Хижите у нас - над 500, 70% от тях са в добро състояние
Пандемията е накарала много хора да открият магията на планината и посещението на хижи.
"Хижарството е професия преди да бъде призната, като такава, но това, което видяхме в Българския туристически съюз е един пропуск. Фактически професията хижар не съществуваше официално, затова сме благодарни на министерството на туризма, че съдейства, за да се признае тази професия", каза пред БГНЕС доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма и изпълнителен секретар на Българския туристически съюз.
По думите му, хижите, са познати от 127 години. "Огромен интерес се прояви в годините на пандемията. 2020 и 2021 година бяха бум за планински туризъм, защото една голяма част от хората, затворени в градовете, намериха място за отдих в планината и тя стана изключително посещавана, както от пешеходен туризъм, така и от моторен туризъм. Това създава тази необходимост от по-добра организация и част от нея е не само професията хижар, но и образователните изисквания, за да може тази професия да получи своето покритие, като образователна дисциплина", заяви Румен Драганов.
Хора от всякакви възрасти посещават хижите, като има дори столетници.
"Младежи, семейства с деца, включително и възрастни хора посещават хижите и то такива, които са над 80 годишна възраст. Имаме посещения на 90-95 годишни планинари, които изкачват планините и се чувстват добре. Има и хора в неравностойно положение. Когато се качите до Черни връх на празника на БТС вие ще видите всякакви хора и това е уникалното", категоричен е Драганов.
Хижите в България са над 500, като 70% от тях са в добро състояние.
"Фактически хижите в България, които са малко над 500 имат различна собственост. Тези, които са към Българския туристически съюз са малко над 240, но в същото време може да кажем, че над 70% от хижите са в много добро състояние. Примерно "Мальовица" е един изцяло променен туристически курорт, но по-същия начин имаме хижи, които са изоставени, които са изгорели и не са възстановени, някои от тях принадлежат на фирми и на предприятия. Законът за собствеността има доста спорни места, които не предполагат добро управление от страна на държавата, не само хижите, но и националните археологически резервати и други обекти, които са държавна собственост", каза Драганов.
Качеството на туристическата услуга се е подобрило, но все още има неща, които трябва два бъдат променени.
"Има подобряване на качеството на услугата, но има и огромна възможност тази дейност да се модифицира, да се отвори към възможността за подобрение, за засилване на инвестициите, които са по линия на зелените технологии, възобновяеми източници, пречиствателни станции, така и дигитализация, свързана с информацията, какво става в планината, както и смарт стълбове, които могат да сочат пътя в мъгла", заяви специалистът.
В последните 10 години държавата няма инвестиции в хижите.
"Основните предизвикателства са проблемите със собствеността, различните режими на природните паркове, както и навлизането на много моторна техника, които унищожават пътеките. Държавата има нулеви инвестиции по отношение на хижите в последните 10 години", каза Драганов.
Те са обект със значение за националната сигурност, защото в случай на бедствие, могат да се използват от гражданите.
"Хижите винаги са били място за убежище при големи промишлени аварии", добави Драганов.
Той каза още, че страната ни изостава в модернизирането на медицинската помощ за планински нужди.
"Тук са две нещата. БЧК, както виждаме има създадена организация, когато имаме аварийни случаи виждаме как в много кратко време се изнасят спасителни отряди, но ние сме много назад, когато става въпрос за хеликоптери, хеликоптерни площадки и дигитализация на спасяване", заяви Драганов.
Парите, които ще получим от Европейската комисия за развитие на туризма ще отидат основно в направлението на дигитализацията.
"Тези 15 милиона лева са за дигитализация на една част от дейностите, но са абсолютно недостатъчни на фона на милиардите за които говорим, но нека не забравяме, че туризмът е скрит в транспорта, в телекомуникациите, в зелената икономика, поставяне на възобновяеми източници на покривите на хижите и хотели", каза той.
Драганов е оптимист, че България може да се конкурира в сферата на туризма със съседните страни, необходимо е създаването на национална туристическа организация, която да управлява рекламата на този сектор.