Ако бях крал, щяха да ме обесят на Часовника

В късния неделен следобед бившият кмет на Бургас Йоан Костадинов даде интервю в ефира на новото бургаско радио „Power FM”. Той бе гост на предаването “All inclusive” на водещия Петър Генчев.

- Да кажем добър ден на бившия кмет Йоан Костадинов. Това е първото интервю за каквато и да е медия откакто не сте кмет.

- Значи аз имам една молба - преведете на бургаски, на български – какво е името на вашето радио, на български. Вероятно някаква сила ли, не знам…

- Сила – да. Нека силата бъде с теб! Примерно.

- А-а, кажете го, да го чуем!

- Ама и „Power FM”е добре. Ние искаме и китайците да ни разберат.

- Китайците казват други работи. Мога да ви ги кажа, но то е друг път.

- Добре, „Power FM”, но излъчваме от улица „Богориди”. Виж колко е добре тука.

- Е, то центъра на Бургас, хм, това е Богориди, баба Ганка и така нататъка. Но това няма значение. Като цяло Бургас е центъра на нашата държа… ъ-ъ-ъ… Сега да не говоря за държавата, но това е отвореното общество на Европейския съюз навънка, последната граница.

- Да минем на ти, искаш ли?

- Според мен ние си говорим само на ти. Не знам.

-  Добре - как минава един ден на Йоан Костадинов сега?

-  Е, ми, пфу, признавам си, не е толкова разнообразно и в смисъл натегнато както преди. А, между другото, сутрин хвърлям боклука на контейнера, в единия контейнер стъклените работи, в другите пластмасовите работи.

-  Разделно хвърляш отпадъците.

- Да-а, ами това беше наш проект, едно време в общината и го направихме.

- Разделното изхвърляне на отпадъци.

- Не, ама то много боклуци има да се изхвърлят все още, говоря не само за контейнерите…

- Защо запази пълно мълчание 4 години?

- Какво?

- Четири години пълно мълчание.

- Не е вярно! Аз от казармата досега никога не съм мълчал, винаги съм говорил това, което мисля и може би това ми е било една от грешките. Така че аз се радвам и се гордея с това, че не мълча. Мълчанието е само за агнетата, а ние не сме овце.

- Е добре де, да го кажем, че не допускаше медиите до себе си.

- Не е вярно.

- „Power FM„ е първата медия, която допускаш…

- И това не е вярно. Петьо, извинявай, че на „ти” ти говоря. Идваха и други, сега да не ти назовавам имената на твои колежки от някои вестници, по-големи от вашата медия, която все пак е на един ден.

- Няма по-големи от нашата медия, повярвай, поне не по-тежки…

- Хубаво де, на  килограми – да… И на улицата хората ме спират непрекъснато и ме питат. Аз, ако говориш за мълчание, просто се стремя да бъда по-тактичен, аз съм управленец и никога не желая да казвам груби думи за тези, които са били преди мен и които са след мен.

- А липсва ли ти политиката или все още си в нея. Защото те видях на учредяването на проекта АБВ, сега социолозите казват, че нищо няма да вземе на едни избори…

- Не, не чакай сега малко. Преди абевето пита нещо друго.

- Да, дали си в политиката.

- Аз, ако си спомняш, в последните 15 години, ние с тебе сме водили доста разговори и ти си ме провокирал и аз съм винаги съм ти казвал, че аз не съм политик. Аз съм управленец, аз съм се научил най-вече от японците. Или пък това, което е в мене. Или пък това, което практиката ми го е дала. Нямам представа откъде съм се научил… Аз мога да управлявам 5 души, 5 хиляди и 220 хиляди. Примерно. Да ги ръководя в името на тях. Но политик никога не съм бил, както пее един от СДС, от един твой любим състав, и никога няма да бъда…Кажи го кой беше.

- За Кирил Маричков говориш,  за „Щурците”. Добре де, след като вече не си в управлението, загуби ли приятели, предадоха ли те хора?

- Е, аз, чакай сега, ако съм бил в политиката, за да имам приятели, то просто е жалко.

- Доста народ се навърташе около тебе.

