като някаква сфера на влияние, която да командорят по един или друг начин. Въпрос на патриотизъм е да се обединим и да кажем: Не така!“, отсече Христо Иванов.

“Независимо какво мислим за САЩ и НАТО, ние трябва да се съгласим по едно - че не можем да си позволим Русия да си говори с някой друг за това какво се случва на наша територия”, коментира Иванов.

БСП е в деликатна ситуация. От една страна, електоратът й е проруски настроен. От друга, партията твърди, че подкрепя членството в НАТО. Освен това вече е в управлението, което налага по-внимателен изказ по темата.

На Конгреса в събота лидерът Корнелия Нинова подчерта, че правителството няма позиция за напрежението с Русия. Имало само отделни мнения на представители на кабинета. Нинова призова въпросът да бъде обсъден на най-висшия форум на партията, но това не се случи.

В медиите представителите на БСП се изказват обрано по темата.

Атанас Зафиров, който е председател на парламентарната Комисия по отбрана, заяви, че докато не бъдат получени искания от страна на НАТО (за разполагане на допълнителни сили на наша територия - б.а.), всичко може да се смята за спекулация.

От партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ изглеждат най-мълчаливи по въпроса. Любопитен щрих е, че външният министър Теодора Генчовска е тяхна квота. Тя обаче като че ли стои встрани от темата, а и като цяло от медиите. Това, разбираемо, породи критики от ГЕРБ. Създава се впечатление, че Генчовска не е подготвена за поста.

От втората опозиционна сила – ДПС, избягват да експлоатират случая.

След ултимативното искане на Русия НАТО да се изтегли от България председателят на партията Мустафа Карадайъ излезе с лаконична позиция във фейсбук: „България е направила своя геополитически избор отдавна - и той е членство в НАТО и ЕС. ДПС, като партия, чрез своя лидер д-р Ахмед Доган, направи този избор още в зората на демократичните промени - много преди всички останали политически субекти. Нашият суверенен и съзнателен избор е НАТО и ЕС и той не се нуждае от ревизия!“

Категорично проруска позиция, очаквано, имат наследниците на „Атака“ в българския парламент – „Възраждане“. Изявления направиха няколко представители на партията, начело с лидера Костадин Костадинов.

Днес във фейсбук-профила на „Възраждане“ бе публикувано характерно мнение на депутатката Елена Гунчева с доста спекулативни твърдения, насаждащи страх и паника.

„Назрява много сериозна геополитическа заплаха за България. Ние направо се намираме на фронтовата линия. САЩ твърдо са решили да се сбият с Русия, да защитят инвестициите си в Украйна. Като за тази цел, Байдън щял да вземе решение за дислоциране на повече американски войски и техника в Източна Европа, включително в България“, пише Гунчева.

„Ние с Русия няма да се бием! Ние с Русия няма какво да делим! Американците нямат работа в България, още повече техни войски, които нито ги искаме, нито ги каним, нито ще ги търпим!“, недоволства депутатката.

Нужда от паника в тази ситуация обаче няма. Въпреки засилилото се напрежение избухването на война не изглежда много вероятно, твърдят специалистите. Никой няма полза от горещ конфликт. Дрънкането на оръжия от двете страни се използва за нуждите на дипломацията. Изпращането на натовски сили в региона има за цел да спре нахлуване на Русия в Украйна, от каквото Западът има основания да се тревожи.

А българските водещи политици и техните партии в случая следва да спрат спекулациите и насаждането на излишно напрежение за свои себични цели, възползвайки се и от липсата на опит на новата власт. В контекста на кризата и все пак хипотетичната военна обстановка да клатиш държавата изглежда, меко казано, безотговорно.