- Е, виенски валсове, Щраус, не знам дали си ходил във Виена…

- Луда работа.

- Не, казва се луди жаби. Имаше такава песен.

- Дали да не  чуем „Луди жаби” след малко? Но преди това – какво ти е мнението за днешните политици?

- За кои политици?

- Днешните. Днес има политици.

- Моля?

- Добре – „Луди жаби”, след което разговорът ни с Йоан Костадинов продължава. (Звучи песента). И така – в студиото продължава да е бившият кмет на Бургас Йоан Костадинов. Как определяш поведението на местните политици?

- На кои политици?

- Местните. Защото ти беше местен политик, беше кмет…

- Не, не, аз не съм бил никога местен политик. Аз съм бил кмет. Ще ти отговоря, ако ми кажеш поименно кои са местните политици и да ти отговоря. Иначе не мога да ти отговоря.

- Ето сега има едно нова партия, например…

- Коя е тя?

- НФСБ, примерно, има нови политици.

- Сега съжалявам, аз разбирам от български, но така съкратено…

-  Има СДС, БСП, кво става с нея, лявото къде е…

-  Чакай, говореше за местни политици. Какво значи това НеСеБе…

-  Значи Национален фронт за спасение на България, съвсем нова партия, която тръгва от Бургас.

-  Много е хубаво.

- Местен политик. Да дам ли пример?

- Например.

- Как ще коментираш работата на кмета Димитър Николов, някои казват, че бил твой ученик. Ти учител ли си? Нова професия нещо…

- Сега…отговарям ти веднага. Първо аз не съм завършил педагогика, завършил съм право, икономика и други там неща…Така не бива да се говори, както казват някои хора – на боща.

- Така…

- Не знам. Тази дума съм я чувал – на боща.

- Бургаски лаф?

-  Не, не е бургаски. И мисля, че тука някой иска да прави интрига… Аз не обичам интригите…По принцип Бургас беше първият град, който - преди България да влезе в Европа - защити критериите за влизане в ЕС, и аз получих тази награда в европейската комисия в Брюксел при комисаря Валстром. Така че не бива да се интриганства и да се интригува с някакви такива работи.

- Искаш да кажеш, че Бургас е по-важен, така ли да го разбирам?

- Значи, това е моят роден град. Моят роден град се казва Бургас. Аз спа в стаята, където майка ми ме е родила. Повече няма да ти отговоря!

- Добре. От четири години искам да ти задам един въпрос, който никой не ти е задавал. Веднага след местния вот се заговори, че ден преди изборите…

- Колко?

- Ден преди изборите се е състояла тайна среща в Родевата къща…

- А, това е на Кимон Георгиев къщата и наследена от Гиньо Ганев.

- Та там се е състояла тайна вечеря между – слушай сега внимателно – Йоан Костадинов, Валери Симеонов и Волен Сидеров. Имам информация, че Волен Сидеров е подарявал цветя на дамите в ресторанта. Вярно ли е това нещо?

- Така, първо знаеш, че аз съм бивш спортист и продължавам малко да спортувам. Вечерята – йогите казват – дай на врага си… (пауза)

- Това, защото тежа 120 кг ли ми го казваш?

- Ти колко искаш си тежи… на местото, твойто. Такова нещо, каквото ми казваш, просто се учудвам. Първо, ако трябва откровено да говоря и точно – аз с Волен Сидеров въобще не съм се виждал през живота си. Аз съм го виждал на телевизията, на вестника и т.н. С Валери (пауза)… Там е друга работа. Не знам дали сега трябва да я казвам в ефир…

- Седим, говорим и си казваме всичко. „Ол инклузив” се казва това предаване.

- На български го кажи е по-добре, защото ние сме в Бургас.

- Това е международен термин, за да може и китайците да ни разберат.

-  Значи за Валери специално, с цялото ми уважение, няма никакъв проблем… Защо не го питаш някой кой му даде лиценза за телевизия СКАТ? Искаш ли да ти кажа как стана?

- Ти имаш избор, казвай.

-  Е, щом имам избор, значи няма да ти кажа… В събота и неделя беше… Това нещо за първи път го казвам в ефир, съвсем отговорно… Аз съм си в кабинета, никой няма… И около обяд ми се чука на вратата, влиза мойта пресцентърка, тя сега е пресцентър на друга институция (Бургаски окръжен съд), жената си е много добра. И така - с едно момче с дънки и с бели маратонки. И Весето (Весела Павлова)ми казва…

(Тук в студиото влиза колегата Марко Бонев и разсейва събеседниците)

- Е, така е – влизат-излизат хора в студито.

- Не, ако преча – аз да изляза.

- Не, не пречиш.

- И Весето казва така и така, пък аз знаеш, че на темата Бургас съм малко шовинист, бургаска телевизия и така нататъка, ще правим, обаче няма лиценз, ставаше въпрос за СКАТ.

- Но защо искат лиценз от общината.

- Не, искат съдействие в София. Аз веднага, на първа писта, вдигам телефона, обаждам се на бате Любо Коларов, и му казвам: Бате Любо, ти откъде си бе, няма ли така Бургас да има телевизия… А мен ме караха да правя телевизия като Софиянски, аз не щях, как така общинска телевизия ще правя, това значи хората да слушат като Енвер ходжа… Викам: Бате Любо, така и така… Значи ако е било събота или неделя, до четвъртъка – петъка лиценза за СКАТ беше на бюрото ми. Повече няма да говоря!

- Ами ти сега не трябва да слизаш от екрана. Трябва да те вкарат във финалните надписи.

- Аз между другото я нямам тази телевизия…

- Много те показват, зъл демон си някакъв. Защо ги е страх тези хора?

- Кои хора бе?

- По телевизия СКАТ те показват редовно. В квадратче.

- Те минаха вече колко години?

- Ами четири години

- Ами да де. (пауза)

- Има ли червени магарета?

- Мога ли да ти отговоря иначе…В офиса, в които работя с мои колеги, единият – Тошко Драгнев, той е инженер, сега следва право във Велико Търново, задочно, на моя имен ден миналата година, отива в Търново и се връща и носи подарък от името на колектива – едно магаренце, дървено, боядисано цялото в червено… Сега на бюрото ми има едно червено магаре.

- А имаш ли амбиции за местните избори и отговор какво ще се случи?

- Значи аз имам отговор, само че нямам ти доверие да го споделя с теб…

- Защо, ти не го споделяш с мен, а със слушателите, хората по Богориди…

- Не само по Богориди. Те ме питат и … по други улици… Защото ти започваш да хвърчиш, а не е лесно да се лети. Аз вървя по земята.

- Както се пее в една песен на „Супермакс”.

- Пусни ми тази мелодия…

- Чакай, чакай, отговори ми на този въпрос.

- Аз ти отговорих, повече от това няма…

- За местната политика. Имаш ли прогнози?

- Имам.

- Но няма да ми я кажеш.

- На тебе лично - не.

- Ако ще я кажеш на някой определен човек, да го извикаме в студиото.

- Жена ми е далеч оттук, не можеш да я извикаш.

- А за президентските избори ще кажеш ли нещо?

- Като пуснеш мелодията, тогава. Един човек, който е наш приятел, Бог да го прости…

- Говориш за Курт Хауенщайн.

- В негова така памет. Обаче нямаш я тази песен.

- Наистина нямам готовност в момента да пусна тази песен.

- Е, какво студио, като няма такава готовност…

- Как заспиваш вечер?

- Хм. Ами (дълга пауза)… Въпросът ти е как заспивам вечер?

- Да.

- Ами аз имам спокоен сън… Поне досега… Обаче имам проблем… чакам да мине „Шоуто на Слави” и тогава да заспя. (намек за директното включване по телефона на Йоан в шоуто през зимата на 2007-а, когато той произнесе култовата реплика „Снегорините ринат”).

- Пак камъни в моята градинка… Кажи за внуците.

- Ми те са бетер мен.

- А харесва ли ти как изглежда Бургас в момента? Имаме ново ларго, Морската градина е почти нова. Какво ти е мнението?

- Значи, това е моят роден град, той никога не може да не ми харесва. Аз съм се родил тука, аз ти казах – аз спя в стаята, където майка ми, Бог да я прости, ме е родила… Аз, ако трябваше, отдавна да бях отишъл или в София, или навънка, няма значение. Не, аз съм си тук. Вероятно много провинциално ти звучи това…

- Така е, но нищо не ми каза за хората, които те предадоха. Поне обаждат ли ти се?

- Кои бяха тези, дето ме предадоха?

- Трябва ли да казвам имена?

- Ами кажи бе! Айде като си курназ, хайде, хайде да те видим. Мълчиш…

- Ивайло Дражев. Какво стана, ти нали беше за прокурор, защо не си в затвора?

- Уф, непрекъснато… Значи ако имаше нещо при мене за тези 12 години, на часовника биха ме обесили…

- Щяха с камъни да те пребият.

- Нали!

- Но всички казваха, че си за прокурор. Стоян Иванов, моят приятел…

- Кой той? Не го знам.

- Е как, депутат от "Атака".

- А, Стоенчо ли бе? А-а-а Стоенчо. Да ти разкажа ли една история?

- Защо не си в затвора? Ивайло Дражев – той пък е в затвора. В едно интервю ти каза: "Ивайло ме предаде".

- Не, аз… друго. Аз ти казвам на тебе на въпроса малко по-вътре, защото ти явно въпроса ти е много отдалече… За да бъда откровен към тебе – след изборите разбрах, че една година преди това в екипа ми е имало къртици. Имената им няма да ги казвам.

- Сега не са ли къртици в новото управление?

- Ъ, тц - мишоци! Аз ги избрах обаче.

- Ходил ли си на „Бургас и морето” в последните години?

- Знаеш ли… Когато… Това вече е твой въпрос…

- Защо, предишните да не бяха на някой друг?

- Не, щото гледам, че гледаш витрината… Аз възстанових… Аз не обичам да говоря "аз"…Значи - ние възстановихме работи, които са били направени в годините преди нас… На този принцип съм аз – никога недей да хвърляш в стария кладенец пръст… „Бургас и морето”, Флората, фолклорният фестивал… И така и други неща. В това число… Аз бях секретар на общината години, после бях 4 години съветник, общински, и след това станах някакви си 12 години или колко – кмет. И тези неща… Ние, например, работихме върху проекта за Детелината и го направихме. И той беше не от нас, от тези преди нас, които са били. Обаче ние с новото законодателство го възстановихме…  Ето друг пример – ВиК канализацията в целия Бургас – 23 милиона евро. Това беше подписано в зелената градина на хотел България.

- Зимната градина имаш предвид.

-  Да, заедно с холандски представители. Тогава се подписа този проект. И един месец след това, като свършиха изборите, от Лозово рязаха лентата…

- Значи много от нещата, посяти някога, се реализират сега.

- Така трябва да бъде. Какво лошо има в това, трябва да има приемственост… Само че не може да има приемственост, когато…трябва да се уважава историята на тоя град… Значи ти и аз сме временни, обаче преди нас е имало хора и след нас пак ще има хора… Тринайсет милиона български левове ние от общината ги оставихме в депозитна сметка на 12 ноември след изборите.

- Когато идва новото ръководство.

- Ново-старо, оставихме ги в общината. Не за ръководството, за общината е. А една седмица по-късно казаха – общината е във фалит. С цялото уважение, искам една дума да кажа – общината е институция, аз съм се борил винаги да се оценя. Аз съм работил с 9 областни управители и 5 правителства… Това са институции, хубави – лоши, работиш с тях… За мен най-важното е общината, кметството е най-важното. Така е в цяла Европа.

- Добре, за да сложим един финал – оптимист ли си?

- За?

- За всичко

- Винаги съм бил оптимист, за мен е важно да продължавам да виждам хората да са усмихнати, да се поздравяваме взаимно и т.н. „Здравей, кмете, здравей кмете”, мен това не ме гали. Аз винаги съм бил обикновен човек. Аз съм Йоан. Аз съм бургазлията Йоан.

(интервюто публикуваме с незначителни съкращения)